ПАНЕНТЕИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО
Павел Койчев с нова изложба в галерия "Райко Алексиев"

Кирил Попов

web

Отдавна възприемам творчеството на Павел Койчев като скулптурни рефрени към Природата. Това се доказва от стремежа му да експонира творбите си в естествена или имитираща я среда. И според степента на мащабност на вложената идея да насища фигурите с различна доза експресия и атрактивност; да влага в скулптурната магия елементи на ритмична пулсация. Разчетена като артистична игра, тя е условие за духовно здраве. Подобно на специалистите, владеещи перфектно магията на пулсовата диагностика, и Павел Койчев е наясно, че само арт неграмотният човек ще възприеме деформациите в изкуството като увредени сетива и смутен дух, а всъщност "аритмията" във всяко модерно изкуство е външна форма на съдържанието.

В изкуството на Павел Койчев външният мащаб се съчетава органично и пластично с бялото безвремие на галерията, внушаващо усещане за вечност на превъплътената идея. А творецът посреща с усмивка гостите си - и художествено ерудираното войнство, и представителите на висши институции - и искрено желае да зърне по лицата им хедонистичното вълнение от чудото, което е сътворил.

Големият интерес към наземно и въздушно експонираната изложба се мотивира от универсалната идея за хармонично общуване между поколенията в рода, семейството и обществото. Философска идея, разбирана не само в светлината на понятията патернализъм и матриархат, въпреки емблематичните за естествената им роля на генетични създатели хиперболизирани и уморено полегнали фигури на бащата и майката. Логично разположените ангелични фигури, както и съседстващите с тях детски рисунки излъчват атмосферата на щастливото детство. С демонстрация на живо на прототипите - двете дъщери, трите внучки и един внук, щастливият баща и дядо Павел не просто "онагледи" изложбата, а и обвея композицията с аурата на свобода и волност, сгъсти философския и екзистенциален смисъл на здравословното общуване на кръвно свързани хора и на същественото значение на детските пространства в обществената среда.

В духа на Аристотеловото твърдение от преди 2400 години, че човекът е обществено същество, експозицията определя общуването между поколенията като свято условие за хармонично съвместно съществуване на бащи и майки с деца от различна възраст, пол, природни дадености, житейски опит и психическа нагласа. Духът на детска волност и свобода се обективира в изкуството на Павел Койчев в художествено-естетическите граници на разумно следване на природните закони, от една страна, и от друга - от духовното и физическо възпитание и от културата. От възпитание в духа на Бел-Ланкастъровата методика за предаване на опит и познание от по-големите деца на по-малките.

Кинестезичното изкуство на твореца провокира освен визуални и други усещания и мисли. Изложбата не внушава сляпо подчинение на природните дадености. За разлика от животните, при човека те изпитват задължително въздействието на разумното възпитание и на културата.

Когато красотата и мъдростта на скулптурното изкуство влязат в хармония с личните вълнения на зрителите, за тях няма никакво съмнение, че са имали празнична среща с истинското изкуство; съзерцавали са нов връх от възхода на любимия творец. На многолюдния (както всеки път с творби от Павел Койчев) вернисаж цари удоволствието на зрителите и от срещата с единомислещите арт изкушени приятели. А есеистичното слово на Любен Генов, председател на СБХ, хвърли всички ни в споменни вълнения. Самият аз, без да откъсвам поглед от завихрените в детска игра фигури, сякаш дочух гласа на моята баба, преди да заспим в сламената колиба в овощната ни градина. Пренесох се в царския дворец в Сарагьол, който ме плени със запазените детски картини, с изящните дървени съдове - съхранени реликви от отшумяла традиция в благородното общуване между поколенията...

Миговете на идилични спомени изгаснаха и излязох от галерия "Райко Алексиев" като от вълшебно предколедно събитие, зареден с евристично-художествено и естетическо познание и с възхищение и благодарност към неповторимия творец Павел Койчев.

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2016, № 12 (205)