РЕАЛИЗЪМ И ИНОСКАЗАНИЕ
Сто години Найден Петков

Кирил Попов

web

Паметната изложба-омаж "Сто години Найден Петков" на Шипка 6 (пролетта на 2018 г.) ни кара да се вглеждаме в себе си, за да разберем по-добре и собствената си душа. Докосвайки се до красотата и мъдростта в многобройните визуални послания на големия художник, да се почувстваме неофити, новопокръстени езичници с провокирана в максимална степен художествена чувствителност, интуиция, ерудиция и креативен дух.

Вчувстваме се в живописното наследство на един от досегашните ректори на Художествената академия - София, и на един от първите носители на наградата "Захари Зограф" и се изпълваме с възхищение от артистично интуитивно вълнуващия ни изобразителен феномен от реализъм и иносказание, от оскъдност, простота и естетическа наслада. В жанрово разнообразното пространство на този живописен свят, обективиран с акварел, темпера, маслени бои в разреден вид, сепия, въглен и креда, престижно място заемат облъхнатите от аурата на естественонаучното познание на света и на неговото иносказателно въздействие пейзажи. В "Старо лозе", "Пейзажи"... - монохромни и обезлюдени картини, далечината от обагрена охра ни увлича все по-навътре чак до отправени в неизвестността дъждовни облаци. И картините заживяват в мнeмоничната ни памет като загадъчно средоточие от семпли фролистични образи, инспириращи духовна необятност...

Всяко по-продължително навлизане в изкуството на Найден Петков ни заставя да усетим изобразеното като одухотворено от подвластни на природата закони на съществуването. Като вгледани в нас, зрителите, са трите дървета от "Пролетен сумрак"; като змийски зелени очи ни учудват багрени петна във "В края на зимата" - един свят е отминал, събуден е другият, който ще го замени.

Честото отсъствие от пейзажите на човешко присъствие обективира философията на художника за подчинена роля на homo sapiens по отношение на естеството. Проницателният поглед ще прочете в сдържано изразените само от неугледен терен с няколко извисени към небето обезлистващи се дървесни ствола диханието на изнизващи се във вечността дни от киароскурната загадка на съществуването.

Още на прима виста в изложбата зрителят усеща ненатрапчивото взиране на големия художник в далечината на оцветената тишина и безлюдие като присъщи на изначалния свят. Усетили с разума и душата си не само рисуваните като по мокро картини на художника ("Градски пейаж", "Крайбрежие", "Интериор"), населени с ескизно-знакови изображения, изпитваме и илюзията за докосване, за несвършеност, за прекъснати мигове в съществуването.

Към отвлечен размисъл ни тласка даже и очевидната за това изкуство истина, че всяка оскъдност на природния мотив се компенсира щедро от багрената нюансивност на един определен цвят, повишаващ експресията на вътрешното движение в камерния сюжет. Това спомага да оживее образът на художника във всички картини като поет, философ и мислител, задаващ своите въпроси без очакван отговор, макар и от позициите на реализма. Към това са насочени и усложнените цветови съчетания, които обаче не постулират манихейско редуване на черно и бяло, утвърждаване или отрицание, очакване на радост или разочарование. Предпазени от прибързано или повърхностно тълкуване на изкуството, от естетически или натурспекулации, любознателните зрители предпочитат да си останат в състоянието на будуващи, мнемонично левитирани и креативни, след като дълго са се вглеждали в плътно контурираните образи в "Светъл ден", в събуждащата летрични асоциации със сърцеведа Йордан Йовков картина "По жицата", в екзотични пейзажи с припознаваеми топографски измерения и забележителности от високи кипариси и ниски къщи, населени крайбрежия, пълноводни плавателни реки, паметни сгради ("Из Гърция", "Впечатления от Китай", "Цикъл Париж"...). Или след като са влизали в картини, бележещи един по-различен акцент в изкуството на Найден Петков, с релефни яркоцветни фигури от урбанистично естество ("Бялата арка", "Някъде в Алжир", "Крайбрежие", "Халите"...).

Заедно с графичните му излияния, многобройните "пътни бележки", както нарича художникът рисунките си, носят всички белези на живописните му изповеди и послания. Монохромното предпочитание подчертава по-силно нюансивността на един и същи цвят, контури, линии и сенки тонират мястото на отделните образи в композицията.

Рисуваните с творческа обсебеност от модела портрети бележат и друго голямо достойнство на този арт - искрено отношение и задълбочено спазване на творческото верую, че "високи резултати могат да се постигнат не само с вярно пресъздаване на физиономичното и френологично сродство, а и със задължителното разкритие на моделиращото духовно начало" ("Портрет на Генко", "Девойка от Матрас", "Портрет на момче", "Родопчанка"). Кадифяната мекота и чувственост одухотворяват женските образи, а във външните черти на мъжете, с които те са влезли и запомнени в общественото съзнание, се открива тънка психология. Сега съжалявам, че в тази паметна ретроспективна изложба отсъстваше забележителният портрет "Спиридон" от Найден Петков (1965, маслени бои, платно, 186 х 86, ХГ "Варна"). Плътният и солиден образ на модела общува фронтално с нас зрителите... (Българско 2012: 182).

Все още сме в плен на картините от ретроспективната изложба и се опитваме да периодизираме сътворените през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век картини, рисувани с по-изрусени или топло приглушени тонове, с учестен или сдържан ритъм на мазката, с ясен сюжетен мотив или застинало душевно вълнение. Във всички случаи най-романтично, интуитивно и художествено провокативни са визуалните послания на Маестро Найден Петков, които ни привличат с иносказанието на привидно строго реалистичен свят, съзерцаван и изобразяван от художника като иманентно загадъчен и ненуждаещ се от елементарно припознаване с разкрасяващи го асоциации с велики цивилизации или с турбулентни стихии. Лишено от подобни естетически спекулации и насочено към реалистично сюжетно-психологическо тълкуване, изкуството на Маестро Найден Петков остава навеки актуално не с делнични съобщителни послания, а с философските си, психологически и социални инспирации. Великата привързаност към красотата и мъдростта на живота е внушена в този арт не "андрогинно", а с хармонична и небалансирана страст.

Като човек, живял по едно и също с великия художник, превратно за България, време, винаги съм мислел, че познавам неговото изкуство. Вчувстването ми в ретроспекцията "Сто години Найден Петков" ме убеди, че съм се заблуждавал. И излязох от изложбата-омаж възхитен от богатия тематично-образен кръгозор на Маестро Найден Петков, завещал на своя народ и на човечеството неповторим художествен свят от физическа и духовна красота, мъдрост и благородна изтънченост...

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Българско 2012: 120 години българско изкуство: 1892-2012: дружества, съюзи, групи. София, 2012.

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.08.2018, № 8 (225)