Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪВЕДЕНИЕ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

Изборът на актуална тема като тази за екзистенциалните и властови измерения при конструирането на европейска идентичност е мотивиран от убеждението, че философското осмисляне и извеждането на основните философски проблеми са възможни, смислени и необходими не само на свечеряване и по отношение на отминали и застинали феномени, но и на такива, които се моделират в момента на рефлексията.

От значение е да се отбележи, че направеното за целите на настоящата книга предварително проучване на ракурсите, през които европейската идентичност е изследвана, показва, че са редки философско-антропологичните ѝ интерпретации, както у нас, така и извън България.

Същевременно със създаването на ЕС и силното му институционално, политическо и икономическо присъствие се забелязва тенденция Европа да се третира като обект на специален научен интерес. От 80-те години на миналия век се наблюдава обособяването на нова изследователска дисциплина в рамките на културната и социална антропология - антропология на Европа (вместо традиционната антропология в Европа). Както отбелязва Андрес Барера-Гонзалес тази обновена научна дисциплина вече си поставя за задача не само да изследва специфичните култури и народи в Европа, но и новите реалности и процеси, свързани с наднационалния характер на феномена Европейски съюз (Андрес 2008).

След втората половина на XX век провежданите дотогава антропологични изследвания на Евразия, на примитивните култури или на определени локални европейски общности се разширяват и се заражда интерес и към самата Европа като референтна рамка в антропологичните начинания. Но това е предимно сравнителна етнография, която се фокусира върху културния аспект на Европа. Гонзалес продължава прокараното още през 1963 г. от Конрад Аренсбърг (1963: 75-79) и Ерик Улф (1982) разбиране за антропологията на Европа като неизменна част от разгръщането на една световна антропология. Такава глобална наука за човека би имала за цел да разкрие човешкото единство и разнообразие и в този смисъл се доближава до собствено философско-антропологичната перспектива. Но начинанието остава пожелателно - такъв преход все още не е налице и всяка от двете академични дисциплини запазва собствени методи и гледна точка като философската антропология все още държи европейската идентичност в периферията на своя интерес.1

В потвърждение на твърдението може да се спомене и наблюдението на Дейвид Деланти, съгласно което недостатъчно е изследвана дори по-широко дефинираната тема за идеята за Европа. Според него повечето пъти дискусиите за нея клонят към нерефлекторното ѝ представяне. Трябва да се отчете, че твърдението на английския социолог датира от 1995 г., когато излиза изследването му "Изобретявайки Европа: Идея, идентичност, реалност", и следователно не взема предвид разработките по темата, появили се след тази дата (Деланти 1995). Макар в настоящия анализ да не се споделя подобно критично отношение към съществуващите анализи по темата, следва да се отчете дефицитът на аналитични, философско-антропологични рефлексии по въпроса. Този дефицит, съчетан с убеждението за важността и актуалността на проблема, мотивира настоящото изследване. То няма претенцията да запълни тази липса, още по-малко да дава изчерпателни отговори или решения. Книгата се явява опит за нетрадиционен прочит на въпроса и поставянето му в контекста на философската антропология. Подобен подход към темата се различава от съществуващите правно-политически анализи и като такъв би могъл да обогати интелектуалния дискурс по темата.

В настоящия труд се изхожда от разбирането, че процесът на европейска интеграция, чието официално начало е поставено през 1951 г. със създаването на Европейската организация за въглища и стомана (ЕОВС), не е еднороден, а протича на няколко нива - културно, политическо и икономическо. Темпото, с което се случват трансформациите във всяка от тези сфери е различно. Това рефлектира върху процеса на европейска интеграция, който протича с различна скорост в областта на културното взаимодействие, от една страна, и на глобализирането на икономическия капитал и политическите решения - от друга.

Конструирането на европейска идентичност се явява интегрална част от този процес на европеизация. Като такава тя също споделя неговите разнородни темпорални характеристики. Могат да бъдат разграничени две нива, на които се осъществява формирането на тази колективна идентичност.

От една страна, в културната сфера - на равнището на всекидневното, масовото съзнание, жителите на ЕС постепенно интегрират европейското измерение в своя "жизнен свят". Този процес на идентифициране с европейското е отворен и макар да набира по-голяма скорост през последните десетилетия, все още е трудно да бъде еднозначно регистриран от емпиричните изследвания (статистически данни, регулярни проучвания на Евробарометър, контент-анализи и други).

В книгата се приема, че този процес протича в културната сфера, интерпретирана по Д. Бел като сферата, в която се търсят отговори на вечните загадки на човешкото съществуване (Бел 1994: 53). В този смисъл екзистенциалното измерение на европейската идентичност се разбира като свободно проектиране на европейския гражданин заедно с другите в справедливи институции (Рикьор 2004: 271). Формиращата се на базата на това себеполагане на европейците в европейското пространство, европейска гражданска идентичност не носи претенцията за своето необходимо случване или дори извечно битие, доколкото се явява рационален избор за отъждествяване с политическите принципи на ЕС.

При този тип изграждане на обща идентичност има взаимодействие между културната и политическата сфера - то се наблюдава например при насърчаването на създаването на европейска (културна) идентичност посредством определени политики и програми. Следва да се отбележи обаче, че последните нямат за цел да подчинят културната сфера на принципите и скоростта на промените, протичащи в политическата и икономическата подсистеми. В настоящия труд се приема, че такова изграждане в сферата на политическото на ("справедливи") европейски институции и на политически принципи, които могат да бъдат оформяни и договаряни в диалог и съответно припознати като свои от гражданите, спомага за формирането на активно европейско гражданство. Това идентифициране на европейците с една политическа общност не препятства в сферата на културата проявяването на свободата за себеполагане на европейските граждани и междукултурното взаимодействие между тях.

Друг пласт на концептуализиране на идентичността е свързан с факта, че изграждането на силна европейска идентичност се явява важен фактор за интегриране на европейците, който би позволил по-висока степен на централизация в Европейския съюз и по-безпрепятствено реализиране на икономическите му интереси. Доколкото на това ниво тя бива инструментализирана за целите на глобалния капитал, по тази линия може да се проследи властовото ѝ конструиране като средство. На ниво политически дискурс това се забелязва по линия на представянето ѝ в субстанциални термини - обговарят се "европейският континуитет, сплотеност и присъщи ценности" (Вевер 2004: 242). Европейската идентичност се възприема в този контекст като естествено следваща от споделените ("универсални") европейски ценности и цивилизация, а не като процес на договаряне и свободен рефлектиран избор на европейските граждани в процеса на тяхното себеразгръщане в ЕС.

В този смисъл за разлика от гореспоменатия граждански тип, произтичащ от необходимото институционално регулиране на социалното пространство, опитите за дискурсивното ѝ конструиране като субстанциална напомнят за някои от характеристиките на етническия тип колективна идентичност. Затова в настоящото изследване се приема, че есенциалното ѝ дискурсивно оформяне следва етническия модел на конструиране на колективна идентичност. Доколкото "етническата идентичност" се явява вид на родовото понятие "културна идентичност", политическото конструиране на европейска идентичност с елементи, характерни за етническия вид идентичност, вече указва, че ще включва политическа намеса в областта на културата. Тази особеност на властовото ѝ формиране - опитите за есенциализирането ѝ от политическия дискурс и прочитането ѝ не през избора на гражданите, а посредством темата за създаване на лоялност и емоционална обвързаност на европейците, я инструментализира за целите на икономическата необходимост и политическата интеграция в ЕС.

Оттук основната теза в текста е, че екзистенциалното себе-преживяване като европейци, което се реализира в сферата на културата, се разгръща с по-бавни темпове в сравнение с икономическите императиви и политическата решимост за конструиране на такова колективно съзнание.

Настоящото изследване има за цел да анализира динамиката на процеса на конструиране на европейска идентичност, фокусирайки се върху набелязаните екзистенциални и властови аспекти на формирането ѝ. Интерес ще представляват двете нива на изграждане на идентичност - първото като рефлексивен избор на определени европейски граждански принципи, модели и стандарт на живот, "които се споделят и към които гражданите на една европейска република биха могли (к.м., Л.С.) да декларират своята лоялност" (Вевер 2004: 242). На второто ниво, което настоящата книга цели да изследва, конструиращата се европейска идентичност бива възприемана инструментално и в контекста на дискурсивно оформяне на това, което Вевер нарича "еврометафизика" (Вевер 2004: 243).

С оглед на така формулираните цели, изследването си поставя следните задачи, които ще бъдат тематично разгърнати в три последователни глави на книгата.

Реализираната в първа глава на изследването първа задача е да се деконструира понятието "европейска идея" и да се потърсят корените на съвременния процес на конструиране на европейска идентичност - от ранните идеи за Европа, през средновековните и просвещенски наративи за нея, до националните визии за Европаи наднационалната ѝ практическа реализация в контекста на ЕС. Философско-историческата деконструкция има за задача да подаде някои ключове към закодираните в по-дълбоките пластове смисли, участващи при формирането на такъв привидно само актуален феномен като европейската идентичност.

Втората глава "Идентичност" си поставя за задача да дефинира термина "идентичност" и на тази основа да предложи определение и на понятието "европейска идентичност". Ще бъде разгледана и историческата промяна в отношението "свое - чуждо" и отношението към другостта в рамките на Съюза. На този етап от изследването специално внимание ще се отдели на разграничените от А. Смит етническа и гражданска колективна идентичност във връзка с ролята, която диференциацията им има за осъществяването на горепосочените цели на изследването и проследяването на екзистенциалните и властови измерения при конструирането на европейската идентичност.

Задачата за по-задълбоченото разглеждане на тези две измерения е предмет на трета глава "Европейската идентичност като проект и като властови дискурс". В нея темата се въвежда от изследването на екзистенциалното и есенциално концептуализиране на европейските ценности, за да се продължи с осмислянето на конструирането на европейската идентичност през призмата на теоретичните постановки на Бел, Козелек и Хайнрихс за различната скорост и принципи, които движат обществените сфери.

Възможни са два подхода към последователността на изложението на настоящото изследване. При първия рефлексията върху разглеждания изследователски проблем започва с дефинирането на основните понятия и едва след това се представя философско-историческата подготовка на тази идентичност. При втория се тръгва именно от интелектуалната предистория на понятието, за да може да бъде видяно в една по-широка перспектива и в процеса на ставането си. За целите на настоящото изследване ще бъде предпочетен този втори подстъп към осмислянето на понятието. Решението се аргументира с това, че по същността си той се явява не само полезен и необходим контекст, в който да бъде положено последващото дефиниране на понятието, но и първи оглед и опит за определянето му като процес, а не като вече завършен и наличен факт.

В методологическо отношение ще се използва интердисциплинарен подход - две причини мотивират този избор. Първо, предметът на изследване го предполага - сложността на анализа на така очертаните проблемни ядра изисква прилагането на интердисциплинарен подход при интерпретацията на темата за европейската идентичност. Второ, такъв подход е адекватен и на философско-антропологичната насоченост на текста. В тази връзка следва да бъде припомнено, че в Конфликтът на интерпретациите според Пол Рикьор една от целите на философската антропология като научна дисциплина е интегрирането на "разминаващите се в различни посоки постижения на науките за човека" (Рикьор 2000: 18). За френския философ тази амбиция на философско-антропологичната рефлексия е постижима, защото според него отделните интерпретации реферират едно и също битие и не е задължително да се изключват една друга.

В тази връзка, сред използваните методи ще бъдат аналитичен, семиотичен, мултикултурален, историко-философски, сравнителен анализ и други. Кръгът от автори и произведения, в диалог, с които ще се търси осмислянето на европейския проект за обща идентичност, също ще включва позиции от различни области на хуманитаристиката - философия, право, история, политология, като ще се държи неизменно философският фокус върху проблема. Проблемът за конструирането на европейска идентичност ще се дискутира с оглед на теоретичните позиции на философи, но и социолози, историци и изследователи на европейската проблематика, сред които са Кант, Хабермас, Рикьор, Козелек, Бел, Хайнрихс, Фуко, Хол, Чарлс Тейлър, Смит, Гелнер, Деланти, Страт, Цветан Тодоров и др. Основният акцент в изследването се поставя върху философско-антропологичната перспектива към европейската идентичност. Едновременно с това се заимстват идеи и правят препратки и към различни направления в самата философска мисъл - отчитат се такива философски дисциплини като социална философия, философия на правото, философия на историята, философия на политиката и др.

Тъй като философското изследване предполага различен ракурс към проблема за европейската идентичност от социологията, настоящият труд няма обособена емпирична част, която да бъде резултат от теренни изследвания, анкети, проучвания, интервюта и т.н., проведени от автора. В същото време поради дълбоката убеденост на автора, че важността на изследвания проблем изисква не само абстрактни спекулации, но и теоретично осмисляне на реално случващите се процеси, ще бъде използван и емпиричен материал, предоставен от работата на други автори в областта (Грийн, Веслер и др.). В допълнение към анализа ще бъдат привлечени информативни материали, илюстриращи реалната динамика на европейската интеграция - европейски официални документи, речи, бюлетини, закони и др.

Преди да се пристъпи към същинската част на настоящото изследване следва да се уговори, че макар екзистенциалните и властови измерения при изграждането на европейска идентичност да са разграничени за целите на анализа, в реалността двата аспекта се преплитат, а често пъти и взаимообуславят, и в този смисъл разделянето им е условно. Както заявява Фуко: "властта не е просто теоретичен проблем, а част от нашето съществуване" (Фуко 1992: 64).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Следва да се отбележи, че в края на 2008 г. се провежда семинар на тема "Антропологични перспективи в променяща се Европа", в който вземат участие отделни европейски антрополози, както и Европейската асоциация на социалните антрополози. Той е организиран от Генерална дирекция "Изследвания" на Европейската комисия (ЕК) и Европейски университетски институт (Флоренция), което демонстрира интерес към антропологията на европейската идентичност на високо институционално ниво в ЕС. В резултат може да се очаква разширяване и задълбочаване на литературата по въпроса, което би рефлектирало и върху философско-антропологичните ѝ рефлексии. Основните въпроси, на които срещата си поставя за задача да отговори са: "Какво е настоящото състояние на антропологичните изследвания върху Европа и европейците?" и "Как антропологията ни помага да разберем как такива абстрактни идеи като "Европа", "европейски" и "европейско гражданство" се реализират в ежедневния живот на гражданите?" (Европейска комисия 2009: 4). [обратно]

 

 

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018