ЗА ФОТОРЕАЛИСТИЧНИТЕ КИНЕМАТОГРАФИЧНИ ВИЗИИ НА ВИКТОР ЧУЧКОВ-СИН

Кирил Попов

web

Изкушените от творческите находки на знаковия за българския духовен живот творец Виктор Чучков-син бяха богато възнаградени от срещата си с неговата изложба "Short Cuts" (разработена с кураторите Богданов и Мисирков) в последния ден от тазгодишния листопаден месец. Едвам успях да си пробия път през гъмжилото от просветена публика, гъсто изпълнила външното и вътрешното пространство на Vivacom Art Hall. Но нямаше никакво основание за учудване - придошлият като река народ е отдавна известèн, че филмът "ТИЛТ" на режисьора Виктор Чучков е постигнал суперуспех на българския филм с над 100 хиляди зрители. Вернисажът продължи до късно, беше динамична и вдъхновена среща на високо надарен творец с многобройни почитатели на неговото кинестезично фотоизкуство.

Има безспорен резон в озаглавяването на експозицията с "НА КЪСО" - 44-те фотокартини маркират моменти от досегашното житие на 44-годишния Виктор Чучков, изпълнено според тематичното разнообразие в изложбата с любов към природата и паметниците на културата, с преклонение пред извисени духовно личности, с обич и към животните, и към обвеяни с артистична аура делнични мигове от човешкото съществуване. И тъй като емоционалното вълнение от тези кинематографични визии не е за бодрячество, а за безвремие, за разредена или сгъстена видимост и реминисцентно-артистична памет, ме осени и понятието самсара. Така в индийската философия наричат повтарящия се кръговрат в индивидуалния живот: "Светът е изпълнен с разнообразие и промяна. Всичко е самсара!"

Невъзможно е артист от класата на Виктор Чучков-син да бъде вместен в една-единствена арт категория. В схващането на фотокомпозицията като Short Cuts тематичната пъстрота диша обобщени идеи с универсална значимост, всеки личен живот представлява осмислено по различен начин съществуване; настояще, пропито от духовната енергия на природни и урбанистични паметници, от артистично извисени личности, от тихото и самотно пребиваване в земния живот, обективиран дисонансно със срещи в световни средища на културата - София, Берлин, Кан, Лос Анжелис, Палм Спрингс, Хале, Сан Франциско, Манчестър. Камерата на Виктор Чучков-син е отнесла през последните 5-6 години от чуждия свят осмислени от времето ейдетични представи.

В многобройни фотокартини в кинематографична тоналност, в състояние на екзалтация или медитативна самовглъбеност са въплътени образите на видни представители на изкуствата - театър, кино, скулптура... Авторът е запазил своето лично право на подбор и на уважение към правото на публиката да оцени достойнствата на тази изложба в духа на старото дагеротипно схващане на фотографията като изкуство. Допустимата арт асоциация в случая се мотивира с речниковото обяснение на дагеротипия като най-стар фотографски процес, в който изображението е директен позитив върху полирана посребрена медна плоча, обработена за светочувствителност с йодни или бромни пари. Макар и да не се използва в съвременната практика, този изобретен от Луи-Жак-Манде Дагер първичен начин на фотографиране не позволява да се заличи границата му с изкуството.

Поразителното тематично-образно разнообразие във фотоизложбата на Виктор Чучков-син се обуславя от авторския стремеж към съвършенство и специфична фотогенност на обекта. Работещи в този аспект са понятията фотометър - уред за измерване силата на светлината, фотомонтаж - наслояване на различни фотографски снимки в една, фотосфера - видимата светла повърхност на слънцето, фотохимия - изучаване на причинените от светлината реакции, фотоцинкография - копиране на рисунка или чертеж със светлина... Че тези значими понятия във фотоизкуството са функционални за практиката на Виктор Чучков е ясно и без да сме влизали с него в личен разговор.

Една от главните особености на много от фотопортретите в изложбата е тяхното обливане с различна степен светлина. Това засилва усещането за фотограми, за портрет, създаден фотографически чрез въздействието на светлината върху фоточувствителната хартия. Знае се, че тази техника е широко използвана през 20-те и 30-те години на 20. век от художници като Ман Рей и Ласло Мохоли-Наги, но също и от Уилям Фокс Талбот през 40-те години на 19. век.

Високостойностните кинематографични творби на Виктор Чучков дават богато основание за откриване в тях на фотореализъм, наричан също и хиперреализъм и суперреализъм. Авторът е обогатил своето портретно майсторство и чрез опита на изключително наподобителното, популярно в САЩ и в Западна Европа през 70-те години на 20. век изкуство, основано на прякото копиране на фотографии, превръщани в картини.

Нетърсената нарочно близост или допустимата аналогия на картината от видния представител на хиперреализма Едит Кудерман "Автопортрет" с кинематографичните фотопортрети от Виктор Чучков: "Радина Кърджилова", "Николай Въжаров", "Ованес Торосян", "Елица и Стефан", "Оазис", "Павел Койчев", "Симеон", "Борис", "Явор Бахаров"... навеждат на мисълта за своеобразна конкуренция на този вид модернистична живопис с фотографията; обръщат вниманието ни към майсторското съчетаване във фотоизображението на достоверност и индивидуален метод на изображение. Но за разлика от другите видове модернизъм в изкуството - абстракционизма и последвалите го попарт, оп арт, минимално и концептуално изкуство, фотографията не стеснява, а разширява възможностите за реализъм в изображението. Изключение прави само фигуративното изкуство.

Постигнал свое личностно възприятие на света с обективното оптическо око на фотоапарата, Виктор Чучков-син се дистанцира от абсолютна механична фиксация на обективния свят. И постига естетическо внушение и оценка на фотовъзпроизведеното по констативен път - с недоизказаност, прекъснатост, загадка - едновременно в стилистичен и мирогледен план. Театрално-илюзорната реалност във фотокартините дистанцира автора от индеферентност към подбора на образи, факти и явления, от тотално равнодушие към социалните проблеми на съществуването. Обективната реалност е основен факт в творческото верую на Виктор Чучков-син, колкото и да допуска във фотоплатната си елементи на изопачаване, хипертрофия или усещане за халюцинация. Над всичко грее обективната истина, че "камерата никога не лъже".

Все едно дали фотокартините ще бъдат възприети като кадри от снимачната площадка, или като заснет миг от баналното ежедневие на човека, дали изобразеното наподобява сцена от филм, момент от актьорска игра или самотно движение по улицата, кинематографичното фотоизкуство на Виктор Чучков-син има своята ярка сфера. Нейната енергична естетическа и познавателна сила извира от фиксацията на паметния факт, от художествено документираните обобщени и характерни мигове от живота на видни български творци, от щедро използваната от автора възможност да избира личности и факти, без да се ограничава в избора на ракурс и начин на изобразяване.

На познавателно ниво авторът на експозицията е по-наясно от зрителите за духовната висота на портретираните от него личности. И негово ръководно начало е да заснеме така портрета на духовния избраник, както с вещина и познание би режисирал неговото място във въображаемия театър на живота. И зад външния образ и поведение на избраника зрителят да прозре вътрешния му образ. Ще спомогне за това и сродното на живописта емоционално излъчване, толкова по-силно, колкото по-ревностен почитател на надарения свише творец се окаже зрителят.

Възторгът ни от мащабната изложба с разноформатни платна от Виктор Чучков-син ще увенчаем с трайното му запазване в своята памет. Няма да лишаваме любознателния зрител от удоволствието да узнае сам кои са забележителните творци, удостоени от вещата камера на Виктор Чучков-син да влязат във фотопантеона на славата...

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.10.2015, № 10 (191)