 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Какво ще кажеш на човека, който вече
въобще не вижда смисъл да говори?
Такава болка се познава отдалече.
Отчаяният никога не спори.
Отчаяният всъщност е говорил.
И даже повече. Със сигурност е викал,
когато старата му рана си отворил
и морска сол отгоре си посипал.
И затова сега мълчи и просто гледа
или дори не гледа, а единствено стои.
И сянката му става все по-бледа,
и все по-вяло пулсът му брои.
А после си отива някой ден,
щом чуе оня глас: върви след мен.
© Людмила Миндова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.09.2015, № 9 (190)