Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РЕЛИГИЯТА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА

Йоана Павлова

web

Религията има за цел да създаде един специфичен светоглед у вярващия, който да му помогне да разбере и приеме света. Религиозните догми участват при конструирането на социалния свят и задават правила и норми за "правилно" или "грешно" поведение. Тези норми и правила имат за цел да създадат един стабилно конструиран свят. Всяка промяна във външния (материален) свят се отразява и върху религиозността на хората. В България религиозността преминава през различни етапи, които са в следствие от промяната на външния свят.

Медийният дискурс в България, в постсоциалистическия период, по отношение на религията, може да бъде разбран едва след осмисляне на сложната политическа, икономическа и социална среда в периода 1990-2000 г. Тези години обхващат периода на преход от тоталитарно към демократично управление, който се характеризира не само с политическа, но и социална, икономическа и морална промяна.

 

През 1944 г., когато идва на власт комунистическата партия, България е страна, изостанала в индустриално отношение, с предимно селско население. Повече от 75% от населението живее в селата и се прехранва чрез земеделие (Даскалова 2012: 346). В социално отношение хората се ръководят от традиционните представи за организация на социалния ред, като религията заема важно място в живота на населението.

В периода на своето управление от 1944-1989 г., Комунистическата партия осъществява много промени не само в политическо, но и в социално отношение. Още в първите дни на своето управление комунистическите лидери прокламират равенството на народа и неговото освобождение от игото на капитализма и църквата. Те заявяват, че ще работят за създаването на новия социалистически човек, носител на нов морал. За осъществяването на тази цел управляващите предприемат физическа разправа с всеки противник на новия строй и носител на различни идеи. Частната собственост се одържавява, като по този начин управляващите се надяват да елиминират социалното неравенство и различие между хората.

Религията е забранена и заклеймена като зло, което е използвано от капиталистите за потискане на народа. Църквите са затворени и дейността им е преустановена, а посещението - забранено. Всеки вярващ е подложен на репресия и преследване. В досието му се поставя оценка "неблагонадежден", което изключва всяка негова и на неговите деца възможност за по-добро образование или по-добра длъжност. Хората с религиозна принадлежност са подложени на репресии.

След края на Студената война и свалянето на тоталитарния режим през 1989 г. в страната настъпват промени. Идването на демокрацията и преминаването от планирана към пазарна икономика е свързано с много сътресения. Преживява се криза от политическо, икономическо, социално и морално естество. Безработицата нараства (Годишник на НСИ, 1996), закриват се предприятия, ръстът на престъпността се увеличава. В същото време демокрацията донася много нови идеи, течения и влияния от други страни.

Свободата на словото позволява на медиите да разглеждат теми, забранени до този момент, като една от тях е религията.

Целта на статията е да проследи дискурсивните практики по темата религия, в периода 1990-2000 г. в българското медийно пространство. За постигане на тази цел са анализирани публикувани статии в два национални български всекидневника - в. "24 часа" и в. "Труд". Изборът на посочените източници се базира на следните критерии:

  1. Вестникът е печатна медия, която се характеризира с широка употреба;

  2. Вестниците са с висок тираж;

  3. Вестниците са с национално разпространение;

  4. Вестниците са всекидневници.

Анализът на статиите е направен с помощта на метода контент-анализ, подходящ за изследване на дискурсивни практики. М. Фуко дефинира дискурса като начин на говорене за нещата в рамките на определена институционална сфера - семейна, медийна, училищна. Във всяка ситуация употребата на езика се подчинява на специфични дискурсни практики, които засягат правото за пораждане и възприемане на изказвания, за говорене по определени теми, за използване на определени теми или на езикови изрази от определен тип. Ключов проблем са начините, по които отделните типове дискурси са се усвоили исторически, изградили са мрежи от понятия и са формирали правилата за употреба на езика в своите рамки. Самите типове дискурси се оценяват като социални механизми, които регулират пораждането и разпространението на знания, вярвания и идеологически позиции, налагат определени начини на говорене за нещата и чрез това и начини на мислене за тях. Утвърждаването на определени ценности и норми на поведение се осъществява в процеса на социализация на отделния индивид. Веднъж наложените стереотипи и норми на поведение и възприятие се променят трудно. Благодарение на историческото развитие на страната се наслагват нови и се видоизменят стари възприятия за религията.

В този смисъл методът на контент-анализа надхвърля рамките на текста и се насочва към социалния контекст, към социалните норми и ценности, предавани чрез текста  (Ласуел 1992: 9-21).

 

Медиен дискурс и представяне на темата религия

Въз основа на направения анализ на статии, публикувани в българските ежедневници (в. "24 часа" и "Труд"), в периода 1990-2000 г., може да направим заключението, че медиите се явяват основен интерпретатор на религиозния светоглед. Този религиозен светоглед се интерпретира само през призмата на Православието. Медиите създават образа на Църквата в обществото, което рефлектира и върху религиозното разбиране/съзнание на българина. Печатните издания наслагват обществените очаквания и нагласи на масовия читател, без да показват православен светоглед.

Анализираните статии могат да бъдат разпределени в следните категории:

  1. Криминална;

  2. Политическа;

  3. Социална.

В първата категория, "Криминална", попадат статии, засягащи религиозните представители като извършители на или потърпевши от криминални деяния. Този вид новини са обект на често отразяване във вестниците, което определя и по-големия им обем спрямо статиите, попадащи в другите две категории. Темите, представящи църквата като потърпевша от криминални действия, са свързани с посегателство на църковна собственост. Кражбата на църковни реликви, разбиването на църкви и манастири или вандалството над църковни обекти са сред най-честите престъпления. Богатите църковни обекти, оставени без охрана, се превръщат в лесна плячка за крадците. Първите години от прехода се характеризират с нарастване на престъпността като посегателството върху собствеността е престъплението с най-висок процент. При това положение църковната собственост няма как да остане незасегната.

Вторият подвид статии в тази рубрика се отнасят за престъпления, извършени от свещеници. Броят на материалите за престъпления, извършени от свещеници, са малко, а видът на престъпленията е злоупотреба с парични средства. Синдромът на лесното и бързо забогатяване, което се шири из социалното пространство, не подминава и божиите представители.

Интересно е, че статиите, описващи ограбване или поругаване на църковна собственост, са поставени в рубрика с наименование "Антихрист". Акцентът не е в посегателството над вярата или накърняване на религиозното съзнание на вярващите. Посегателството над реликви и светини се интерпретира като посегателство над национални богатства, които са източник на гордост и възхищение. Църквите, иконите, манастирите се приемат за исторически ценности, носители на национална идентичност и тяхното посегателство е посегателство над българската нация.

Втората категория "Политическа" обобщава статии, които третират църквата като светска институция, която използва като коректив за действията си държавата и светските закони. В категорията попадат статии, разделени на две подтеми - "законова" и "икономическа". Първата подтема е свързана с дискусиите около създаването на Закон за вероизповеданията и създаването на Комисия по вероизповеданията към Министерския съвет. Създаването на такъв закон е свързано с факта, че през 90-те години в България навлизат много религиозни течения като евангелисти, кришнари, бяло братство и се разширява изповядването на ислям. Всички религии и религиозни течения, с излючение на "официалната" православна вяра, се третират като заплаха за българщината. Нагласите, вменени от комунистическия режим (чрез забраната на всякаква религиозност) и създаденият мит на националната държава, са основна бариера пред приемането/ разбирането на различното религиозно светоусещане.

Представянето в медиите на нови религиознои течения и особено статии, посветени на възраждане на ислямската религия сред турското малцинство в България, се интерпретират като целенасочена политика за заличаване на българската нация. Публикуваните статии моделират общественото недоволство и стереотипи, като по страниците на вестниците тези позиции получават своята легитимация.

Втората основна подтема в тази категория засяга "разколa" в Българската православна църква. След падането на стария режим църквата се разделя на две. Една част от свещениците остават с патриарх Максим, а друга се отделя начело с отец Пимен. Вестниците отделят голямо внимание на разединението на църквата. Много от статиите са посветени на проведени разговори между двамата свещеници. Печатната преса се използва като трибуна за отправяне на "покана" или даване на "отговор" от единия духовен водач към другия.

Интересно е, че самите свещеници имат противоречиво отношение към църквата. От една страна, те настояват църквата да бъде третирана като самостоятелна и независима институция, духовен водач на хората, а от друга страна, апелират към държавата да се намеси и да разреши възникналото несъгласие. "Държавата да обедини църквата, това е нейно право" (Труд, бр. 41, 1995). Подобно раздвоение в позицията е вследствие на комунистическата власт, чиято политика не е изчезнала напълно. Друг факт, поставящ църквата в зависимост от държавата, е връщането на отнетите църковни имоти. Връщането на църковните имоти предизвиква много дебати и наслагва негативно мнение на голяма част от българите към църквата. Очакването на хората към църковните служители е те да са аскетични, молещи се хора, далеч от светската суета и алчност. Но публикуваните статии показват огромните църковни имоти като източник на корупция сред свещениците, придружени са от статии за свещеници, носещи слънчеви очила и скъпи мобилни телефони, возени от мерцедеси и охранявани от бодигардове. Цялата тази информация, поднесена от вестника, приеман за източник на меродавна информация, до голяма степен изгражда нагласите на българите към църквата и религията.

В тези две категории наличието на визуална представа не е често използвана. Когато има наличие на снимков материал, той е основно два типа - на църковни служители и на църковни сгради, икони или принадлежности. Снимките на църковните служители са паспортен вариант. Публикуват се предимно снимки на патриарх Максим с официални църковни одежди и корона, символ на неговата власт. Визуалното представяне отговаря на очаквания образ на църковните служители.

Статиите в двете категории "Криминална" и "Политическа" отразяват религиозната тема в контекста на всекидневието - икономическите и политическите сътресения в държавата, които не подминават и църквата.

Много по интересни са статиите, попадащи в третата категория - "Социална". Тук разглежданите теми са по-разнообразни и отразяват общественото отношение към религията. Според една статия, публикувана на страниците на в. "Труд" на 16.08.1990 г., "42% от българите са вярващи". Интересно е да се проследи какво се има предвид под термина "вярващ". Забраната за свободното изповядване на религиозни вярвания до 1989 г. води до скъсване с вековни традиции. Появата на религиозността след 1989 г. служи като инструмент за народностно самосъхранение. Църковните конони и морал имат много малко значение сами по себе си за българина. Религиозността минава през призмата на ритуално изпълнение преди и по време на църковен празник. Приемането на вярата по този начин има по-стари корени. Религиозността на българина е изпълнена със суеверия и езически практики. Християнските идеи и догми малко докосват селската душа. "Свещеникът, за да не се откъсне от своето паство, бе принуден да бъде орган на народното езическо суеверие, отколкото на решенията на вселенските събори" (Хаджийски 1973: 481). Зависимостта на българския селянин от природата превръщаше религиозността в молба към невидимия съдник за благосклонност към човеците. Чията молба се изразява чрез водосвети, дарове и обреди. Посещението на черква е не толкова религиозно преживяване, а социално. Хората отиват на църква, за да разберат последните новини и да се откъснат от еднообразните грижи (Хаджийски 1973: 481-493).

В духа на тази традиционно-ритуална набожност в. "Труд" публикува образователни статии за православието. На страниците на вестника се появяват разкази за живота и делото на Исус Христос, за Коледа, Великден или пък житието на някой светец. Статиите посветени на Рождество Христово и Великден се публикуват всяка година непосредствено преди празниците и "подсещат" хората какво да сготвят, как да се облекат, да отидат на църква и да запалят свещ за здраве.

Запазването на традициите подбужда в обществото дебата за въвеждане на часове по религиозно обучение в училище. Павославната вяра и свързаните с нея традиции се приемат като път към миналото, повод за гордост, но изучаването на християнските догми и "вярването в Бог" се тълкува като много лично и неподходящо за изучаване в училище. Все още битува насложеният от тоталитарния режим страх, който преминава в срам. Срам от това да си вярващ - какво ще си кажат хората, ако ходиш на църква.

Медиите представят църквата като институция, която като че ли изключва вярващия от нея. Като същевременно предлагат на читателя нехристянски светоглед чрез материали за "окултното", "мистичното", "тибетски духовници", "тайните на Изтока", "Бяла магия". Последната страница на вестниците е посветена на астрология и хороскопи. Позицията на медиите по отношение на сектите е негативно, но те неволно се превръщат в техни проводници, защото някои от идеите им, извадени от контекста, звучат приемливо. По правило медиите не проповядват открит атеизъм, но и Православието не е меродавно. Същевременно медиите приемат за меродавно да бъдат коректив на Църквата. Езикът, използван в статиите, е всекидневен език. Използват се много жаргонни думи, стремеж към писане на прост език. Исус е наречен "човек", "велик човек", "велик лидер". Както виждаме, комунистическата реторика все още не е заличена. Получава се видимо противоречие, от една страна, има стремеж да се предаде религиозността, но от друга, тя се представя на повърхностно ниво, без дълбочина. Вестниците посвещават материали на "българските страсти", където, по примера на Христовите страсти, се обсъждат политически и икономически проблеми. Превес се дава на материалното над духовното. На фона на трудното физическо съществуване църковните светини се използват за повдигане на националната гордост, а не за разсъждаване над християнската догматика. Постите по време на празници са сравнени с липсата на провизии по магазините. Авторът използва ирония, че липсата на месни продукти е превърнало българите в религиозни. Статията е придружена от снимка, на която мъж гони агнешко месо.

Въз основа на направения анализ медиийният дискурс за религията може да бъде разгледан в две посоки: положителна и отрицателна. Положителна е представата за религията като път към миналото и традицията. Отрицателна - насочена е към църквата не като духовна, а като светска институция, с нейните политически и икономически измерения.

 

Заключение

Направеният анализ на медийния дискурс в България през периода 1990-2000 г. очертава недвусмислено дискурсивните практики по темата за религията. Вестниците се явяват възпроизводители на патриархалните стандарти, ценности и норми. Дискурсивните практики представят религията и църквата като културна и традиционна ценност. Самата Църква се разглежда като светска институция, а свещенослужителите като изкушени човешки същества. Меродавността на Православието като морал и разбиране за света не са обект на интерес, поради което не се представя духовната роля на църквата. Образът, който медиите създават на Църквата, кореспондира с обществените представи, от една страна, а от друга, затвърждава изцяло земната позиция на Църквата по аналог на всяка друга административна институция. С други думи, медийният дискурс в България в първите години на демокрация утвърждава съществуващите практики и норми за приемане на религията, без да води до промяна в тяхната интерпретация.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Андерсън 1998: Андерсън, Б. Въобразените общности. Размишления върху произхода и разпространението на национализма. София, 1998.

Даскалова 2012: Даскалова, Кр. Жени, пол и модернизация в Бълария, 1878-1944. София, 2012.

Досев 2014: Досев, Вл. Социални, когнитивни и дискурсивни особености на медийната манипулация. // Реторика и комуникации, 2014, бр. 13 <http://rhetoric.bg/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B8> (15.01.2015).

Ласуел 1992: Ласуел, Х. Структура и функция на комуникацията в обществото. // Комуникацията. София, 1992.

Мухарска 2001: Мухарска, Р. Род и език. // Теория през границите. София, 2001, с. 105-121.

НСИ 1996: Годишник на НСИ за 1996. София, 1996.

Тодорова: Тодорова, Г. Църквата през погледа на медиите. // Двери.бг <http://synpress-classic.dveri.bg/05-2002/medii.htm> (15.01.2015).

 

 

© Ирена Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.01.2015, № 1 (182)