ПАВЕЛ КОЙЧЕВ - "ГРАДИНАТА НА ТРЕВАТА
Нова изложба в "Райко Алексиев"

Кирил Попов

web

Творческият динамизъм на феноменалния скулптор Павел Койчев продължава да дава лице на европейското и даже световното арт-пространство и в началото на новото хилядолетие да буди постоянен интерес сред художествено просветената и философската по духовна нагласа публика със своето обвеяно с гещалтпсихологизъм¹ изкуство. Поразително широката известност на Павел Койчев, неговата артистична непринуденост, пластическа култура, професионална и човешка осведоменост, приветливо общуване и с най-отдалечени от него по възгледи зрители привлякоха през март 2019 г. армия от почитатели на новата му мащабна изложба "Градината на тревата" в столичната галерия "Райко Алексиев".

На части, а след това сглобени, осемметрови фигури с наядената ябълка между тях предизвикват евристичен интерес към художествено претворения скулптурно библейски мотив за бащата и майката в човешкия род Адам и Ева. Големият творец е редуцирал сказанието - зрителите знаят, че в него има четири реки, две от които са Тигър и Ефрат; забранени за Адам плодни райски дървета; Господ, населил рая със сдружения с хищници Адам! В мащабното творение на Павел Койчев присъства двуметрова змия (а не Шумерския Гилгамеш), има го дървото на познанието за добро и зло, даряващото с безсмъртие дърво на живота. Авторът е акцентирал творбата си върху идеята за грехопадението и конотативно внушени, произтичащите след това дилеми. По-обстоятелствено разгръщане на библейския мотив е възможно само в цикличен ред. Тогава ще бъдат обективирани и четворно разклоняващата се извън пределите на рая река; кадри със самотния Адам, заклет от Бога да не посяга към дървото на познанието. Втори кадър с приспания Адам и сътворяването на Ева от неговото ребро; трети с осъзналите голотата си Адам и Ева, грехопадението и проклятието на Господ към Ева да се мъчи като ражда, да се подчинява на мъжа като негова робиня. За непослушанието си Адам е наказан проклета да е земята, която го храни, "прах си ти и в прах ще се превърнеш!".

Тези зловещи сцени, цитирани в книги с библейски сказания, са напълно в гениалните възможности на Павел Койчев да ги превъплъти скулптурно, но защо да потвърждава съвсем очевидното им сбъдване. По-добре, рекъл си е големият творец, да оставим зрителите да мислят, да си блъскат главите над глобалния проблем някъде след грехопадението. Ще ги изтегля виртуално от рая, ще ги изправя пред бездната на земното съществуване и да помнят закона на Талмуда, че няма ненаказано добро. Свързвам "Градината на тревата" с досегашните му изложби по цялостно представяне. С нея увенчавам "един пластичен цикъл".

Вчувстващите се в картините на "Градината на тревата" осъзнаваме изминатия от Павел Койчев път към съвършенство, извиквайки в своята памет ейдетичните си представи от неговите грандиозни изложби "Водна паша", "Нещо лично"... Да, казваме си, всепризнатият за национална гордост скулптор чува най-добре гласа на съвършенството като вечност сред природата, в противоречивия живот, в познанието на истината и вярата в доброто.

В монографични трудове за Павел Койчев се подчертава, че е извор на идеи за равновесие и хармония в общуването на човека с природата, обективирани с психологизъм, креативност и дълбок онтологичен смисъл; с архитектонична организация на обема, на тематично убедително избран атитюд на фигурата и на нейните части в бялата като истината галерия "Райко Алексиев". В нея големият скулптор е раздвижен от онтологичните дискусии в свободното затворено пространство на експозицията. Навършващ през т.г. осемдесетилетието си, творецът си остава все така провокативен - всеки път се показва и в неочакван натюрел и инспирира у нас идеята, че се срещаме не с един и същ, надарен свише автор, а с няколко. Усещам благородната душа на този неостаряващ гигант на скулптурата като изпълнен с романтизъм - природата е неговата най-силна любов и болка. От феноменалното му изкуство блика баладична, лирична и митологична енергия, създава се нагласа за позитивно мислене и чувства в предоставяне на времето да отсъди грешната и вярна посока след оскверненото целомъдрие.

Като изкуство от най-съвременен вид изложбата "Градината на тревата" приканва зрителите към мнемонично и емоционално съпричастие. И ни уверява, за кой ли път, че процесът на моделиране на идеи у този творец е вътрешна потребност за виртуозно претворяване на отделните компоненти от сплавеното във впечатляваща форма и ред, в артистично безредие или органично и монолитно, битие на материята и духа.

Изкуството се идентифицира с красотата, дори и да е реч за грозно явление от действителността, но пресъздадено талантливо. В елегантно експонираните фигури от Павел Койчев красотата блика от спазването на различни принципи - идентификация на човек и природа, човек - космос - съдба и простота, инспирираща съвършенство...

Цялото многолюдно войнство от почитатели изпадаме отново и отново в оптимизъм за съвременното българско изобразително изкуство, вчувствани в новата мащабна изява на великия Павел Койчев - философ, мислител и поет на духа и материята...

БЕЛЕЖКИ

1. Гещалтпсихологизмът утвърждава, че частите се определят от цялото; всяко преживяване, включително и естетическото, е свързано с определени базисни структури, които не се поддават на деление. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Косидовский 1978: Косидовский, Зенон. Библейские сказания. Москва: Издание политической литературы, 1978.

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.04.2019, № 4 (233)