ЕВРИСТИЧНО АРТ ПОЗНАНИЕ

Кирил Попов

web

Към евристични размисли тласка зрителя всяка изложба, озаглавена "ОПИТ ДА РАЗБЕРА...". А точно така е постъпил професор Андрей Даниел, изпращайки с предизвикателна усмивка своите почитатели към престижната столична галерия "Ракурси". Там от 12 до 26 ноември той показа новата си експозиция с петнадесет голямоформатни платна. И преди да изкача стъпалата към изложбата, ме обхвана сократовското желание да си обясня диалектико-познавателния дуалистичен смисъл на ключовото понятие опит. За автора то означава преди всичко опит да изобрази парапсихологичния или метапсихичен смисъл на конкретния образ. На зрителя остава значението на опита в неговия рецептивен смисъл. В един по-директен аспект отношението между зрител и автор се определя апостериорно (т.е. след запознаването с картините) като отношение между индуктор (т.е. предаващ) и перципиент (възприемащ).

С убеждението, че от малко философия глава не боли, продължаваме да се усещаме провокирани за свой личен разговор от изповедно-евристичното въведение на автора към картините. Макар да е нелогично да искаме абсолютна идентификация в арт-тълкуванията на автор и зрител, бързо усещаме, че паралелните търсения в случая са насочени не към някакъв веризъм, а към иносказателния смисъл. Но ако авторът се съгласява с универсалното мислене, че "опитът е най-достоверният, а може би единственият критерий за истинността на нещата и явленията в нашия свят", зрителят се обляга на съпоставянето на реален с изобразен обект, както и на поражданите от това емоционални и познавателни вълнения.

В афиширания и в неизразения монолози на автора и зрителя има и съвпадения. Вчувствайки се да разбера цялостно или детайл от картините "Моят остров", "Голф игрище"..., се усещам с готовност да възприема за свои въпросите на автора: "Дали този неясен силует на хоризонта всъщност не е онази наша всеобхватна "гениално напипана" тема, над която безуспешно сме се мъчили? Или това е чисто нова находка, макар по-надеждна в своята истинност и достоверност, макар и изразени метафорично?".

В усилията си да запаметя виденото се питам защо въпреки доминиращата предметност в картините "Как времето минава" и "Характерни подробности" техният автор не е категоричен, че резултатът е равен на замисъла. А ние, зрителите, си позволяваме да съзрем в начина, по който се съчетават в картините символни елементи с краен реализъм характерни моменти от изкуството на прерафаелитите. Т.е. на групата английски художници (Уилям Холман Хънт, Джон Евърет Миле и Данте Габриел Росети), които се стремят да създадат изкуство в духа на италианското от преди преместването на Рафаело в Рим, като съчетават романтичната любов към Средновековието с желание за завръщането към реалистичното копиране на натурата, пренебрегвайки законите на академизма (Луси-Смит 1996: 153). Ако подобен паралел се сметне от някого за твърде произволен, той има своето оправдание в ключовия израз "опит да разбера". А в този ред на мисли картината "Неаполитанско жълто" събужда асоциации с изкуството на италианския живописец Де Кирико, чието творчество е белязано с ирационална, хладна застиналост на света и отчужденост на човека...

Макар че поставя във въпросителна форма някои от дилемите на творческото самопознание, Андрей Даниел вярва в това, което продължава да прави, като заредено с енергията на дълбок смисъл. Познаваме се отдавна със знаменития художник и знам, че в своето творчество той винаги е проявявал интерес към "душата" и на най-делничния предмет, случка, картина... Интересува го недоловимия дори за арт просветения човек смисъл. И винаги остава до иносказанието като съотношение на обект и пространство, дух и материя...

Нетривиалната стилистика на големия майстор в живописта, стенописа, сценографията, графиката и оформлението на книгата се отличава с тематична привързаност към урбанистичната памет, към обекти, открояващи се загадъчно на фона на море, езеро, океан ("Европа"). Провокира философски размисъл върху изображения на онирични представи и асоциации, сближаващи го с италианското капричио. В такива визии се съчетават въображаеми с реални елементи, за разлика от правилния от топографска гледна точка пейзаж. Както се разбира от триптиха "Залцбургски капричии", с реализираните на бледо бежов, зелен и оранжев фон образи, картините "Галантни занимания", "Кавалери" и "Auf Wiedershen" се възприемат като измислени ведута.

Изострена и искряща проницателност управлява рисуваческата дарба на брилянтния автор. Зад привидната обективност на пресъздадената или измислена реалност диша авторското вълнение за взаимоотношенията между хората в преходно време, усещането за дързост, но и за страх от неизвестността; стрес от непознаваемостта и на най-осезаемата материя ("Музеят: Помпей", "Неаполитанско жълто"...). Философски солипсизъм облъхва всички картини с аурата на скептицизма и на самовглъбеността, на високо интелектуално уплътненото вживяване в онтологизиращия смисъл на живописното изкуство.

От всички картини ни следи строгият поглед на твореца върху живота. В този поглед се чете убеждението, че не всичко е черно и бяло, поразително завладяващо е нюансивното като същност, морал и поведение, съмнение, колебание и страх най-вече от ...човека. Може би и на това се дължи отсъствието на най-великото творение на природата в повечето от картините и неговата замяна в тях с урбанистични образи.

Зрителят, погълнат от новата експозиция на Андрей Даниел в "Ракурси", възприема изобразеното в картините като свое интимно преживяване, като познание и стресиращи емоции от несигурността на човешкото съществуване. Но това е част от истината, а в нея се включва задълбоченото познание на автора за обективната същност на нещата, съчетано с интереса му към техните скрити значения и смисъл.

Тази изложба помага на зрителя да разбере как се балансира най-разумно между опита на миналото, изненадите на настоящето и неизвестността на бъдещето. В тази паметна експозиция има нещо и от идеята да се радваш на живота, но и да приемаш неговата абсурдност и безсмисленост. Светът е красив, но това се оказва недостатъчно за нашия съвременник да е щастлив. Наивно е само да се възхищаваш от живота, без да го познаваш. Това са само част от посланията на автора към зрителя. Редом с тях са мъдрите проникновения на Маестро Андрей Даниел в психологията на изобразителните изкуства...

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Луси-Смит 1996: Луси-Смит, Едуард. Речник на термини на изкуството. София: ИК "Петър Берон", 1996.

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2015, № 11 (192)