ПАМЕТ ЗА ЛИКА ЯНКО

Кирил Попов

web

Във фундаменталното издание "Българско изкуство 120 години" името на знаменитата художничка ЛИКА ЯНКО се споменава в текста за организирани периодично изложби от фестивала "Процес - пространство" - Балчик. Чрез изкуството на култовата художничка градът се свързва сказъчно и евристично със своя космополитизъм и е историческа среща на културите. В творчески комуникативната програма на фестивала редовно се включват прояви на художници от по-младата или по-възрастна група. А заедно с двете репродуцирани картини от Лика Янко се изчерпва арт-интерпретационното представяне на голямата художничка в институционално проследения 120-годишен художествен живот в България.

Мащабната предколедна изложба (ноември-февруари 2019-2020 г.) в Националната художествена галерия извисява компенсиращо и щедро художественото познание на публиката за ограничаваното, премълчавано и забранявано от соцрежима изкуство на несравнимата Лика Янко. А по този начин в своята дезориентираност в естетическите чувства зрителите ще се почувстват обсебени от нещо много по-стойностно, отколкото от елементарна информативност или фалшиво самочувствие.

Вчувствам се в разноформатните, непознати ми досега послания, завладяван все по-властно от усещането раr excellence за левитация, за кавалетна живопис и приказна лирическа абстракция, покрита с тънък прозрачен слой боя. Тематичното разнообразие затруднява способността ми да сведа познанието си до основни принципи в една неповторима живописна вселена. Още повече, че влизам в матирани творби, излъчващи усещане за преходност в живата природа (мементо мори), за абстрактен експресионизъм и за недействителни ейдетични представи или спомен (конфабулация). Образите от картините ни привличат още по-властно, превръщайки сетивните ни вчувствания от по-конкретни в по-отнесени - чак до енигматичен иератизъм, до изображения, свързани повече с приказното и свещеното, отколкото с всекидневното.

Макар че двата вида изкуство са винаги свързани в някакво отношение, големият живописец Лика Янко се изявява и като голям рисувач по отношение на формата и начина на въздействие. Силно изрусената цветова тоналност в картините, линеарното очертание на образите и изключителната оскъдност на подробностите в изображението сродяват живопис и рисунка в творчеството на художничката.

Основен принцип в изкуството на Лика Янко, концепцията на рисунката определя и насоката в развитието и на живописта, но отразява по-оскъдно детайлите в картината. А колкото и парадоксално на пръв поглед да звучи това, рисунката запазва за по-продължително време в нашата памет изобразеното в нея и най-отвлечени от реалността изображения остават запомнени от нас като застинали сенки или скални знаци в нея.

Влудява ме желанието да усетя поне бледи трептения от скрит в картината глас на птица, да чуя зов от вкаменената бяла вечност. Всуе! Вчувстван съм всъщност във фосили от непознаваем свят и се усещам отнесен далече напред в някакво ново човешко предначалие. Дочувам с вътрешните си сетива зов за пътешествие в екзотичен свят, населен с блаженстващи в земен едем люде или с недъгави и изтляващи от анорексия старци и младежи. Потънал за дълго във визуалните "реминисценции" на Лика Янко, започна да ме връхлита странен култ към безтелесната красота, заизвивах с резеца на фантазията си кумири със затихнала жизненост, превърнати в емблеми на общочовешкото достойнство и чест.

Своите непознати ни изповеди Лика Янко не открива чрез чистото зрение, а по художествен път. В него са въплътени познания и различни наблюдения, обективирани със специфична художествена чувствителност, своеобразна реакция към външния свят и с нетривиалния език на графичния изказ. Доминиращото впечатление за детски примитив Лика Янко постига с опростяване на фигури и форми, с огрубен линеарен контур, трайно отдалечена от каквито и да са опити за модифициран импресионизъм (а ла Сезан) или - от калиграфска филигранност. От всичко, което срещат изострените ми вътрешни сетива в аристократичните зали на Националната художествена галерия - до шумното, но и сакрализирано от паметника на Васил Левски кръстовище, у мене се утвърждава убеждението за гения на Лика Янко като за игнорирана от соцтрегерите революция в изобразителното изкуство. Докато по някое време започнах да дочувам гласа на великата художничка: "Кои сме ние и накъде отиваме!"

В убежището на институционализираната визуална памет рефлексират наситени с търсещо и креативно съзнание вълнуващи ни със своя висок патос и интелект, лишени от еднозначен отговор, въпроси: само с пристрастие към примитивното изкуство ли може да се обясни плоскостната протяжност на образите? Защо антропологичните изображения в това изкуство не се подчиняват на анатомичното строго познание, а на впечатлението от силно уплътнения външен вид като непосредствено визуално явление и инстинктивно тълкуване със силно декоративно въздействие...

Каквото и да изобразява Лика Янко, тя го постига със скромните средства на своето специфично бяло и колажа; с византийска опростеност.

Тук е разковничето на съдържащата се и излъчвана от картините на художничката релаксираща и тонизираща зрителите аура. Тя отморява чудодейно съзнанието, задръстено от досадата на повтарящи се импресионистични и експресионистични черти, лишени от оригиналност и самобитност.

Запомняща се черта от изкуството на Лика Янко е тоталното безразличие на художничката към точното пресъздаване на пропорциите в анатомични и други части от цялото. Чудовищната несъразмерност и различни обеми на човешки крайници и торсове анихилира усещането за антанаклазис - за сметка на приказното и фантастичното в картината. А не на последно място тези деформации са интуитивно отражение на сгрешения код с моралните ценности на нашето съвремие.

В плен съм на неподражаема стилистика с магически постигната свежа реакция на линеарния ритъм - съвършено свободен и евристично пробляскващ жест на красотата. Един проницателен вътрешен механизъм, предполагащ богато въображение, но и осъзната дейност; граничещ със сетивното и разумното и възникнал на основата на богат жизнен и професионален опит.

Сепнах се от опасността да не ме обхване синдромът на Стендал. И докато напусках духовната съкровищница с изкуството на култовата художничка Лика Янко, чувам гласа ѝ в нейна изповед пред мен в далечната 1995 година: "Картините ми са моят живот. Аз живея чрез творчеството си. То ми помага да се усещам съпричастна на мислите и действията на отделните хора и на цялото човечество, да разбирам природата, да прониквам в тайните на Вселената и да се пренасям далече в космоса..." (Попов 2013). Sapien sat!¹

БЕЛЕЖКИ

1. Sapien sat (лат.) - Умният ще разбере. [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Попов 2013: Попов, Кирил. Бели картини с линеарни образи. // Попов, Кирил. Страници от картини. София, 2013, 598 с.

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.12.2019, № 12 (241)