Глава втора
ИДЕНТИЧНОСТ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

2. Етнически и граждански модел на изграждане на идентичност

Въвеждането на този етап от изследването на разграничението между два модела на национално строителство - граждански ("латерален" или "западен") и етнически ("вертикален" или "източен"), което осъществява Антъни Смит в книгата си "Националната идентичност" (Смит 2000), би позволило още по-прецизното изследване на спецификите на конструиране на европейската идентичност.

Преди да бъде разгледана по-подробно концепцията на Смит, обаче следва да се подчертае една принципна разлика между етническата и гражданска национална идентичност и европейската идентичност. Ако предмодерните етнически връзки са фундамент за създаването на модерните нации и национални държави, то при ЕС вече става дума за надграждане, за нов етап от скелето на историческата, политическа, икономическа и социална конструкция. Бидейки "постмодерен" конструкт, съюзът се създава на базата на вече конструираните през модерността национални държави, разположени на територията на Европа. Затова възможните прилики в схемите, които се прилагат при конструирането на двата типа идентичност - "модерната" и "постмодерната", могат да бъдат полезни при изследването на новата европейска идентичност, но не могат да бъдат абсолютизирани, тъй като става дума за два различни контекста и феномена.

Втората бележка, която следва да бъде направена, преди да се разгърне сравнителният анализ, е, че разглежданите от Смит модели на колективна идентичност са два теоретични идеални типа, които не могат да бъдат изцяло представени в емпиричния референт на една конкретна идентичност, в частност на европейската идентичност. В допълнение европейската идентичност в качеството си на изразител на принадлежност към съюз с хетерогенен характер не се подвежда плътно под един от двата модела, но все пак демонстрира преимуществено елементите на гражданския тип идентичност, както ще бъде аргументирано по-долу.

Гражданският¹ модел на нацията е предимно пространствен или териториален - нациите трябва да притежават компактни и ясно очертани територии (народ и територия си принадлежат), а отечеството става хранилище на историческите спомени и асоциации - ландшафтът става свещен като по този начин нацията осигурява на индивидите "морална география" (Смит 2000: 29). Западният модел включва и представата за patria (отечество), която може да се проявява чрез строго централизирани и единни институции и закони (следреволюционна Франция) или чрез федерални институции и закони, предназначени както да съхранят локалната или провинциална идентичност, така и да изразяват общата воля и политически чувства (САЩ, Съединени провинции на Нидерландия). Концепцията за patria включва и редица други елементи, които могат да бъдат открити и на нивото на ЕС - общ юридически кодекс, който стои над местните закони, и пред когото всички членове на общността са равни, както и общи ценности и традиции, споделяни от населението или поне от неговото "ядро", или по думите на Смит - нацията трябва да разполага с "определен обем обща култура и гражданска идеология, мрежа от общи разбирания и желания, чувства и представи, които свързват населението с неговото отечество" (Смит 2000: 21-22).

От значение е да се отбележи, че в отличие от етническия модел за нация, гражданският не разглежда ценностите като съществуващи априори и отразяващи една субстанциална връзка между членовете в обществото. В гражданската нация ценностите са предмет на договаряне и последваща социализация посредством образованието и масовата култура.

В ЕС се забелязва сходна на гражданския модел схема и договорен характер при процеса на дефиниране на европейските ценности². Демонстрация на последното е спорът за включването на исторически християнските корени на Европа в преамбюла на проекта за Европейска конституция. По същество този дебат предоговори наследството на християнските европейски ценности и маркира нови такива, корелиращи по-адекватно на светския и мултикултурен характер на Съюза. По-общата формулировка, според която Европейският съюз има пълното съзнание за "своето културно и морално наследство", се договори като необходим компромис, отговарящ по-адекватно на настоящите цели на обединена, плуралистична Европа, в която по-тясното обвързване с дадена религиозна деноминация би могла да породи конфликт между религиозната идентичност на някои граждани на Общността и новата им европейска идентичност.

Привърженици на теорията за етническия модел на нацията са примордиалистите, според които нацията (респективно и етническото) съществува в природата извън времето. Когато говори за "биографията" на нацията, Б. Андерсън твърди, че принципът на формиране на съзнанието посредством разказа е приложим както по отношение на индивидите, така и на модерните нации (Андерсън 1998: 211-213). Според него представата за идентичността, за персоналността възниква в резултат от отчуждаването, от амнезията, настъпваща след дълбоки промени на съзнанието. Така разказите възникват от загубата на паметта - това, което не може да бъде запомнено, трябва да бъде разказано. Разказът е този, който компенсира тази забрава ("да, аз и това голо бебе сме едно и също", защото така сочат "свидетелства за раждане, дневници, писма, болнични листове" (Андерсън 1998: 212), разказите на родителите, близките и т.н.). Разликата между възпроизвеждащия цялостната и непрекъсната идентичност разказ за индивида и за нацията, е, че при първия има положеност на повествованието в определен времеви интервал, докато при втория не се локализира датата на раждане и смърт³.

Етническото разбиране за нацията я схваща генеалогически (а не териториално) и се характеризира с фиксираност на културните модели. Ако гражданският тип идентичност разгръща връзката "индивид - нация" като избор, то етническият я интерпретира като принадлежност и органична, биологична обусловеност. В този смисъл биха могли да бъдат изведени два вида концептуализиране на националната идентичност (а в по-глобален план и колективната идентичност въобще). Според първата (реферираща гражданската идентичност) тя може да бъде мислена като социално конструирана и предполагаща идентификация с политическа общност и принадлежащите ѝ институции и ред (такава политическа общност може да бъде държавата, но и ЕС). Според втората (отнасяща се до етническата идентичност) тя се приема като естествено дадена и произхождаща от общото минало, култура и изконна принадлежност на идентифициращите се към дадена група, които ги обвързват емоционално.

По подобие на двете визии за национална идентичност, които А. Смит разграничава като гражданска и етническа, се забелязват и две тенденции при оформянето на европейската идентичност. От една страна, тя бива формирана като гражданска. Доколкото тази тенденция следва неравномерния процес на сближаване на европейците, на тяхното активно гражданско участие и проектиране в една нова европейска реалност, тя изявява екзистенциалните измерения на наднационалната идентичност. От друга страна, съществуват опити европейската идентичност да бъде властово конструирана като "идентичност по произход" - на базата на субстанциалното ѝ дискурсивно представяне като (задължително) произтичаща от общоевропейско културно наследство, ценности или минало.

БЕЛЕЖКИ

1. А. Смит нарича "гражданския" модел още и "западен" модел. [обратно]

2. По-надолу в текста въпросът за европейските ценности ще се изследва по-подробно и ще се изяви и втора тенденция за по-субстанциалистко дискурсивно тяхно оформяне в рамките на ЕС. [обратно]

3. За сравнение: за разлика от примордиалисткия разказ за националната идентичност, който я полага в безвремието, Европейската общност и следващата от нея наднационална идентичност имат точна дата на раждане. [обратно]

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018