АРТ ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА И НА АВТОНОМНОТО БИТИЕ НА ДУХА

Кирил Попов

web

Според точните науки "Преминаване", както е озаглавена мащабната ретроспективна експозиция на проф. Станислав Памукчиев в Националната художествена галерия (Двореца) (12.05-26.06.2016 г.), означава прехвърляне и превръщане в нещо друго. Семантично наситеното с граничност понятие се отнася до опита да се надникне в строго пазените във Вечността тайни на отвъдното от позициите на осезаемата реалност. Точните науки обясняват тази висша забрана с различния вискозитет на познатата ни и непозната материи.

Но в живописната вселена на проф. Станислав Памукчиев не става дума за наука, а за изкуство, сътворено от субективните представи на автора за себе си и за света, от неговата убеденост, че всяко по-абстрахирано изкуство се основава на подсъзнателните импулси и асоциации, на частичната или пълна липса на визуално наподобяване на реалността. А изложбата "Преминаване" е замислена изначално като огромна крачка напред в общуването с просветения зрител: да му представи възможност да навлезе задълбочено в загадките на съществуването и на природата; да предусети непознати измерения, състояния, зависимости и вътрешно съпротивление на самотността на човека пред лицето на нищото, или според Киркегор - пред лицето на Бога. Картините на забележителния художник преливат от собственото си отражение; навлизането в техните загадъчни светове вълнува силно. Метафоричната среща на материята с духовното в експозицията се усеща остро.

Станислав Памукчиев. Инсталация "Делници" (2009)

Тази мистична среща поражда милион въпроси, на които авторът не дава отговор и не приема постулативни реакции от зрителя, предпочита да го зърне изпаднал пред картините в скептично удивление и размисъл. И защото това са въпроси, наситени едновременно с онтологична енергия, но и с обертоновете на известна некролатрия - така, както е в самия живот с присъщото му привличане на противоположностите, отнасящи се за началото и края на живота, за неговите действителни и виртуални възможности.

Обгледана отвсякъде, тази изложба-форум е арт космос, сътворяван от големия творец още от студентските му години. И ако решим, че в това изкуство властва идеята за преходността на съществуването, то тя има своя визуален образ, рисуван вече десетилетия наред в другия аспект на преминаването на автора от фигурална експресия към абстракция и концептуализиран пластицизъм.

Отделните произведения от обемните цикли: "Пепели" (1994-95), "Вместилища" (1998-99), "Преминаване" (2001-02), "Хронотопи" (2009), "Криптоси" и "Утаено време" (2015), съдържат мащабни философски, екзистенциални и метафизически идеи. Даже и обективираните с духовно проникновение творби в народностно-страноведческа стилистика, също така сътворени с рудиментарни средства и експонирани симетрично или асиметрично в пространството, съвсем невероятно пораждат внушение на реликви от народния бит, а не просто за утилитарност. Тяхното артистично редуване и цветово уподобяване с разноформатните картини внася в експозицията флуктуации от мнемонично и конексивно естество с есенциална висота.

Станислав Памукчиев. Начала (2015)

След няколкочасово вчувстване в живописните послания на проф. Станислав Памукчиев се усещаме озарени от идеите на една съвършено нетривиална философия за живота и на автономното битие на духа. И в зависимост от своята оптимистична или мрачна душевна нагласа, зрителят усеща да рефлектира в съзнанието му древният повик за примирение със съдбата или зов за непримиримост, даже ако го е захвърлила в бездните на безнадеждността. Изложеното изкуство обогатява зрителската памет и познание: имали сме възможността да прочетем в нея различни форми на самоизолация, на отшелничество, принудителна или доброволна самота. Да изпитаме като в подземна крипта внезапно настъпващи настроения и абнормени хрумвания, усещания за акосмичност, нематериалност или за докосване до фосили или изкопаеми. С други думи - с помощта на автора сме преминали или, по-добре, сме се докоснали до изпитанията на гранични светове, за да живеем пълноценно в земния Едем.

Щом изкачих мраморното стълбище на НХГ (Двореца), ме осени отдавна позната ми, от досега излаганото у нас и по света изкуство на големия български художник, експресия на драматично дихание, на омъдрена в концептуално изкуство философия на живота. Внезапното озарение ме нападна като фокусирани в съзнанието ми отблясъци от моделираните строго и с експресивна формално-пластическа защита картини; от странния синтез във визиите на митология, мистика и апотропеен дух.

Признавам, че и този път съм провокиран да съзра зад художествената сплав от свободни асоциации, сънища, спомени, инстинктивни и подсъзнателни представи (подчинени на интуитивно осъзнат от автора вътрешен ритъм) един мащабен опит да се постигне визуален образ на така нареченият от Шопенхауер умерен солипсизъм, който приема един свръхиндивидуален Аз, опитва се да проникне в съществуващата извън Аз-а действителност. Методичното използване на рудиментарни средства и оцветена със сиена и умбра материя сродява творбите с естествения път на преминаването отвъд зримото пространство, открива възможност да се подразбере, коя от пластично изразените видове материя означава живот, гранично състояние или смърт.

Станислав Памукчиев. Общ поглед. Зала 80-те

Голямото разнообразие от теми, чувства, мисли, идеи и образи в експозицията ни кара да чуваме ехо от дълбините на вековете, да долавяме повик за ментално общуване, да усещаме в платната дълбинно-психични процеси и преживявания. Картините пораждат мисли, но не и лесна естетическа наслада. А красота в тях има, и тя е стаена в освобождаващата духовете ни простота на линиите, означаващи съществуването или разпадането в безкрайно различни форми на застинали движения.

На фона на бялото сияние в галерията картините на проф. Станислав Памукчиев ни карат да се усещаме като в самотната вечност на монашеска килия и парадоксално - да долавяме странна елегантност на общуването с тях. Цялата атмосфера е наситена с ухание за древност и мистика.

Редом с другите принципи на красотата в изкуството - спонтанност, изненада, вдъхновено въплътен в творбата дух, неочакван ракурс, мотиви, заредени с вътрешното напрежение на съставящото цялото детайли, от изключително важно значение е и монохромно предпочетеният колорит. Този художник отдавна е оценил големите изобразителни възможности на приглушените топли цветове - на сенчестата кафява умбра, на сиената като естествена боя с цвят на тъмножълта охра; на тържественото черно и на мъгливото пепеляво. Станислав Памукчиев познава перфектно смислово-изобразителните възможности на безкрайно нюансивните землисти цветове. Само едно петно от тях, като в картина с разлят туш, може да се асоциира с безкраен ред представи и въображението на зрителя да отключи непознати светове, а духът му да долови като в реалния свят атавистични влечения, но и могъщи апотропейни послания.

Изложбата "Преминаване" отразява 35-годишния творчески живот на проф. Станислав Памукчиев. Показва творби от един голям и устремен напред период от време. Отразява съдбовния интерес на забележителния автор към първичните състояния на материята и нейните изобразителни възможности. Изложените платна и пластики показват неговия траен интерес към опозицията и симбиозата на материално и духовно, маркират значението на фигуралната метафора в търсене на съдържателните измерения на образа. След посещението на изложбата събитие в Двореца се осъзнаваме като зрители с високо тонизирани чувства и евристична менталност - безкрайно благодарни за върховните усилия и дарба на големия художник и мислител професор Станислав Памукчиев.

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2016, № 6 (199)