РЕАЛИЗЪМ В МИСТИЧНА ДИСТАНЦИЯ

Кирил Попов

web

Всяко вчувстване не само във визуално, а и в поетично или музикално произведение, зашеметило нашата рецепция като артистичен феномен или пластически абсолют, като трансцендентален готически връх, ни заплашва със синдрома на Стендал. В изпълнените с девиантности преходни времена, неспособни да раждат титани на духа, поетесата Александра Ивойлова компенсира духовния ни глад за възвишени вълнения с новата си стихосбирка "Път над света". Още от пръв почит малката по обем книга се асоциира в съзнанието ни като йератичен "парастас" за арт-феномени от различни хронологични етапи в световното изкуство. От своя страна, с решението си да превърне в книжно тяло поетичните прозрения на Александра издателство "Огледало" отбелязва нов етап по пътя към съвършенството на една родолюбива институция със зачестили par excellence издания: "Дихание" на Антоанета Богоева, "Път над света" на Александра Ивойлова... Конексивни творби с широки хоризонти на вложените в тях мнемонични и емотивни идеи, провокиращи междудисциплинарно изследване в хуманитаристиката.

Още в уводната част от "Път над света" поетесата предупреждава просветения си читател за творческата си дързост да изпълва поетическите си образи с точно познание. Кенет Уайт е емблематичен за присъствието - и в реалния живот - на синтез от памет и емоции:

Кенет Уайт щастливецът
избродил сезоните на земята
определено дава своите предпочитания
на момичето на познанието
без ни най-малко да подценява
познанието натежало
в дебелите томове върху рафта

"Път над света" е атлас, изпълнен с духовни приключения на ума и сърцето и с арт познание за земното съществуване във възвишените измерения на духа. Облъхнати от усещането за вечност и безсмъртие са не само френски художници и поети, белязали пътищата на световното изкуство със слово, багра и музика. Ал. Ивойлова е творец, служещ с таланта си не единствено на Ерато, а и на други Музи. Мисля, с основание, че в това е разковничето на дарбата ѝ да се вчувства в енигматични творчески светове и да ги експлицира с художествените средства на абсурдното, невероятното и достоверното. Да извисява незабравимите хора до тяхната несъизмеримост. На първо място в книгата е образът на бащата, обвеян в лирическа тоналност, пластично и мелодично извисен:

Където минал си -
сезоните цъфтят.
Изгуби ли се някога светът -
той в твоите платна
ще се познае.

("Художник")

В самия начин, по който Александра съживява портрети на надарени свише творци - Хуан Миро, Джорджо де Кирико, Фернанду Песоа, Блез Сандр, Веберн, Аполинер, Тулуз-Лотрек, Луи Арагон, Пабло Пикасо, Рьоне Магрит, Салвадор Дали..., има изживени от нея ейдетични представи и вълнения, както и итерация, т.е. непреднамерено възникване на възпроизведено от паметта вълнение. Лирическият глас на поетесата не звучи параболично, което би досадило на читателите ѝ - хора с висок коефициент интелигентност. Ивойлова раздвижва поетическите си послания понякога с пастиш - функционално подражание, а в по-редки случаи - с римейк и билингва.

Както е внушено в стихотворението "Минало" (по английския драматург Харолд Пинтър), достоверността в тази книга означава симбиоза от авторски убеждения с тези на портретираните гении. Със съдържащите се в "Hommages" стихотворения поетесата изразява почитта си към различни светила на човечеството. Трудно е да се намери книга с по-красиво отдадена памет. Вдъхновена от бога на платоническата идея, Ивойлова изповядва чувството на преклонение с рационална и метафизическа яснота и обвързаност, с проникновено тълкуване. Все едно дали е реч за плетящия "тъй красиви и жестоки/ мрежи от безсъние.../ додето се научиш най-накрая/ да сънуваш и наяве". Или става дума за Кристоф Мекел - един "Хуан Миро в слово/ любовта в образ/ сънят забравен разказан отново в съня...". Портретната рисунка в стихове за италианския живописец Джорджо де Кирико, е автентична като авторски натюрел и стилистика: неговото изкуство наистина разколебава съвременните му художници да не се увличат в обичайна интерпретация на реалното за сметка на по-инстинктивното тълкуване.

Властелин неподражаем на неочаквани асоциации
На кодовете тайни на неназовимото.

Неизтръгната от реалния живот, поетесата проявява постоянство в навика си да фантазира върху цялото творчество на гения. Да внушава, че словесната живопис ни обогатява радикално в същата степен, както и излязлата от четката живопис. Читателите на тази стихосбирка ще имат удоволствието сами да усетят, че поетесата е наясно с привидното разногласие в понятието Красота - като привлекателност на сетивата и като естетически възторг от сътвореното от фантазията произведение. В името на това принципно деление Ивойлова ни изпраща послания, от които ни облъхва аурата на познанието и духовното вълнение. Озаглавените адекватно на съдържанието стихотворения от цикъла "Парижки пристрастия" пресъздават панентеистично артистичната атмосфера във вечния град, наречен "слънчевия сплит на всички градове".

Показателно за противоречивото единство "изкуство-живот" е изповедното размишление, отправено към португалския поет Фернанду Песоа - носещ в душата си много души, а от тази множественост покълват бъдещите му хетероними. Ивойлова прониква в гения на този страдащ, в неговата метафизика, определяща го като предвестник на екзистенциализма, защитен след него от Жан-Пол Сартр и Албер Камю...

Удивителен е фактът, че лексикалното поетично сгъстяване в стихосбирката не е за сметка на яснотата, четивността и вчувстването на поетесата, например в образа на Блез Паскал; нейното майсторство да дава воля на лиричния си порив, почти моноремно и със звучни повтори да увековечава ярки символи на човешката преходност (memento mori):

...петолиния
          нотни кодове
                    куршумени многоточия
енигма
          с окървавено слепоочие

Нищо не спира Александра, когато отронва поетични въздишки от душата си. Тя не приема лесните истини, не се оставя да бъде прекъсната от тривиално мнение или авторитет. И си остава винаги в плен на Декартовото съмнение. Както показва и заглавието на книгата, за нея романтичното не е в реалното, а в мистичната дистанция между действителния свят и непроницаемия. С интуитивно заложеното в душата ѝ умение да дозира ритъма, да напластява йератични мотиви с различни перипетии от живота на великите личности Александра Ивойлова дава простор на разума и чувствата - своите и на читателите. Ето защо, реч ли е за майсторството ѝ в словесното портретиране, избягваме понятието "щрихи към портрет", даваме предпочитание на "кавалетна картина", "лирическа абстракция", "рамкирана вечност" и даже "диалог с читателя" - художественият образ, вълнение, изповед на поетесата с интроспективна и интуитивна нагласа не се затваря в себична автономност...

Книгата, която читателят държи в ръцете си, е непълна. Нейната авторка е сред активно участващите в духовния живот не само на София, тя притежава, убедени сме, непубликувани прозрения за света и неговите гении. И онези, които ще навлязат в авторската вселена на духа, ще почувстват великото удоволствие да имат за свой водач и събеседник голямата поетеса Александра Ивойлова...

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.10.2019, № 10 (239)