Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЪТУВАНЕ
web
Когато ти ми каза,
че съм любовта на грижите ти,
не вярвах, че ми носиш капки.
От ден на ден
все повече косите ми прииждат
към дългите води,
които не достигат бреговете си.
А по лицето ми се врязват очертания,
които ми е трудно да запълня със значения.
Когато въздухът се завърти около тялото ми,
изтича даже непристигналото време.
И още да съм хубава в очите ти
обличам рокля с дъждове и вятър.
Когато ти ми каза,
че съм любовта на грижите ти,
помолих да съм повече
в ръцете ти.
И малка. Още малко...
© Магдалена Абаджиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2016, № 12 (205)
Други публикации:
Магдалена Абаджиева. Пощальонът на дъжда. София: Симолини-94, 2016.
|