ЖИВОПИСНИ ПРЕЛИВИ СЛЕД И ЗАД ФИЗИЧЕСКАТА ОСЕЗАЕМОСТ

Кирил Попов

web

Физическата немощ на напредналата възраст се понася по-леко не толкова медикаментозно, колкото с вчувстване в нови явления или празници на изкуството. Това е по-възможно, ако отдавна общуваш с арт надарен и любим твой творец. С такава увереност изкачих стъпалата на галерия "Нирвана" вечерта на 9 декември, за да се намеря в гъмжило от одухотворена и развълнувана публика. Посрещна ме с уважение и щастлива усмивка главният виновник на събитието - професор Андрей Даниел. И след блясъка на няколко светкавици останах насаме със себе си да изпитам магията на изкуство от позната ми и непозната живопис: "КАРТИНИ ОТ XX И XXI ВЕК". Голямоформатни и средноформатни платна бързо ме погълнаха в едновременно реални и имагинерни светове. Погълнаха ме толкова силно, че за секунди изпитах страх да не изпадна в неспасяема екзалтация или синдром на Стендал.

Релаксирах възбудения си дух с мнемоничен интерес към космическите тайни в мащабното платно UTOPIA. Вниквах в живописната функция на съединяващите небесни тела линии и неволно изпитвах илюзията за живот в свят с неопознати измерения или примирение с мъдростта на залеза. Навлизайки в картината "Гневен водоносач", усетих да ме облива вода; клаустрофобични усещания ме обхванаха от картините "Вътрешен двор". От "Аутсайдер" - усещане за квиетизъм на отвърнали се от живота хора, оставили се в ръцете на съдбата и Бога.

От напрегнатата си интроспективност си отдъхнах при урбанистично изразените платна, излъчващи мистична светлина и загадъчна ведрост: "Кейове в Монте Карло", "Катедралата в Падуа", "Средиземноморски циклон"... Усетих се опасно напрегнат и изпитах желание да седна и си отпочина в картината "Интериор със синя купа". И оттам да тълкувам затворените светове в "Печката на Сезан", "И добрите, и лошите в кутия", сюрреалистичното платно "Моцарт в кутия"...

И тъй като от много погълната живописна красота и мъдрост може като нищо да се задавиш, взех чаша бяло вино и започнах да съзерцавам картините с по-екзистенциални мотиви и наративни заглавия: "Време за цигари", "Лятна медитация", "Веднъж в един следобед", както и провокиращите асоциации с други велики художници "Сезан в градината", "Как времето минава"...

Зрителната ми памет помага да се вживявам в изкуството на проф. Андрей Даниел и когато вече съм излязъл от галерия "Нирвана". И да си отговоря на зададените от него въпроси в проспекта. Среднощният ми размисъл пред пишещата машина "Оливети" протича в наситено оцветено състояние на духа. Забравям грижите и баналната досада и ме завладява дуалистичната живописна философия на Андрей Даниел - философия на визуално изобразена реалност, но обвеяна метафизически като откъсната от чистия разум трансцендентност. Действителното се обективира тонално и по форма като жива реалност, даже и ако се изобразява по-безплътна материя - въздух, светлина; събуждане. Но всичко е обвеяно с аурата на имагинерност и е загадъчно всевъодушевено. Това го може само проф. Андрей Даниел и аз го виждам като причина вернисажите с негови творби да привличат многолюдна, но арт просветена публика. За голяма част от нея реалният живот е една голяма илюзия и измама. А е толкова приятно да търсиш и откриваш доказателства за своя скепсис в живописта на един голям художник. Добре помня, че в изложбата по някое време започнах да виждам завихрената във въпросителен възторг публика като изпадаща в адекватно на галерията название "Нирвана" състояние - "свободно от желания, свободно от карма, характерно за светец" (както го определят философите)...

Без да се задълбочавам в истината, ще се опитам да отговоря на зададен от проф. Андрей Даниел въпрос в проспекта към изложбата - защо не усещам абсолютна разлика между позабравени негови картини, поставени редом с новите. Разлика има единствено в тематичното разообразие, тъй като картините са и документи на историята, на времето и на господстващите в него идеи. Но макар че всяка картина е белязана с годината си на раждане, в съвкупност те свидетелстват за изначално избрана феноменална стилистика и равно творческо развитие.

За правдоподобието на своя "отговор" съдя и от вдъхновената рецептивност на публиката, отдавна запозната с неизменните през годините качества на това изкуство: - неговата провокативна загадъчност от гранични реални внушения, пространствени и времеви метафизични преходи след и зад физическото. А като си спомним, че понятието Metaphysics е заглавие на съчинение от Аристотел, от изкуството на проф. Андрей Даниел започва да ни облъхват флуиди на елементарното познание за образно виждане, довяващи от късната античност и средновековие, от жаждата през тези епохи да се прозрат скритите тайни на закономерностите, трайната взаимосвързаност на явления и образи от реалния и отвъдния свят.

Цялото изкуство на проф. Андрей Даниел търси диалог на вложените в него идеи с изначални форми на природата, с разума и душата на човека. В този диалог се съвместват реализъм и метафизика, заедно с други по-непознати течения в това изкуство, например внушението за абстрактен супрематизъм (в картината, репродуцирана на проспекта). И като се надявам на неговото съгласие с казаното дотук в кратката ми статия, оставам с най-велико възхищение, Коледен и Новогодишен благослов към неповторимия великан в съвременното българско изобразително изкуство - Маестро професор Андрей Даниел!

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.02.2017, № 2 (207)