РАЗМИСЛИ ЗА СЪЩНОСТТА НА Т.НАР. МОНЕТНИ СЪКРОВИЩА

Калоян Димов

web

С повишаването на температурите и наближаването на лятото в цялата страна ще започнат да се провеждат (на места вече са започнали) теренни археологически проучвания. В даден момент тези проучвания на един или друг обект неминуемо ще доведат до откриването на най-малко едно, а вероятно и повече "сензационни" монетни "съкровища", но съкровища ли са наистина тези находки?

В интерес на истината правилният и коректен термин за откриването на няколко монети на едно място е "колективна находка", като с този термин могат да се означат както 5, така и 55, а също така и 555 монети. Да, колективните находки могат да бъдат съкровища! Но кога реално са такива?

Съкровището е съзнателно натрупано богатство, състоящо се от ценности - в този случай монети. Най-често се счита, че големите монетни съкровища са заравяни целенасочено при някаква опасност или заплаха, като този, който ги е укрил, е загинал или не се е завърнал поради някаква друга причина.

За да обясня на по-прост и достъпен език кога една колективна находка би трябвало да се нарича "съкровище", тук ще използвам числото 20, което избрах на случаен принцип.

Да предположим, че при проучвания на територията на археологически обект се открие колективна находка, състояща се от 20 статера (златна монета), отсечени през III в. пр.Хр. в античния Одесос (дн. Варна). Тук броят на монетите и това, че са златни може да подскаже, че това наистина ще бъде съкровище както за археолозите, така и за този, който го е укрил в земните пластове.

Нека сега мисловно да се прехвърлим на друг археологически обект и да си представим, че там е открита колективна находка, състояща се отново от 20 монети, но този път малкомодулни, медни и отсечени през първата половина на XIII в. от Латинската империя, чиито монети се откриват по българските земи, при това доста често в колективни находки. Натрупването на по-големи количества от тези монети не е било случайно. Това се е правело поради ниската им покупателна стойност във времето на тяхното използване, като именно тази ниска покупателна стойност е причина тази теоретична находка от 20 монети да не може да бъде съкровище за този, който я е укрил или изгубил.

Сега нека си представим, че в кое да е планинско село при събаряне на някоя стара къща се открие колективна находка от 20 юзлука (сребърни монети с тегло 31-32 гр.), отсечени по времето на османския султан Селим III (1789-1807 г.). В този случай находката от 20 монети може да бъде наречена съкровище, защото във времето на своето укриване тя е имала голяма стойност.

Ако си представим, че е дъждовен ден и вървим забързано през парка или някоя градинка и изтървем портфейла си, е възможно от него без да забележим в калта да попаднат примерно 20 дребни монети с номинал 1 стотинка. Нека предположим, че следващият човек, също минавайки забързано оттам, няма да ги забележи и ще ги настъпи, като така те ще се забият още по-дълбоко в пръстта. Ако тези 20 стотинки останат незабелязани и след 200 години археолози проучват това място и ги открият, това колективна находка ли ще бъде или съкровище!?!?

Общият принцип, който се опитах да обясня е, че преди да квалифицираме находките като "колективни находки" или "монетни съкровища" е важно първо да се замислим, а понякога и да направим нужните справки за това каква е била тяхната стойност във времето на циркулирането на монетите, а също така и във времето на тяхното евентуално укриване или изгубване.

© Калоян Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.05.2016, № 5 (198)