"РИЦАРЯТ И..."
Проф. Буян Филчев с коледно-новогодишна изложба в галерия "Райко Алексиев"

Кирил Попов

web

Най-новата изложба на проф. Буян Филчев, включваща произведения на дигиталната графика, посреща зрителите с несвързани органично, като в илюстрация или в комикс, огрубени едри форми, вписващи се или плавно разгърнати стафажни форми и фигури, оживяващи композицията с акцент на съкровеност. На този ефективен принцип и асоциации се подчинява цялата експозиция от нозологично подредени платна и листове в циклите "Шекспир", "Вълчица", "Рицар", "Седемте смъртни гряха", триптисите "Око, ухо, уста", "Реквием", "Археология"... Всички арткомпозиции са наситени със скрити кодове и послания, с паранормално разпознаване на метафоризираната енигматично реалност или подобие. Процесът на възприемане протича като възкресяване на позабравено познание за древността, класиката и настоящето, като провокация на въпроси върху културното наследство, обективирано визуално в достигнали сюрреалистичен привкус метаморфози в плакатно-сценичния свят на Шекспир, в артефактите от "Археология", в некролатричните внушения в "Реквием" или в духа на Шекспировото наследство от сонети, запаметено в калиграфски изпипани афоризми и други автоцитати. Запомнят се: "За злобния светът е зъл и злобен", "Отдавна бих напуснал тази кал, но, друже мой, за тебе ми е жал." Светът на Шекспир оживява като в театрален плакат и в сценографски прозрения, чрез множество фрагменти от маски, театрални костюми, автентични подписи, бронзови статуи, птици, паметници, изваяни в стилистиката на хабоку - крайно артистичен късен вариант на рисуване със свободно движеща се четка, като в изкуството на японския художник Сешу...

Новите графични послания на проф. Буян Филчев носят печата на нова графична мисъл и форма, разнообразие от гледни точки, ракурси и графични похвати, лаконична и монументално оформена по възглед композиция; сдържана до монохромност тоналност, умбра и съчетания от сангинно-червеникаво с кафяво...

Енциклопедичното тематично и формотворческо разнообразие в мащабната изложба в "Райко Алексиев" е нова страница от логичното творческо развитие на култовия художник. С нея Буян Филчев се изявява като страстен посредник на евристична преориентация на естетическите критерии в съответствие с повишената мнемонична и емоционална енергия на съвременния зрител. Винаги актуална е идеята да се търсят в изкуството нови пътища, за да се открият нови небеса - ще каже френският философ и радикален постмодернист Жан-Франсоа Лиотар. Постмодернистичните навеи в изкуството на проф. Буян Филчев предполагат кинестезични стимули за тълкуване и възприемане. Няма да е пресилено да се каже, че от неговите нови платна и листове идва полъх на привидение, природата влиза в сюрреалистичен унисон с паметни артефакти на човечеството. Извлечени чрез непознат досега визуален римейк от художника - философ и мислител, те маркират цивилизацията, на която принадлежат.

Богатият визуален език в антропологичната конфигурация - атитюд, поза, форма, мимика... отразява различни настроения и ментални нагласи. Като една от "научните, философски и технологични граници на нашата епоха" (Джейрън Лейниър) виртуалната реалност в изкуството на Буян Филчев поражда илюзии, че зрителят влиза в непознати светове и се завръща като човек с ново възприятие и познания. Художникът концептуализира идеята за субективната, личностна природа на виртуалността. А тя има дълга история във философията. В нея понятието virtualis означава добродетел, способност (вж. Носов 1997). А според Цицерон най-главната от всички добродетели (virtus) е мъдростта (sapientia), наричана от гърците Sophia.

Изложбата, с отворено за различни асоциации заглавие "Рицарят и...", е насочена към обогатяване на съдържателни страни от самото съществуване, тя кара зрителя да открива в метаморфоризираните образи ключа към тяхната философска и естетическа ценност. Но вчувствалият се до обсебеност в ситуацията на изобразеното е освободен от ограничения и защото една от лайтмотивните идеи в това изкуство е, че културата на обществото е възможна единствено чрез иновации и радикална активност...

Има нещо свято в това, да отразиш във всяка нова изява себе си като уникален творец по натюрел, почерк и стилистика. За артпосветените експозицията на Буян Филчев е своего рода енцикла¹ Grande Munus - посланик на автора към почитателите му, жажда за доближаване до Бога чрез постигане на съвършенство...

Бил съм многократно в ателието на Буян Филчев и знам колко спонтанен, естествен и непреднамерен е като художник. Долавял съм в картините му допирни точки с френската традиция - "човекът не е това, което е, защото е това, което не е" (Сартр), значи, той носи поначало у себе си различието, дифериращата и диференцираща онтологична особеност. А това означава, че няма стабилен модел на човека, че неговото "невъзможно тъждество е една невъзможна идентичност" (Лиотар 1996: 21)...

В изкуствознанието има две непоклатими истини. Едната гласи, че оценъчната интерпретация на всяко изкуство протича толкова по-евристично, колкото по-солидна е био- и библиографската близост на ценителя с твореца. Само много остра причина може да те извини, ако не си се отзовал на покана за нова изложба, книга или сценична изява. С такива чувства и мисли влязох в света на "Рицарят и...".

Началото на общуването ми с Буян Филчев е в 80-те години на миналия век - тогава бяхме всекидневно на ул. "Московска" - в издателство "Български художник" течеше напрегната работа по издаването на монографията "Български народни орнаменти", превърната още през 1986 г. в библиографска рядкост, преди да е постъпила в книжарниците. Нов тласък на духовната ни близост даде илюстрираната от Буян Филчев монография "Буздуховността" (1998); последвана от цялостното графично оформление на близо 600 страничната ми книга "Страници от картини" (2013). И трите ми монографии са изработени графично от проф. Буян Филчев и са номинирани и наградени от СУБ.

От своя страна направихме няколкократни апробативни опити да вникнем с ретроспективна обективност в метафизиката на едно неповторимо изкуство. Част от интерпретациите са поместени в І и в неиздадения все още ІІ т. на "Страниците". Пристрастието ни към изкуството на Буян Филчев продължава във времето напук на здравословни и възрастови проблеми. Тази инатливост се генерира от признанието на по-високо ерудирани от нас творци, забелязали моите приноси в народното, църковното и авторското изобразително изкуство. А освен брилянтен художник Буян Филчев е и духовен аристократ, дистанциран е от елементарни откъм художествено познание хора. Затова се радвам, че съм допуснат донякъде в неговия творчески свят. В един по-предишен от сегашния прочит на неговото изкуство съм го възприемал като изпълнено с фрагменти от разнофигурни кратери с герои от гръцката митология - грифон, демони, силен, кентаври - полухора, полуконе, с буен нрав и невъздържаност. Дълго съм се вчувствал в превръщането на едни същества в други до постигането на внушение за архаичен модел. Подчертаването на първични и вторични полови белези внушава фалически култ към еректирали, огнедишащи и озверени от нагона си животни. Пред погледа ми минава един свръхнадарен с инстинкти витален свят, особено в мотива на римската легенда за капитолийската вълчица, откърмила свещените близнаци Ромул и Рем...

От мащабната експозиция в "Райко Алексиев" идва полъх от вечността, отново се долавя ехото на вечния зов, на страданието на човека от непостижимостта на космическите тайни и на съвършенството като доближаване до Бога. Тази креативна ориентация в най-новите изяви на проф. Буян Филчев е обективирана метафизично като превъзмогната невъзможност да се навлезе отвъд осезаемия свят. Това доминиращо усещане идва от всички основни елементи в сътвореното от големия художник и мислител...

БЕЛЕЖКИ

1. Енцикла - папско писмо или изповед до всички католици. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Носов 1997: Носов, Н. Фома Аквинский и категории виртуалньности. Москва, 1997.

Лиотар 1996: Лиотар, Жан-Франсоа. Постмодерната ситуация. София, 1996.

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2019, № 1 (230)