Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Сляпа вяра ни кара напук
да стоим в тази срутена къща.
Всичко живо избяга оттук,
но защо ли сърцето се връща?
Да не би да го тегли тъга
по лозата, смокинята, двора,
по росата, препила с дъга,
и по дните, когато умора
беше дума неясна за нас,
беше някаква странна чуждица
от учебник, забравен след час
върху пейка под стара черница.
А сега... Всички бягат оттук.
Ние вярваме още. Напук.
© Людмила Миндова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.09.2015, № 9 (190)
|