Глава първа
ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКА ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

1. Увод и обосновка на философско-историческата деконструкция

Паралелното разгръщане на философско-историческата деконструкция както по отношение на европейската идея, така и на европейската идентичност се налага от възприемането като изходна предпоставка за последващия анализ на тяхната взаимна обвързаност и дори преплетеност. Подобна интерпретация е обоснована от подкрепяната в академичното пространство теза на Деланти, Страт и други изследователи за идеологическата натовареност на понятието "европейска идентичност" (Деланти 1995, Страт 2002а). Според тях то се използва предимно като идея, изразяваща една измислена представа за единство, и като такова то се вписва в продължителната история на философска и политическа рефлексия върху идеята за Европа.

Преди да се пристъпи към по-детайлен анализ на европейската идентичност в съвременния ѝ вариант, във вида, в който тя се оформя и насърчава от европейските институции, следва да се отговори на един важен въпрос. Този въпрос е: "Европейската идентичност феномен на XX век и по-конкретно на ЕС ли е, или има основания да се потърсят корените на нейното създаване и в по-ранни етапи от историческото и културно развитие на континента?".

За да е налице колективна идентичност, трябва да има самоопределяне на агентите по отношение на определена общност, към която да се усещат принадлежни. В тази връзка опитът да се локализират основанията и да се изследва историята на конструирането на европейската идентичност ще бъдат обвързани с историята на създаването на европейската общност като такава.

Философско-историческият прочит на континенталното обединение ще бъде разгърнат на три равнища. Те ще се проследят в първа глава на изследването, като обхванат (1) теоретичните осмисляния на възможностите за обединение на стария континент, плод на интелектуалните усилия на мислители от различни исторически периоди, (2) следващите ги или протичащи паралелно опити за практическо приложение на европейския проект и (3) рефлексия върху европейската идея на концептуално (надтеоретично) ниво.

Първите две равнища (теоретично и практическо реализиране на обединението) ще бъдат разгледани паралелно като се отчита хронологичното им протичане в хода на европейската история, без да бъдат обособявани като две отделни части на изложението. Така историята на европейското обединение, което кулминира в създаването на Европейски съюз, ще бъде проследена от ранните идеи и интелектуални проекти за реализиране на европейската идея, до материализирането им в сферата на официалния политически дискурс. При представянето на тези два процеса ще се анализират философските размишления по проблема на автори като Русо, Хобс, Монтескьо и др. Специално внимание ще бъде отредено на някои аспекти от философията на Кант. Това е обосновано както с оглед на реализираното от него обособяване на антропологията като самостоятелна изследователска линия¹, което импонира на по-общия философско-антропологичен дух на книгата, така и по-конкретно във връзка със значението, което развитите от него федералистки идеи имат по-късно за идеологическата концепция на ЕС. Едновременно с анализа на теоретичните визии и практическите проекти за европейско обединение и идентичност в хода на философско-историческия преглед ще бъде правен опит и за концептуално осмисляне на европейската идея.

В изложението ще се търси интегрирането и отчитането на позитивите на две конфликтни перспективи към Европа - като субект на историята (в този смисъл европейската история се разглежда като прогресивно въплъщение на обединителната идея) и като продукт на самата история. Като отправна позиция за едната гледна точка ще бъде използван историческият обзор, който прави Велева-Евтимова в две свои информативни и по-скоро апологизиращи Европейската идея публикации - "История на европейската интеграция" (2006а) и "Идеята за обединена Европа" (2006б).

Другата опорна точка при рефлексията върху идеята за Европа, огледана през идентичността на отделните културно-исторически епохи и обществено-политическото съзнание, което ги съпътства, ще бъде изложена през критическото изследване на английския социолог Джералд Деланти "Изобретявайки Европа: Идея, идентичност, реалност". Тази втора перспектива изхожда от разбирането за Европа като за инвенция, която се изгражда в хода на историческия процес. Подобна перспектива към европейската проблематика може да бъде преведена в термините на Рикьор като конструиране на европейската идея, респективно и на европейската идентичност в контекста на различните исторически наративи. Обединяващите наративи се менят през отделните културно-исторически периоди в следствие на изменението и спецификата на социалните структури, механизмите на властта, производствени отношения и т.н., характерни за всеки един от тях.

В по-общ план двете тези за Европейското обединение могат да актуализират концептуалното противоборство между историцизма² и историзма. С оглед на конкретните цели на настоящото изследване обаче този дебат за интерпретиране на историята няма да бъде разискван. Като изходна гледна точка ще се приеме предпоставката, че е възможно с определена степен на достоверност да се проследи и обоснове неравномерно движение през вековете - от идеята за континентално обединение към реализирането ѝ. Това обаче не следва да се разглежда като възприемане на класическа прогресистка перспектива³, доколкото не се предпоставя необходимост или някаква скрита телеология в този процес⁴. Не е и Хегеловата концепция за Европа като световния дух, който осъзнава сам себе си в "края на историята" (Хегел 1995: 107). По-скоро се наблюдава едно неравномерно и незавършено материализиране на интелектуални проекти и социално-политически необходимости от работещ модел, осигуряващ мирно коекзистиране на континента, възможности за икономическо развитие и благосъстояние на европейците и т.н. В този контекст европейската идентичност ще се интерпретира като феномен, който, от една страна, изисква за своята реализация определено обществено съзнание, а от друга, е обуславян от конкретни културни, политически и икономически процеси.

Изведен от плана на философско-историческия контекст, и разгледан от гледна точка на философската антропология, същият диспут би повдигнал дебата за природата на човека - homo pictor или homo faber е човекът - създаващ символи или произвеждащ инструменти. Или, с други думи - културата, способността за пребиваване в света на имагинерното ли поражда изменения в социалните структури, или последните се дължат на новите производствени отношения, промените в икономиката, технологиите и т.н.?

В тази връзка Даниел Бел формулира въпроса доколко е обусловена човешката природа от историческите събития и променя ли се тя в резултат от измененията в начините на производство. Той заключава, че отрицателният отговор на поставеното питане поставя под съмнение възможността за промяната на съзнанието (например възможността на една наднационална идентичност и констелация да се случи). И обратното - ако се променя човешката същност в хода на историята, как тогава можем да разбираме миналото (Бел 1994: 53)?

Въпросът за наличието или отсъствието на човешка същност препраща към есенциалистко-екзистенциалисткия дебат за "природата" на човека. Предвид фокуса си върху екзистенциалното и дефинирането му и като избор на собствена идентичност в отличие от пасивното унаследяване на колективна идентичност, настоящото изследване се позиционира по-скоро в традицията на екзистенциализма. В тази посока на разсъждение, за да се избегне ангажирането със субстанциалистка интерпретация на проблема, в изследването се приема, че се променя не човешката природа, а колективната опитност (колективното несъзнавано по Юнг 2000) и новите условия и възможности раждат нови готовности и избори. Или, както обобщава самият Бел - ако прогресът в икономиката е линеен - по-ефективната машина измества по-неефективната, то в сферата на културата не съществува еднозначен принцип на промяна, Бетовен не измества Моцарт (Бел 1994). Така по аналогия с човешкия живот в индивидуален план обогатяването на културните пластове и наследство в колективен план също се тълкува като разширяване на културните и екзистенциални хоризонти, което отваря пространство за различни избори и съзнание.

БЕЛЕЖКИ

1. В "Логика. Наръчник за лекции" Кант добавя четвъртия фундаментален въпрос, който стои пред  човешкия разум: "Какво е човекът?". На това питане според него следва да отговори антропологията. На същия проблем е посветена книгата му "Антропология от прагматично гледище". Вж:  Кант (1994б: 21; 1992б). [обратно]

2. Историцизмът представлява доктрина, според която съществува историческа необходимост (историята се ръководи от специфични закони). Това дава възможност да се предсказва развитието на историята с помощта на рационални методи (Хегел, Маркс). Историзмът подкрепя идеята, че няма обективни исторически закони и закономерни фази, които да настъпват по неизбежност. Козелек дефинира историзмът като "една трайна представа, според която историята винаги е различна и винаги става различна, тя е неповторима". Вж. Козелек (2003: 28). [обратно]

3. За да се онагледи тази позиция, може да бъде приведен разгърнатият в "Идея за универсална история от космополитна гледна точка" и в "Към вечния мир" Кантов възглед, че човечеството прогресивно се стреми към световна федерация от конституционни републики (вж. Кант 1991: 41-54; 1993). Тезата на немския философ, че историята на човешката раса може да бъде възприета като реализация на скрития план на природата да осъществи перфектна политическа конституция, хармонично се вписва в просветителския патос на времето му - например Кондорсе утвърждава прогреса на човечеството по пътя към рационалността и усъвършестването. Маркс и Конт от своя страна застъпват гледна точка, според която човешките общности еволюират в съответствие с необходими исторически закони. [обратно]

4. В тази връзка например Филип Алот, правен консултант на Британското представителство в Европейската общност (ЕО) по време на кандидатстването на Великобритания за членство в ЕО и професор по международно право към Кеймбриджския университет, развива тезата, че не би следвало да се говори за естествено и неизбежно историческо движение напред от Солоновата Древна Гърция до икономическия и монетарен сьюз в Европа. Вж. Алот (1997: 472). [обратно]

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018