* * *

web

Не забравяш момента, когато за пръв път не плака от болка.
В този ден ти преглътна веднъж и завинаги всичко.
Чисто белият сняг от екрана заваля върху пода на стаята
и разбра, че вали самота и че думите стават излишни.

После всеки детайл от живота изживя предварително
в тези няколко часа ли, дни ли, убийствена вечност.
И когато накрая се съмна, ти нямаше никакви сили
и не вярваше вече изобщо на нищо и в никого.

И когато сред толкова сняг се уплаши от себе си
и усети, че пътят не свършва, а всъщност започва,
ти затвори очи и тогава си спомни за близките
и реши да не чакаш вратата сама да се пръсне.

Просто скочи тогава, отключи и се втурна надолу
да прегърнеш жената, от която животът започва.

2015 г.

© Людмила Миндова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.09.2015, № 9 (190)