МИСТИЧНИ АСПЕКТИ НА РЕАЛНОТО И АВТОБИОГРАФИЧНОТО

Кирил Попов

web

Беше абсурдно да не се отзова на поканата от проф. Андрей Даниел да посетя неговата най-нова изложба в галерия "Нюанс" (вечерта на 8 март, т.г.). Довтасахме на вернисажа със солидно закъснение, но без притеснения. Този забелжителен творец привлича като магнит своите многобройни почитатели, те отдавна са покорени от неговия стремеж да изпипва перфектно всяка нова изложба до най-малката подробност. Не ни учудват нито повишеният градус на по-младежкото многолюдие, скупчено в дворното задгалерийно пространство, нито достолепното прииждане на по-възрастни интелектуалци. Сдържаният израз по техните лица бързо се променя от светлината на удивлението и професионално ерудираното възхищение, навлязат ли в новите живописни светове на несравнимия по творческо амплоа колега, учител, приятел.

Приемам вълнението им за свое преживяване, чувам Андрей Даниел да ми казва "Радвам се, че ви виждам!", а изпитвам желанието да целуна ръка на този стожер в българското изобразително изкуство като на патриарх с възрожденски дух. Един невероятен български гражданин, самоизградил се в родната живопис като крупна фигура, хуманист с вродено достойнство и почтеност; художник, надарен щедро с живописната си дарба да открива в реалния живот картини, стъписващи ни като измислени от фантазията. И всеки път съзерцаваме платната му, без да можем да си обясним какво ни спира толкова дълго пред тях. Дали това е контрастно оцветеното безвремие в космическата среща на морето с пясъчния бряг и близките земни възвишения в картината "Йонийският бряг или краят на лошото време"; или това е самоизолиралата се като на далечен остров от човешко общуване сянка на гузен дух в "Къщата на палача".

В съставената само за няколко месеца и само за галерия "Нюанс" експозиция откривам и други непоказвани досега творби на забележителния автор ("Лозето на рицаря", "Лятна медитация"), с които художникът потвърждава постигнатото от многобройните му изложби досега убеждение за постоянство в отстояването на един автономен, пластично-концептуален код, провокиращ властното усещане за изобразяване на реален свят и насищането му с интелигибилни внушения.

Живописните светове в картините с полегналото до фотьойл момче ("Марко чете"), с екзалтираните музиканти ("Щрайхът в действие" и "Песен за есетрата") са моделирани с реалистична строгост и съсредоточеност. Изваяни са с адекватна формално-пластическа защита и са наситени с внушения за монументалност и стабилно конструктивно изграждане. В тях е въплътен символно-апотропеен, но и фрустриращ дух, доминиращ в живописни решения с по-освободена енергия в тях на цветове и образи за сметка на съвместяване на гениални хрумвания от импровизационни елементи и от физически доловими модулации в хармонична или контрастна цветово-образна амплитуда. Или за музикално усещане за преход от една тоналнст в друга.

Усетих се като зрител в магическото въздействие на гореказаното, застанал пред брилянтната творба на Андрей Даниел "Морски натюрморт", както и пред голямоформатното маслено платно "Замъкът на водата", които биха правили чест с присъствието си и на най-претенциозно артистичния интериор. Изкачих се трудно с бастуна по стъклената стълба на стъкления балкон. Но усилията ми да разбера защо тази изложба е озаглавена "Тук живее щастието", не постигнаха отговор. Напротив, затрудних се от по-умозрителната образност на четирите картини, които се обобщават в заглавие, съставено от въпрос и директен отговор. Въпросът се отнася до това какво вижда човек "През затворени клепачи", а моноремният цветови отговор провокира индивидуално зрителско тълкуване.

Като вид евристично възприемане този момент от изложбата внесе нов елемент във възхищението ми от неизтощимия на оригинални хрумвания автор. А дано той възприеме моето тълкуване на четирите балконски визии като визии на уморено след напрегнат творчески труд съзнание, което съзира през затворените клепачи света или като водно пространство, населено с цветни паяци от флористичен вид, или като уголемени безизразни петна, като текстил, променящ цвета си в зависимост от температурата. Допирната граница с реалното в случая прозрях в спомена си - ако много часове съм брал малини под Белмекен, затворех ли вечер очи, виждах с влудената си фантазия интензивно блещукане на малиново червени звезди...

С парещата съзнанието ми мисъл защо наситената с театрално-драматична тоналност експозиция е озаглавена с щастие, се приближих на сбогуване до отдавна познатия ми като човек с твърд характер, неизпадащ и при най-жестоките изпитания в меланхолична самоизолация, винаги общителен, добронамерен и уважаващ многобройните си почитатели (и аз се гордея, че съм един от тях!) Андрей Даниел и на моя въпрос той отговори с цитат от проспекта към изложбата, където е написано, че част от картините са посветени на щастливия престой на автора в Залцбург. Оттам дошла и провокацията за заглавието на експозицията. Възприемам обяснението на този автор като парадигматично за всяка остойностена арт рецепция от зрителя:

"Уютният бюргерски град, съчетан с аристократичния мирис на лукс и култура, ме опияняваха и правеха просто щастлив. Нямаше да обърна внимание на историята за откритата древноримска мозайка в центъра на града, ако не бе прекрасната малка книга на Ерих Кестнер: "Презграничното пътуване". В нея, между другото, се разказва, как навремето, когато се строял паметникът на Моцарт, строителите открили в изкопа следния римски надпис: "HIC HABITAT FELICITAS" - "Тук живее щастието". За мен бе удивително и почти мистично, защото, преди да го открия в реалността, този надпис беше вече в душата ми. Вероятно, човекът е така устроен - да открива нещата едва тогава, когато осъзнае, че те са били в него отдавна. Всъщност тази изложба е резултат от щастливо открити сюжети в реалността, които преди това са съществували само в сънищата и фантазията ми."

В заключение на този скромен отзив, изразявам съгласието си с изкуствоведката Теодора Петева, че "за всеки човек щастието е в нещо различно...". И се присъединявам към нейния призив: "Ако искате да изпитате щастливи мигове, гледайки една изложба, и да проследите къде се крие щастието за Андрей Даниел, посетете новата експозиция в галерия Нюанс...".

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2016, № 4 (197)