Вчувстваме се многократно в искрящите от панентеистична аура едемски мигновения, смут и примирение пред хаоса на вечността в литографичните откровения на твореца: "Вечността", 1998; "Движение", 1985; "Пегас", 1978; "Тракийски легенди", 1978; "Пролетен портрет", 1992; "Антична композиция", 1978; "Орфей", 1977; "Импресия от материи", 1990; "Поетична", 1985... и наситените с познание и емоции проекции заблестяват в душите ни спонтанно и непреднамерено като инвенции на висшия разум за метаморфозата, като видоизменение във формата, структурата, общата тоналност: като надаряване на образа с неприсъщи му в реалността особености; като тонални преливи на време, пространство и движение.

Вчувстваме се в наситените със символи творби "Аквариум на спомените", 1999; "Антивоенна", 1979; "Метафори на времето"; "Антично пространство", 1976; "Литокомпозиция", 1990; "Брегова линия", 1985... и разбираме, че тяхното трудно дешифриране предполага духовно съвършенство, интелект, морал, ерудиция и креативен дух у реципиента. Лишеният от верен художествен усет ще търси напразно в това изкуство нарочно реализиран ефект или разслояване на частите в цялото. И защото в строго логичен аспект и в най-малоформатните платна са вместени мащабни, универсални истини. Тяхната красота и мъдрост е евристично постижима и е базирана на специфичната стилуетна нагласа на художника... Още приживе Любомир Йорданов се прослави с авторски изложби във всички арт средища в Европа. И предаде заедно със съпругата си - Здравка Олекова, тази фамилна традиция на дъщеря си Даниела Йорданова във Франция и на сина си Стефан Йорданов в Холандия. България се представя пред света с една уникална фамилия от четирима високо талантливи художници, всеки един със своя стилуетна насоченост...

Планиметричните пространства в литографиите на Любомир Йорданов са лишени от строго геометрично пристрастие и предпочитание към математиката. И като художник Любомир Йорданов спазва християнския култ към живота и смъртта и провокира в своя арт не само естетическа наслада, а и благопристойно поведение. Някои от изрусено оцветените полета постигат формата на опростен символ на обект или действие в пиктограмата, в писането чрез рисунка. Стереометричното разположение на различните форми в литографиите може да се асоциира с апликацията, но този творец не използва декорирането чрез изразяването на един мотив и прикрепването му в друга картина. Той населява вписващите се по енигматичен начин полета със символи, някои и с апотропеен характер - животни, предпазващи от зло; представители най-вече на орнитоморфния и воден свят - птици, риби в цялостна форма или сведени до фосил. И, разбира се - образи на коне, символизиращи движението.

Тъй нареченото в изкуствознанието очертание или въображаема линия, маркира границата на формата, без да е от значение мъгливата светлина, матираната сянка или изрусения цвят. В този аспект изкуството на Любомир Йорданов е чуждо и на пастиша - на заимстването на разпознаваеми елементи от друго произведение. А също така е чуждо и на римейк - на нова версия на познат мотив. Определителни за изкуството на твореца остават завинаги консекутивните или едновременно изразени признаци на парапсихологизъм - на тотална лишеност от точен, конкретен опит. Поради това и ще си останем песимисти, ако искаме да открием в тази антанаклазисна дисхармония разпознаваеми от раз реални подобия, особено в по-иконично изразени творби ("Свети Георги", 1995; "Мадона на поезията", 1996; "Пегас", 1979).

Доминиращи признаци в почерка и стила на култовия художник са сенчестото отражение, усещането за инталио и левитация, за дълбочина и приповдигнатост в картини, населени и с онирични образи, родени в състояние на границата между съня и будуването. Във всички случаи на агностицизъм в картините просветеният зрител ще усети внушения креативен хаос, а не философска печал за декадентски идеи и резигнация...

Действителни приживе и виртуални след смъртта му са срещите ми с художника. Втренчвал съм се много пъти в оцветените или монохромни конвулсии в картините му. И винаги съм дочувал с вътрешните си сетива музика от редуващи се хармонично пасажи. И се учудвам на напрегнатия израз на художника, сътворяващ наслада за почитателите си...

Любомир Йорданов ставаше зашеметяващо подвижен, когато сътворяваше литографии. Рисуваше върху особен вид дребнозърнест порест камък (казваше, че това може да бъде и цинкова плоча) с мазен материал. Намокри камъка и нанесе върху му мазно мастило, което се задържа върху рисунката. Отпечатъкът се получи след като върху намастиления камък беше поставен навлажнен лист хартия и художникът го притисна с помощта на непозната ми дотогава литографска преса.

Когато ми показа отпечатъка, ми отправи въпросителен поглед: "Какво ще кажеш!"

"Изненадващо красиво е, интересно за наблюдение и трудно за обяснение!"

Любомир кимна неопределено и отново застана пред литографията в позата на цигулар: лъкът е четка, цигулката - палитра, движенията на ръката са музикално артистични, пренасят цветните тонове от едно място на друго. Нови интервални отношения променят тоналността. Само понякога четката преминава в бързо тремоло, в различно повтаряне в тремоло вибрато и тремоло легато на един, два или повече тонове.

От унесеното наблюдение ме изтръгва гласът на художника: "Говорете ми, сетивата ми са отворени…"

В такива мигове се появява от небитието варненският поет Иван Бориславов, преди да издъхне сред многолюдно присъствие в Унгарския културен институт - София, и започва да рецитира посветената си на художника поема "В ателието на моя приятел". По лицето на вдъхновения адресат пробягват френологични сенки на озарение и смут. Вчувствам се в тези белези на душевно вълнение и ме осенява прозрението, че в картините му са кодирани послания към бъдещето, послания на по-живия от живите маестро Любомир Йорданов!...

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.04.2018, № 4 (221)