ПАМЕТ ЗА ГОЛЕМИЯ ХУДОЖНИК ГЕОРГИ ЖЕЛЕЗАРОВ

Кирил Попов

web

Не познавам на живо известния художник Георги Железаров, а неговото творчество ме вълнува от десетилетия, както вече съм писал в първия том на монографията си "Страници от картини". Но за пръв път видях цялостно разгърнат този изпълнен с поетичен и артистичен потенциал авторски арт на вернисажа, вечерта на 14 март 2017 г. в мащабната експозиция, озаглавена "От Алжир до София в търсене на светлината". Изложбата беше открита от Нейно Превъзходителство г-жа Латифа Беназа, посланик на Алжир в България, от внучката на Георги Железаров - доцент Радост Железарова, от куратора Станислава Николова и от директора на галерията Аделина Филева. Посветена на 120-годишнината от рождението на художника, паметната мемориална изложба ни грабна от началото до своя дълъг край от 190 картини - живопис, графики, рисунки, ескизи, приложни проекти - с изящното обективиране на дълбоко същностни и универсални по смисъл, значение и въздействие, артистично модулирани основни стойности на земното съществуване. Тематично картините се подчиняват на универсални индикации за понятието живот: природа, селища и градове с живописни улици и скулптурни артефакти, разнолики хора, някои с точно изобразени етнически белези; цветя, пейзажи... Материалният свят е пантеистично одухотворен от красотата като върховно преживяване на светли чувства на радост, възхищение и сливане с Бога. Рисковано употребяваното в други случаи понятие божествено, си пасва чудесно с разкриващия се арт свят, сътворен от гения на незабравимия Георги Железаров през алжирския и българския период от неговото творчество.

Ако в своя живот Георги Железаров е проявявал изключителна скромност и добронравие, то в неговото изкуство изпъква високото му съзнание за мисионерска арт обреченост за съхраняване докрай на своя професионален и нравствен дълг, без сянка от суета, авторско самолюбие, хладен егоцентризъм и себичност. Жалко е, че оценяваме тези качества post mortem, но това е нелогичната традиция в духовността - да виждаме човека в диаболична светлина, докато е жив, и в ангелично озарение след потъването му във вечността.

Художникът изпитва страхотен копнеж по светлината в нейните всевъзможни проблясъци като чиста истина, като онирично озарение, като светлинни кванти, експлициращи светлината от гледна точка на нейната двойствена, осезаема и виртуална природа и вълнообразна форма. Като съм се задълбочил в магията на тази живописна стилистика, нека ми бъде позволено да продължа с осенилите ме хрумвания по темата за светлината в това изкуство. Още повече че, както е засвидетелствано и в заглавието на паметната изложба, светлината е лайтмотив, есенциологичен принцип, а не просто акцидентална или екзистенциална интерпретация на живота. А това е толкова невероятно за възприемането на това изкуство като реалистично не само от непросветения зрител.

Класически реалистични в този арт са преди всичко вярно изобразените в него с полифонична звучност, лиричност и артистизъм материални образи. Но те са обвеяни от светлината на проникновената им осмисленост като дълбоки мисловни реакции, като преживявания, като същностни за автора, постоянно търсещ експресивните характеристики на образите, превръщайки общочовешки значимата същност в личностна.

Без да си поставя очилата, съзерцавам разноформатните картини и като рисувани по техниката на случайно петно или разплискан туш. Вече с очила се възхищавам по-силно от трепетното усещане за танцуващата линия в пейзажите и фигуралните композиции, особено във великолепните композиции с цветя - "Перуники", "Полски цветя", "Рози", сякаш излъчващи и ароматно дихание, освен усещането за ранима нежност.

При все по-плътното ми навлизане в екзотичния алжирски свят или в умиляващата ме до спонтанен изблик на възторг (потиснат от опасението ми да не изпадна в синдром на Стендал) живопис на българщината ме озаряват като неафиширан паралел тайните закономерности на всемира. Докато в един момент започнах да осъзнавам тази изложба в духа на Хердер и Гьоте като мистично обвеян и вдъхващ живот на картините световен дух или душа на света.

Макар че осъзнаваме и запаметяваме изкуството на Георги Железаров през познаваемите конкретни природни, урбанистични, пейзажни, портретни... дадености, изпитваме, главно заради символната натовареност на образите, усещане за метафизично изобразяване. Но бързо осъзнаваме, че в разстланите по белите стени на галерията картини онтологичното (реално съществуващото) се съчетава органично с космологичното (същността на света).

Както свидетелстваше живата картина на вернисажа, с многолюдно присъствие на арт просветени зрители, вчувстването в изкуството на Георги Железаров трае с часове. Тази богата рецептивност се причинява благотворно от разнопосочното и разнолико, удивително по количество и стойност творчество на познатия и непознат български гений на изобразителното изкуство. Картините от паметната експозиция отразяват света в неговата цялост от природа и природни същности, урбанистични върхове в народностното строителство на къщи, села и градове, улици и градини; хора, цветя; движения на тялото и състояния на духа в процеси на физически труд или по време на народно веселие... И всичко това изобразено с онази божествена извисеност и съвършенство, които неизменно провокират въжделението и реалният обществен живот да е съвършен.

Чрез всичко, което ни представя тази паметна изложба, остава у нас, зрителите, усещането, че се срещаме с неповторим художник. Изминали своя път, неговите творби са наситени с пластически идеи, внушени и като авторска философия с дълбоки проекции в изобразителните традиции на световни майстори на живописната експресия от класата на Рембранд, Сезан, Фрагонар, Б. Ангелушев, Б. Денев...

Мястото на Маестро Георги Железаров в съвременното изобразително изкуство остава засега незаето. А в народната памет този арт колос ще се извисява далече в бъдещето...

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.03.2017, № 3 (208)