Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Отдавна съм преминала оттатък,
където времето не може да заспи.
Луната е часовник и тиктака
с най-тънките, невидими стрелки.
От толкова несподелено време
пораствам и съм космос. Празнота.
Луната става малка и я вземам
да спи на тъмно в моята ръка.
© Магдалена Абаджиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.03.2016, № 3 (196)
Други публикации:
Магдалена Абаджиева. Между две секунди. София: Симолини-94, 2015.
|