Глава първа
ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКА ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

9. Заключителни бележки

От направения философско-исторически анализ може да се изведе, че европейската идея има многовековна история на теоретично осмисляне и конкретни опити за реализиране, които стават приложими едва след политико-икономическите и социални промени, последвали Втората световна война. Темата за европейското обединение присъства в интелектуалния дискурс още от Средновековието като преминава през различни мотиви за осъществяването си - религиозни, политически, икономически, хуманистични. Договорното начало, което присъства и до днес в ЕС, заляга в повечето от просветителските проекти за иницииране на европейска общност и изразява просвещенската вяра в силата на разума и във възможността за дефиниране на механизми и принципи, водещи до по-справедливо и хуманно обществено устройство. Но "общо"-европейските проекти остават приоритет на западноевропейската мисъл и в този смисъл, до процесите на присъединяване на страните от Източния блок след Студената война те остават локализирани предимно в рамките на Западна Европа. Като основна тяхна цел перманентно присъства темата за постигането на траен мир на континента, но също така и защитаването на определени монархически, а по-късно и държавни интереси, икономически съображения и др.

От значение за настоящото изследване на властовите измерения при конструирането на европейска идентичност е от направения философско-исторически анализ на идеята за обединение да се изведе нейният елитарен произход. Преимуществено тя е била обект на интерес на определени западноевропейски интелектуални и политически елити, които, за разлика от широките народни маси, са изграждали съзнание за принадлежност към общо интелектуално и културно наследство и респективно, за тях приобщеността към единно духовно пространство е давала основания за споделяне в определена степен и на обща идентичност. До обединителните процеси през втората половина на XX век мнозинството от гражданите на европейските национални държави остават встрани от тази тенденция.

Така историческият ракурс към въпроса и набелязаните от него тенденции представят и възможни обяснителни схеми на част от съвременните проблеми на ЕС като т.нар. "демократичен дефицит", "дефицит на лоялност" и т.н. Макар да се развива през столетията и да обединява визията и интелектуалните усилия на мислители, локализирани в различни европейски държави, по своята същност европейската идея остава неинтегрирана сред европейците като цяло¹. Възможно е да се изведе паралел между двата вида елитарен подход - просвещенския интелектуален, който надхвърля националните определения и подготвя общоевропейското културно пространство, и съвременния европейски институционален елит, който отново насърчава еманципирането на европейската идея, но вече в полето на правно-административното, икономическо и политическо пространство².

От значение е да се дискутира въпросът съществуват ли и ако отговорът е положителен - какви са предимствата на втория подход, които биха спомогнали за популяризирането и свеждането на европейската идея до всекидневния жизнен свят и избор на европейските граждани.

Първата очевидна разлика, която прави ситуацията различна, произтича от мащаба на обединението в рамките на Съюза - то вече не е частично, а включва и Източна Европа. Това е особеност на съвременното конструиране на идентичността, което политически става възможно след края на Студената война и факта на четвъртата присъединителна вълна.

Но вероятно най-важният нов момент при институционалното оформяне на европейска идентичност е двупосочността на процеса. Промяната на начина, по който тя бива комуникирана - от еднопосочното ѝ представяне от определени мислители, политици, управляващи - към привличането на по-широки маси от населението, е възможно благодарение на променящите се условия, в които тя се създава. "Mетаисторическите конструкти опит и очакване" (Личев 2004: 102) могат да спомогнат за разбирането на важността на анализираните в настоящата глава вековни исторически натрупвания и подготовка на тази промяна.

Имплицираните в историческите свидетелства времена могат да бъдат извлечени с помощта на две антропологически категории, разгърнати от Козелек - "пространство на опита" и "хоризонт на очакванията". И двата конструкта тематизират историческото време, защото миналото и бъдещето се преплитат в настоящето на опита и очакването. Отношението, в което ги поставяме, не може да бъде статично. "Те конституират темпорално различие в днешното, като по нееднакъв начин кръстосват миналото с бъдещето." (Козелек 2002: 416).

Козелек развива Хусерловото понятие "хоризонт" (в смисъл на граница на осмисляне) и въвежда понятията "хоризонт на очакванията" и "пространство на опита". Посредством философско-историческата деконструкция на европейската идея и идентичност беше показано как тези две понятия се изграждат в рамките на определени "полета на опита", преминавайки през отделни конститутивни моменти на историята - ролята на християнството, просвещенските идеи, зараждането и еманципирането на националното съзнание, Втората световна война и т.н. С обогатяването и натрупването на опит исторически се изместват и хоризонтите на очакване.

Последното може да се онагледи с ретроспективната констатация, че идеите за централна европейска банка, свободна търговия, общ пазар, международен съд, европейска (кон)федерация и т.н. са се генерирали в европейското интелектуално пространство от френски, английски и немски философи и мислители стотици години преди осъществяването им в ЕС. Подготовката на социално-икономическите и политически условия прави практическата им реализация възможна. Така едва с промяната и съзряването на политическия и икономически контекст в ЕС културните натрупвания, съхранявани чрез символното в жизнения свят, правят възможно хоризонтът на очакване за европейска идея и реалният проект за европейска идентичност да започнат да си кореспондират.

Разликата между разгледаните исторически наративи до създаването на Съюза и официалния дискурс на ЕС, е свързана с политическата им реализация. От направения преглед се демонстрира, че европейската идея от предобщностния си етап е била плод на интелектуални спекулации, но никога не е била интегрирана в политическото пространство като цялостен, осъзнат и консенсусно изграждан обществен проект. Както беше демонстрирано от философско-историческата деконструкция на европейската идея (и идентичност), отделни опити от страна на владетели и политици за практическо реализиране на общоевропейска империя или съюз са се случвали. Такива са Римската империя на Антонините (II век), Франкската империя на Карл Велики (IX век), Наполеоновата империя (XIX век), "обединена" Европа на Третия Райх (XX век). Но това са все опити да се наложи с военни средства или със сила подобно обединение. Едва със създаването на Европейския съюз обединението бива реализирано като преднамерен политически проект, който идеално е основан върху обществен консенсус, публични дискусии³ и гражданско участие в процеса. Тогава започва и колективното осъзнаване на гражданите като европейци.

Конструирането на европейска идентичност може да бъде разгледано семиотично - като процес на комуникация. По аналогия с речевата ситуация могат да бъдат изолирани негови адресанти (мислители, политици, управляващи) и адресати (европейците или европейското общество). Важно е да се поясни, че макар изпращачите на съобщението да са реферирали един и същи обект - европейската идея, смислите, които ѝ придават - техните разкази за нея, се менят през отделните епохи.

Това, което е било залагано (телеологически) в хоризонта на очакването на европейско обединение от отделни мислители, е трябвало да бъде подготвено от съзряването на обществените процеси в полето на опита в качеството му на съдържащо символните конструкти. Тук хоризонтът на очакването е свързан с бъдещето и се маркира от интелектуално обозримото, докато полето на опита е свързано с реално достигнатата подготвеност хоризонтът да бъде снет в настоящето.

Две са равнищата, на които може да се наблюдава историческата трансформация на европейската идея от продукт на определено малцинство към разширяването на обхвата ѝ през XX век. От една страна, това е процесът на популяризирането ѝ, при който тя става видима за общността. На този етап гражданите са все още пасивни наблюдатели - те биват адресирани, но не вземат активно участие в нейното формиране. Сред факторите, способни да трансформират идеята в общодостъпна, променяйки статуса ѝ на споделяна от определено малцинство, са масовото и задължително образование, масовите комуникации и като цяло - новите възможности, генерирани от процесите на глобализация.

Вторият съществен етап от развитието ѝ е свързан с включването на гражданите като активни участници в нейното изграждане. Те вече са не просто анонимни получатели на обединителните съобщения на определени интелектуални и политически елити, а започват да стават и техен субект.

Предмет на следващите глави на книгата ще бъде изследването на отношението между тези два процеса - и начинът, по който те участват в конструирането на европейската идентичност.

БЕЛЕЖКИ

1. Промяна в това отношение се забелязва след Втората световна война. [обратно]

2. В тази връзка Везенков твърди, че именно себеусещането на западноевропейските елити дава нов живот на античната представа за Европа като отделен континент. Според него политическата упореба на идеята за Европа като наднационална общност през XVIII век довежда до и обосновава географското ѝ обособяване от Азия, с която иначе е свързана по суша. По този начин елитите търсят “естествена”, “изначална” “почва” за Европа като континент, вместо да видят нейното постепенно (политическо) формиране като наднационална общност. Вж. Везенков (2008: 71-75). [обратно]

3. За повече информация по въпроса за публичните дискусии за бъдещето на Европа, интеркултурния диалог, климатичните промени и др. вж. Портал на Европейския съюз. [обратно]

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018