ХОРАТА НА СВЕТЛИНАТА

Ивет Димитрова

web

"Най-ужасното нещо на този свят, Дориан, е скуката. Това е единственият грях, за който не трябва да има прошка."

Четейки книгата на Оскар Уайлд - "Портретът на Дориан Грей", за пръв път си зададох някои важни въпроси. Какъв би бил светът без изкуството? Каква е ролята му в живота на обикновения човек? А в моя собствен?

Изкуството е светлината на деня. Без него бихме живeли във вечна нощ. Иска ми се да вярвам, че основната цел на изкуството е да въздейства. Да те развълнува. Да те обсеби. Да те подлуди? Рискуваш да си луд. Но не това е важното. Изкуството променя. Променя идеали, идеи, модели... хора? Начина ти на живот. В името на това да се докоснеш, да обичаш, да се опознаеш, победиш. Иска ми се да вярвам, че е така при повечето хора. Че са по-добри, по-истински, повече откриващи, повече създаващи... Повече артисти... Хора, избрали деня пред нощта. Хора на светлината!

Светът винаги е бил един безкраен кръговрат. От сивота. Монотонност. Скука. С всеки изминал ден всички сякаш се превръщаме в по един червендалест господин като този, с когото се е срещнал Малкият принц: "Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!".

Така и ние се превръщаме в "гъби". Роботи. Извличаме само отрицателните емоции. Плануваме всичко. Правим си графици, списъци, редим бъдещето си като пъзел, за да живеем пълноценно. Това е животът през нощта. Живот в тъмнина. А нима живеем?! Не са ли животите ни изтъркани, бледи копия едно на друго? Защо се будим сутрин? 

Подобен въпрос си е задал и Буковски: "Как, по дяволите, на някого може да му харесва да се буди от аларма в 6:30 сутринта, да скача от леглото, да се облече, нахрани насила... и да трябва да е благодарен за възможността да го прави?". Заобиколени сме от маскарада на бездушието. Защо забравяме да разнообразим живота си? Да живеем, а не просто да съществуваме? Да светим, а не да мъждукаме в мрака.

Именно това разнообразие, тази ярка, дневна светлина, откриваме в изкуството. Изкуството интригува. Завладява. Вдъхновява. Именно мисълта за него се прокрадва вечер, преди да заспим, след като сме изгледали интересен филм или сме прочели хубава книга. Изкуството ни привлича. Вкопчва се в нас и като че ли не се отказва, докато не ни промени. Докато не ни направи светли, първо отвътре, та да можем дори в мрака да останем в деня.

"Изкуството е личен дар, който променя този, който го получава" е казал още Сет Годин. Всяка прочетена книга ни отвежда към дебрите на непознатото, неизследваното, неопитоменото. Това са нашите малки светулчици, които накрая стават голям, мощен фенер. Истински пътеводител в мрака.

Изкуството е задало най-важния въпрос в цялата история на човечеството: "Защо?". Разкрива най-важните проблеми и утвърждава универсалните човешки ценности. Търси причини. Дава отговори. Изкуството е страст. Смисъл. Самоопознаване. Не е ли точно основната ни цел да се усъвършенстваме? Да надграждаме самите себе си? Не беше ли най-голямата победа победата над самите нас?! И не е ли това истинският ден? Времето, през което създаваме или израстваме, приемайки и разбирайки вече създаденото.

Още в древността хората се нуждаели от нещо, за да изразят мислите и чувствата си. Рисували ловни сцени по стените на пещерите. В Древна Гърция възникнал и се развил театърът. Желанието да се създава музика съществува от началото на света. Основната цел тогава обаче била свързана с комуникацията. Както по-късно е казал и Джон Дюи: "Изкуството е най-ефективният начин за комуникация, която съществува". То не просто свързва хората един с друг, но и човека със самия себе си. Помага му да се анализира, разбере. Без този ориентир едва ли бихме могли да съхраним човечеството, да опознаем заобикалящия ни свят. Бихме се лишили от вкус и красота. А друг известен цитат гласи, че: "Човек има нужда от красота, а красотата - това е изкуството".

Това са нашите дни. Будното време е единствено времето, което прекарваме в светлината на изкуството. Под ярките лъчи на познанието и красотата.

Вълшебната сила на словото, музиката, театъра е несравнима с всичко останало. Творецът е способен да накара слепия да прогледне, глухия да чуе. Изкуството се усеща. То е универсален език. За бедни, богати, слаби, глухи, неми, слепи, самотни... То е водач, светъл лъч - нашият ДЕН! То ни дава възможността да гледаме не само в огледалото, но и зад него. Да пречупим видяното. А вие? Нима наистина виждате?! Търсите ли, откривате ли, изучавате ли? Още и Жозеф Жубер е казал: "Изкуството е способността да се види невидимото, да се усети неосезаемото, да се нарисува онова, което няма облик". 

Да се създават светове. Магически, различни светове. За да усещаме. Да докосваме. Да вкусваме от разнообразието. Да пътуваме до самите себе си. Да сме повече... артисти. Това и само това са нашите дни! Останалото е нощ. Останалото е невежество и самота. Едно напразно съществуване в мрака.

И тук отново си задаваме най-важния въпрос. Защо?!

Защото, както казва Оскар Уайлд: "Някой може и да съществува без изкуството, но никой не може да е жив без него."

Ден, с всичките му ярки цветове и тонове, или сива нощ? Избирай! Направи го сега! Останеш ли в мрака, оставаш в нощта. Завинаги!

© Ивет Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2015, № 2 (183)

Есето е отличено с Трета награда от Националния младежки конкурс за есе под надслов "Животът ни е като нощ и ден" (Русе, 2014).