Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЛЕДЕН ШОПАР

Иван Динев

web

Наближаваше Коледа, ама времето беше още топло. Начо Кавлашкин седеше на пръстника и сякаш дремеше, огрян от зимното слънце. Но той мислише: вече е време да се коли прасето. За радост на стопанина, прасето се беше угоило и станало цял шопар - над 150 кила. Уж, да се радва човек, ама нещо го човъркаше отвътре и не му даваше нужното хазяйско спокойствие и достойнство. Начо беше мераклия за добро стопанство, доста мокаетен, издръжлив мъж, но имаше голям кусур: беше един саможивец и свидльо. И сега, като помисли, че трябва да събира 3-4 мъжа в майлата, да вика касапин, да ги въвида в обора, да им слага маса, да ги черпи и да им раздаде... То, уж народен, български адет и, уж, ката година тъй се прави, ама всичко това минаваше със свито сърце. Начо сявга всичко вкъщи и в двора правеше сами, със свой акъл и мерак. Не ходеше твърде и до комшиите на орталък: те все гледат на чужд гръб да изкарат.

И сега Начо начена да гради план как да уреди шопара, без да вика някого. Сами той нивгаж не е клал свиня. Овци, гадини - клал, прасе - не. А пък чувал, че има мъже, които сами си колят и никого не викат.

- Аз да не съм по-долен? - помисли накрая Начо, сявга нещо го правиш за първи път и си спомни как, бъдейки ерген, тръшна годеницата си на одъра в тяхната кухничка. Дорде майка й и баща й събираха в къра курай. И какво? Никой не се угаде и всичко мина по реда си: годеж, сватба, пити... И сега тъй жа бъде. Този еротичен подвиг с 30-годишна давност напълно окуражи мечтателя и решението беше прието. А Начо не е от оние, които лесно отстъпват.

На другия ден беше Света Неделя. Времето му мязаше пак да е слънчево и топло. Жена му, Валя, от дзаранта зашета из къщята. Тя днеска е выходная и бързаше през последната неделя преди Коледа да измие, изчисти и нареди стаите. Когато мъжа й, още в тъмното, обяви, че жа коли прасето, Валя, като истинска селска жена беше вече готова и за това изпитание, още повече, че не й е за пръв път. Тя наскоро приготви нужните съдове, тенджери, легени, тави и пак се изгуби из стаите.

Когато, още полусънен, Начо свали от полицата австрийския щик-нож, с който вече около сто години в техния род са клали прасета, нещо се развълнува в него. Този нож бил донесен от дядо му Ламбо след Първата световна война. Може би, хрумна му на Начо, с такъв щик можеше да бъде наръчкан дядо му и сега нямаше да го има на белия свят. За да потисне неуместното малодушие, Начо се напъти в бордея си, наточи вино в най-голямата кратуна, кила на две и загаси всичките съмнения. Сетне той решително изскочи от бордея и с ножа в ръката тръгна къде кочината. Това беше неговата фатална грешка. Както всеки неофит в бойните работи, Начо мисли, че е по-хитър от една дебела свиня, обаче се излъга.

Шопарът, като забеляза, че стопанинът наближава без обичайната тенджера с помия и обут с резинени чизми, с мотоциклетна каска, куфайка и, най-главното, с дълъг нож, тутакси от добродушно домашно прасе се превърна в див глиган. Той отстъпи навътре и озлобено грухтеше. Но Начо бил вече влязъл в кочината, залостил вратичката и пътят за отстъпление бил отрязан. Преди да се хвърли в бой, вече зашеметен от изпитото вино, Начо се сети да бушне щика в чизмака и, разпервайки ръце, тръгна насрещу съдбата си. Таман вчера той гледа повтор на бокс и спомни как българинът Кубрат смело се изсили срещу Кличкото. Сигурно украинецът символизираше ей този настрижен шопар, а Начо е хан Кубрат и Стара Велика България. Той обичаше да чете за старите българи и най-много го беше яд на чифутите-хазари.

В това време шопарът започна да се мотае в обиколки покрай стените на кочината и на Начо направо му се зави свят. Трябваше срочно да се реши за нещо и той се хвърли върху шопара, но не успя. Саде си хакна главата в стената. Добре, че е с каска. Но най-неочаквано глиганът начена да вири дзурлата и да се зъби. Това означаваше, че на Начето му са прочетени часовете и той се поизплаши. Той и тъй си е пъзливичък, а пък сега, като видя жълтите страшни зъби, без малко да побегне позорно. Но тук, както винаги в интересните истории, се намеси случаят. В момента, когато Начо бавно отстъпваше къде вратичката, той съзря до уличния геран забрадките на Письонковата Маня и Трендафиловата Дона. Тези парясници, уж обърнати с гърбовете, ама по всичко белнеше, че водят "репортаж с места событий". Още минута-две и цялата майла жа знае, че Кавлашкинте колят прасе. Ай, го! Маня вади от пазвата на кюркчето мобилника, навря го в забрадката и хем между си лафуват, хем се обажда на някого чрез космическата мрежа и нейните безсрамни очички зъркат къде кочината. Известието за клането хвърчи вече из космоса наедно с песента на Валя Балканска - "Излязъл е Делю Хайдутин".

Ама и свинята се изложи. Правейки поредният завой, тя стъпи на изгнила дъска и кракът й се промуши надолу като в клопка. Начо мигновенно се изсили, успя да залови затъналия преден крак на шопара и с инерцията на тялото си завали прасето на една стърна. Шопарът начена яростно да рита със задните си крака, успя с търнаците да закачи крачола и съдра Начовете гащи от гъза до долу. Още няколко усилия и търнака жа надере бялата кълка на хан Кубрат. И то тъй стана. Острата болка събуди первобитните гени, Начо извади щик-ножа от чизмака и с номадски азарт го заби в дебелия, ненавистен врат. Но шопара не е фцы и гръчмула ножът не засегна. Свинята побесня, скочи на крака, свлече убиеца, прегази го и с тялото си прекърши бравата на вратичката...

От кочината на бял свят изскочи окървавен, недоклан звяр с нож във врата и хукна къде уличния плет. Маня и Дона, колкото акъл си имат, изгубиха и този: казаните им падат в гераня, а те хукват. Едната нагоре, къде циганската майла, другата надолу, къде дерето. Естествено е, че от техните писъци и нареждания се стреснаха и изскочиха даже баба Степаница и дядо Миял, легнали още от пролет за мръне.

В това време шопарът вече прегази армана и стигна до плета. Ако плетът не издържи, прасето с ножа във врата жа изскочи в улицата. Сетне в ръпата, по ръпата жа изскочи на мегдана, а там - полицията. От мисълта, че жа остане без осмянка и пача на Коледа и няма с какво да се отсрами пред гостите, Начо чисто изтрезня и премина към радикални действия. Той хуква вкъщи, сваля от стената ловната пушка, пъха два патрона с едри съчми и както е с гола, кръвясала кълка, куцайки, загази в лозето. Първият изстрел стана ялов: изпадаха няколко клонки и се чу, че цъклото на комшийската къща издрънча и се строши. С втория патрон Начо засегна шопара в кълката и той, полудял от болка, се метна в другият край на армана, огласявайки половината село с предсмърното си квичене. Накрая шопарът се шурна между плета и скирдата с курай и замлъкна. Начо пречупи пушката, извади гилзите и се угади, че вече е бял ден, улицата пълна с наплашени комшии и по дуваря накацала дечерлуга, сякаш дошли да гледат цирк.

Осъзнаванието на вселенския позор беше прекъснато с влизането в двора на отряд мъже. Това са по-смелите комшии начело със Гришо Бомбата. Гришо е милиционер на пенсия. Той е обут с милицейски галифе, хромови чизми, бушлат, тельняшка и формен картуз без кокарда. Готов комисар, само че без наган. Другите трима все хора сериозни, семейни. Гришо потупа Начо по рамото, професионално изтръгна пушката от ръцете му, провери я и я подаде на Начовица, която ококорено разгляваше тези чудесии и ужаси.

Гришо привично проведе инструктаж, мъжете от отряда обкръжиха скирдата, където се навря шопара и буднично пристъпиха към своите катагодишни, комшийски задължения. Всеки от тях си знаеше ролята, научена от години и години. Иван Заяка, слаб, но жилав селски дюлгерин, се мушна зад скирдата и оттам пак се зададе врещенето на ранен звяр. Ето Заека изсурна прасето за задния крак, другият крак захвана Петър Боданата, а след малко уличният касапин Васил Парчьока сръчно изважда ножа от врата и пак го забива, ама точно в гръчмула. Прасето се задави и от раната бликна черна кръв. Подир малко то начена да опъва търнаците, да трепери и накрая затихна.

Мъжете мълчаливо и сурово посурнаха шопара към двора. Овъргаленото с кал прасе приличаше на огромен плъх, когото бесарабските аборигени благополучно утрепаха.

По-нататък комшиите задружно зашетаха в Начовия двор: свалят вратата от дама, настаняват я посред двора и като тупнаха върху нея калния шопар, започнаха да го измиват с маркуч. През двора се промушиха няколко жени и медсестрата Надя. Тя с командирският си глас накара Начо да се премести в кухничката, да свали одраните гащи, пребинтува му кълката и му бучна един укол. Начо легна на одъра и повече не ставаше. Не, че му прилошя, а повечето от срам да се яви пред очите на хората. Му оставаше саде да гледа в тавана и да се ослушва: какво гъльчат навън за него, кои врати хлопат и колко пъти щракна клямката на бордея. По звука й той познаваше колко вино се изнася от бъчвата и сърцето му се късаше от тъга.

А на двора и в майлата всичко си вървеше по реда. Прасето вече беше опърлено с две паялни лампи, изстъргано, измито, главата отделена. Ушите подрязани и раздадени на децата, които весело хрумкаха, гонейки се из улицата. Ето, Васил касапина пак взе ножа и с него драсна един кръст по корема на прасето. Този древен ритуален знак означава премахването на злокобната аура, образувана след тежкия бой за живот. Сега месата са очистени и процесът на свинската утилизация продължи. След известно време прасето е изшкембено, червата: дебелите и тънките - изчистени, измити. Всичко сложено в легени и пет-шест комшийки се въртяха заедно с Валя: топят вътрешната мас, кълцат ливера, пържат джумерките, варят кървавицата... Таман Васил начена да отдяла сланината, са чу сирена и пристигна полицията - четири слабички молдованчета с автомати. Какъв е бил този гърмеж, откъде се взело оръжието? Гришо Бомбата изпървом им изнесе рапорт и доложи за случката, сетне ги покани в двора, почерпи ги и им мушна един пакет с джумерки и хлапетата си заминаха. Таман ги изпратихме, се яви примара на селото, Сергей Петрович, по-уличному Цанкуйти, по-мафиозному - Гарвана. Едно време беше се водил с тукашните хайдамаци. Беше слаб и с един отракан "Мерцедес". Сега понапълнял, хем горе, хем шкембе, хем по-долу. С лъскави, изшилени обувки, применен с галстук. Ама като видя посред двора голямата черна балабона от вода, кръв и лайнушки, също му се повдигна. Примарът побърза да извади смартфона "Galaxy" и уж срочно го викали на друго място, се юрна в "Land Rover" и офейка. Също дохождал по донос.

В понеделник едва се развиделя, Начо се опита да стане, обаче с голям труд се повдигна от одъра, прокълцука до пенджера и дръпна пердето. Какво да гледаш? Вратникът приотворен. По трите маси, изнесени посред двора, наскачали петли, кокошки, гълъбчета. В балабоната пълно с юрдечки и патки. Имаше и две бездомни кучета. Начо леко-полеко стигна до вратата. Излезе навън и като започна да крещи и да псува, да хвърля буци, дорде не изпъди нахалните животни и гадини. Сетне с голяма мъка се слузи в бордея и с една пръчка бръкна в бъчвата и определи, че душманите са изпили три казанчета вино. От леглото той чуваше, че "гости" имаше цяла нощ. Едни си отиват, други довадат. Сетне се чу акордеон, че забухтя даул, че песни: изпървом български, че молдовански и накрая, като завуха с "Катюша", "Подмосковные вечера" и чак цъклата на пенджера задрънчаха.

Начо огледа бордея: салтисона, бабичката, дядочката, луканки, кървавица, маста, събрана в два кюпа, в два големи легена сланината. Вече осолена, два бута окачени на куки... Бря ! А че какво са плюскали, ваджиите? Или саде на песни налягали?

Пак нещо зачовърка Начето в гърдите, в душата. Стана му съвестно, че чак се изчерви и го хвърле в пот. Той се върна на одъра и се пльосна. Два дена не става и саде се заливаше с вино. Жена му не го бараше. Знаеше какъв е серт и серсемин, когато е пиян. Веднъж я натупа и то на осми март.

За Коледа Начо се свести, ама никой не му тропна на прага. Аман ти и шопарът!

 

 

© Иван Динев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.03.2016, № 3 (196)