Глава втора
ИДЕНТИЧНОСТ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

1. Дефиниции на термините "идентичност" и "идентификация"

Съществителното "идентичност" произхожда от identitas, което на простонароден латински означава "качеството на нещо, което е същото", и е дериват на класическо-латинската дума idem - "същия"¹. В настоящото изследване се реферира и използва по-широко значение на термина, отвеждащо към и включващо в процеса на философска рефлексия и други - политически и културни аспекти на идентичността. Приема се, че идентичността се явява необходимо условие за приемственост на социалната структура и културната традиция². В случая с ЕС тази приемственост следва да се установи и аргументира, защото по-експлицитна е приемствеността по линия на националното, а не на европейското културно пространство - без, разбира се, с това да се поставят двете в отношение на противопоставяне (Идентичност 2003: 150).

Направената етимологична справка е необходим фундамент за последващото изследване, но все още не предлага ключ към многозначността на термина. За да се удовлетвори полисемантичността на понятието, ще се анализира и вземе под внимание дефиницията на "идентичност", която разгръща Рикьор в "Самият себе си като някой друг" (Рикьор 2004). И той тръгва от граматическите импликации на думата, за да стигне до имплицитно вложеното в езика съдържание, като дисоциира граматическия подлог "аз" от възвратното местоимение "себе си", които идентичността може да изразява. Тук "аз" представлява непосредствената позиция на субекта, а "себе си" - неговата рефлексивна опосредстваност.

Френският философ разграничава две основни значения на идентичността - като същост, еквивалент на латинското idem (същият) или като самост - на ipse (самият). Тези две значения на идентичността-същост (idem) и идентичността-самост (ipse) се експлицират от различното им отношение към другостта - периферно и само като към антоним за сравнение в първия случай и конститутивно за тази самост във втория. Първата се характеризира с перманентност във времето (противопоставяйки се на различното в смисъл на променливо), докато втората не указва подобна инвариантност на личността - една от главните черти на "себе си" е неговата темпоралност.

Разглеждайки философиите на субекта, Рикьор се фокусира върху въпроса за идентичността на субекта, произтичаща от картезианското когито. Последното той отнася към аисторичната idem идентичност на "аз-а" (на "същия") в многообразните му операции - съмнение, размишление, съществуване и го противопоставя на наративната ipse идентичност на изменящата се във времето и притежаваща автобиографичност идентичност на конкретната личност (която се съмнява, размишлява, съществува и т.н.) (Рикьор 2004: 19). Така ако първата указва субстанциалния аспект на идентичността, то втората я разкрива като формираща се в и чрез езика. Доколкото, разказвайки, аз се избирам и препотвърждавам непрестанно, а не съм дефиниран като същност, именно наративната идентичност разгръща екзистенциалните измерения.

Някои автори смятат, че идентичността като термин следва да бъде заменен от друго понятие, което по-акуратно да представи проблемите, стоящи зад него. Според Брубейкър и Купър такова алтернативно понятие представлява терминът "идентификация", чийто произход може да бъде отнесен към 1899 г., когато Фройд го въвежда в психоанализата си и по-общо в психологията. Дебатът около двете понятия започва с Хол, макар той самият да не ги противопоставя.

Етимологически думата "идентификация" означава "отъждествяване" и произлиза от композирания средновековен латински глагол identificare³. Най-общо в социалните науки идентификацията се дефинира като отъждествяване на даден субект с определена социална роля, като той не само я интернализира, но и я възприема като своя собствена, правейки усилия да придобие необходимите умения и да се приспособи към нормите, произтичащи от тази роля (Гилд 1964: 315). В този смисъл някой се идентифицира с дадена социална група, ако интернализира системата от роли на групата и се счита за неин член (Гилд 1964: 315).

За Хол "идентификацията" подобно на "идентичността" се характеризира с непрестанна динамика и е процес, който никога не добива завършеност и също както идентичността е обвързан с дискурса и се формира на базата на оразличаване спрямо другостта. При него процесът на идентификация не постига тоталност и не е нещо, с което се свързваме завинаги - по всяко време можем да я изоставим или придобием.

Според Брубейкър и Купър идентификацията е присъща на социалния живот, докато идентичността в строгия смисъл на думата не е (Брубейкър, Купър 2000: 14). Според тях може да се разграничат две форми на идентификацията - релационна, основанa на позиционирането в някаква релационна мрежа - приятелство, отношения учител-ученик и т.н., и категориална - основана на принадлежността към определена категория - раса, етничност, националност, език и т.н. Интересното е, че според Брубейкър и Купър за разлика от процеса на формиране на идентичността, в който другите са важен конститутивен елемент, при идентификацията тази принадлежност или споделени атрибути не се обвързват с отношението към другите - тя не разграничава задължително субект и обект. Така, макар идентификацията да ни подканва да определим идентифициращите се агенти, все пак не изисква задължително наличието на идентифициращ се субект и може да се извършва по-анонимно от дискурси и обществени наративи.

БЕЛЕЖКИ

1. Според "Етимологичен речник на френския език" думата identitas се засвидетелства за първи път през XIV век (Етимологичен 2006: 1774). [обратно]

2. Ян Асман разграничава понятието "културна памет" от "културна традиция". Според него функцията на културната памет е да съхранява и възпроизвежда културен смисъл (чрез ритуали, символи, икони, паметници, храмове, идоли и т.н.). Тя се подхранва от традицията и комуникацията, но не се покрива с тях (Асман 2001: 22). [обратно]

3. Глаголът identificare произхожда от схоластичния латински и е засвидетелстван за първи път през XIII век в Англия. Композира се от латинските думи idem "същия" и facere "правя". За по-подробна информация вж. Етимологичен (2006: 1774). [обратно]

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018