ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

В настоящото изследване се предпостави, че за да бъде разбран съвременният феномен "европейска идентичност", е необходимо да се проследи историята на нейното зараждане и развитие. Философската деконструкция на европейската идея даде поглед към актуалното присъствие на архаични процеси и нагласи и откри по-дълбоките пластове (по Козелек), участващи при формирането на ЕС през XX и XXI век.

Позовавайки се на концепциите на Бел, Козелек и Хайнрихс за спецификата на трите обществени подсистеми - култура, политика и икономика, в настоящото изследване се разгледа проблемът за конструирането на европейска идентичност в контекста на взаимодействието между тях. В резултат на ретроспективния анализ на европейската идея, извършен в първа глава, и изследването в последващите глави на властовите и екзистенциални измерения при конструирането на европейска идентичност в съвременността, стана видно преобръщането на водещата роля на сферите при обединителните процеси в Европа. Така, ако европейската идея, а по-късно и произтичащият от нея проект за европейска идентичност, се залагат изпреварващо във времето от определени мислители в идейната сфера на културата, полагайки основите на дълбинните слоеве на бъдещата интеграция, то в съвременността властовото изграждане на наднационална идентичност се генерира от водещата роля на икономическата сфера.

Изследването на изграждането на европейска идентичност в рамките на ЕС показа, че съществуват две нива или две динамики на нейното формиране. Себеполагането на европейския граждан съвместно с другите реализира нейното екзистенциално създаване в сферата на културата - "арената на експресивния символизъм" (Бел 1994: 53), която се занимава с екзистенциалните проблеми на човека. Следователно, ако културата се разбира като усилията чрез символните форми (религия, философия, наука, изкуство и т.н.) да се изрази смисловата страна на човешкото съществуване в някаква форма на въображението, може да се приеме, че за конструирането на европейска идентичност е необходима работа в символната област - на равнище смисъл, а не само от позициите на целевата рационалност. На тази основа се създава определено пространство - нов тип публична сфера като важен фактор за конструиране на наднационална идентичност в диалог с другите.

За разлика от този процес на проектиране на европейците, при който водеща роля за създаването на идентичността има културата като търсеща отговор на "вечните въпроси", второто равнище, на което се конструира дискурсивно такава идентичност, е мотивирано от интеграционната необходимост в сферата на икономиката и политиката.

В изследването се демонстрира как доминацията на икономиката и задаването на нейното по-бързо темпо върху такъв феномен от сферата на културата, какъвто е европейската идентичност, може да бъде проблематизирано на две нива. Теоретично то бива оспорено от концепциите на Хайнрихс и Бел, според които икономиката следва да се третира като обслужваща част на обществения живот, а не като доминиращ фактор - за Хайнрихс тази обществена йерархия е част от деконцентрацията на властта, осъществявана посредством предложения от него рефлексионен принцип. Прочетени през тази призма, въпросите от областта на самосъзнанието следва да бъдат решавани на нивото на ценностната подсистема (Хайнрихс) или културата (Бел) и не са само от компетенциите на икономиката и дори политиката.

На нивото на практическото изграждане на наднационална идентичност в ЕС също се оказва, че опитите да се следва единствено икономическата логика и скорост лимитират човешката свобода и пораждат демократичен и комуникационен дефицит. Пренебрегването на човешкия фактор поражда съпротива у гражданите на ЕС и не спомага дори за развиване у тях на търсеното за целите на интеграцията чувство на лоялност към Общността. Парадоксът, който беше изведен при опитите за властово инструментализиране на човешкото битие, се състои в това, че докато се пренебрегва спецификата му на свободно човешко същество, посредством свеждането му до средство, се очаква той да реализира акта на себеполагане като европеец. Императивното "бъди европеец" очаква да събуди свободата гражданите да се проектират като такива.

В този смисъл откритостта на човешкото битие по линия на европейската идентичност означава, че конструирането ѝ зависи от свободата на всеки един от членовете на съюза, която той реализира чрез езика. Политиците имат тенденция да гледат на гражданите по модуса на предметите със застинало битие-в-себе си. Самата идея за обща идентичност обаче разкрива тази неспособност да бъде тотално заличена човешката свобода и налага преосмислянето на европейския проект.

Едно възможно направление за бъдещо изследване по темата би се насочило към спецификите на процеса на идентифициране на българите като европейци. Повод за тази линия на разсъждение дава допитване до българските граждани, реализирано през 2008 г. (Европейско изследване на ценностите). Според него сред българите институциите на ЕС се ползват с високо доверие, а българските - с никакво. Кабакчиева интерпретира това като "по-голяма политическа идентификация с ЕС, отколкото с националната държава България, като желание хората да са граждани на това наднационално пространство, отколкото на собствената си страна" (Кабакчиева 2009).

Оттук едната посока на изследване, която се очерта в книгата, е във връзка със затвореността на екзистенциалния проект и следващата от това екзистенциална вина - когато избирам да бъда нещо определено, аз избирам да не бъда нещо друго. Във връзка с българския контекст и предвид арехетипната тема "Мати Болгария" интерес би представлявало да се изследва въпросът ставаме ли национално по-виновни, ако изберем - поради това, че сме и европейци - да се реализираме извън родината, в която сме родени и израснали?

Другата линия за бъдещи рефлексии, която се оформи в резултат на настоящото изследване, е свързана с питането осигуряват ли българските институции условия, за да се усетят българите като съществуване, да се полагат и разширяват в тази реалност, или предлагат контекст, който свива свободата на проектиране до опредметеното битие-в-себе-си? В допълнение към липсата на доверие в българските институции Кабакчиева отбелязва, че в България се наблюдава и дефицит на съпричастността към и грижата за съ-гражданите. Но ако българинът не припознава живота с другите в справедливи институции като възможен да бъде изграден от него, то какъв дефицит запълват европейските институции?

Разбирането на Хайнрихс за представителната демокрация като базирана на доверието предлага възможна хипотеза, която тук ще бъде само щрихирана, но предлага интересен материал за по-задълбочено осмисляне. Според него делегирането на права е свързано с доверието в представителите - то е едно от централните комуникативни отношения и има малко общо с дискурса в рационален смисъл. В допълнение констатираната от социологическото проучване липса на доверие у българина в българските институции може да се проиграе и през перформативността на Рикьоровата ipse идентичност. Неспазването на изречените предизборни обещания от управляващите партии или политици в сферата на политическото води до разрушителни последици в доверието не само в междуличностните взаимоотношения, но и към езика като институция, а оттам и към институциите по принцип.

Семиологичният анализ на речевите актове "аз-те" и "аз-ние", начинът, по който се използва езикът, показва с кого се съотнасят гражданите и съответно дали се усещат като живеещи в справедливи институции ("аз-ние"), които гражданите могат да усъвършенстват, или това са институции, които игнорират гражданите ("аз-те"). От споменатото проучване на степента, в която българите признават националните си институции, може да се заключи, че за момента е проблематично да се усетим като съществуване, да се полагаме и разширяваме чрез проектите си.

На ниво ЕС възможностите за себеполагане на гражданите също са ограничени. Макар да им се отреждат все повече правомощия, разписани и в новия Договор от Лисабон, се случва важни политически решения да бъдат вземани против волята им¹. Но тези процеси са част от оформянето на европейската идентичност - екзистенциално - в осъзнаването на лимитите на моя проект, който, макар да е безкраен като възможности, е ограничен като реализация от другите, но и от другостта по принцип. И властово - както отбелязва Фуко, субектът се формира посредстом властта: "Нали най-интензивната точка на съществуванията, тази, в която е съсредоточена тяхната енергия, е точно там, където те се сблъскват с властта, разправят се с нея, опитват се да използват нейните сили или да се изплъзват от нейните клопки" (Фуко 1992: 151).

В заключение: представеното изследване обоснова невъзможността да бъде игнориран проективният характер на екзистенцията от политическите проекти за създаването на обща идентичност. Проблематизирането на европейската идентичност от гледна точка на философската антропология даде неизследвана досега екзистенциална перспектива към осмислянето на условията за и препятствията пред нейното формиране: не само като свързани с особеностите на националните политики и култури, но и с тези на човешкото битие.

БЕЛЕЖКИ

1. Например силната гражданска съпротива срещу еврото не възпира мнозинството от страните-членки да го въведат. [обратно]

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018