|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЪЛЧАНИЕ
web
Как по друг начин да говориш за глада, освен с мълчание,
ако точно мълчанието и гладът ни превръщат в изкуство.
Ако болката от отсъствието е най-старото човешко състояние,
сърцето няма как да не знае - личният опит е белег, чувство.
Сърцето няма как да не знае - по глада се познаваме
и в кошмара, когато след раздяла започваш от нищото
и се мислиш за нула, кръгла нула... Ей така се съмняваме
не в света, а в живота и в себе си - ние, излишните.
Затова запомни, скъпи синко, не умираш от загубата,
но когато задълго остане без обич и радост, душата умира.
Затова, скъпи мой - с пълни шепи на крадец и на просяк раздавай
и преди още някой да ти каже "Изчезвай!", остави го на мира.
Гол и бос си тръгни и недей да се тровиш с обиди.
За глада замълчи! Който трябва да види, ще види.
© Людмила Миндова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2016, № 5 (198)
|