Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕИЗРУСЕНИТЕ Й МАГИСТРАЛИ
web
I.
Намали си вглежданията
в огледалното!
Реалността я няма в него, тя е
в първичния мрак,
когато затваряш клепачи.
Каквото успееш да видиш там -
то
е реалност.
Склопи очи и виж косите си -
повлечени по пода октоподи,
воали на черна сватбена рокля.
Замени нездравословната си слабост
с нещо по-умерено и енергично.
Погледни сега и нейните неизрусени
прави магистрали.
Замени нездравословната й пухкавост
с нещо по-умерено и енергично.
Замени спиралата й, очната й линия
с миглите, с клепачите, които
и
без друго има.
Фон дьо тена й - с луничките, които
и
без друго има.
Лака й за нокти - с ноктите, които
и
без друго има.
"Но кога-къде да стане всичко?" -
дрезгаво, настойчиво се питаш.
II.
Ще стане на някакво парти.
Ще се е съгласила да те придружи,
макар да не харесва музиката.
Ще я замъкнеш да танцувате.
Ще й е странно, после ще й е приятно.
На първото китарно соло - краткото! -
ще я придърпаш и ще я заключиш
в лактеста прегръдка.
Ще я целунеш - сляпо, упорито, непохватно.
На кратките каси и на височините
на вокалистката, тя ще се дърпа.
До началото на второто китарно соло - дългото! -
ще й е вече все едно, ще е склонила,
няма да се дърпа повече,
нещата просто ще се случват.
Катранени огромнозъби пущини*,
стотици пипала и рогове, и шипове,
бодлива тел, раирани комини
и млади Торбалани, влюбени
във млади баби Яги…
ще наизлязат от тебе тогава.
Ще се леят, ще се сипят, ще се гърчат,
ще се изпаряват. Това - докато траят
второто китарно соло с вторите му каси:
време-време-време,
вечност-вечност-вечност,
луупват - луупват - луупват
като семпъл от пукащ винил
в oldschool hip-hop парче -
пук-пук-пук.
От девойката ти ще излизат също
всякакви нечистотии.
Но тя сама ще ги опише другаде...
Презареждането ще започне.
Някакво далечно слънце ще почине
преждевременно във ваша чест.
Цялата му положителна енергия
ще се внедри в телата ви. По равно.
Ще позагубите представата за време
и пространство, но това
ще бъде само временно явление.
Ще се почувствате нарушители
на общовалидни закони.
(Но законите са ненужна
измишльотина на човека.)
Ще си възвърнете представата за време
и пространство. Ще отхлупите клепачи.
III.
Ще се погледнете един-друг -
без повече недомлъвки.
Ще се усмихнете един на друг -
без повече недомлъвки.
Ще си погалите косите
и нащипете бузите -
без повече недомлъвки.
Ще си кажете: "Чао! До пак!" -
без повече недомлъвки.
Девойката ще се запъти към
общовалидните закони,
цялата
в бежово.
Неизрусените й прави магистрали
ще сипят галактическия прахоляк
навсякъде.
* "Пущината е таласъм на изоставена постройка, стои в пущинака..."
(Красимир Мирчев. Вампири, гундураци, змей. София: Панорама, 1998).
© Калин Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2015, № 11 (192)
|