Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАШЕТО ГОЦЕ

Иван Динев

web

Има такива хора, сякаш са родени за бели. Нашето Гоце е от тях. Още от малък: ба пуйките го накълваха, ба кравата го рита, ба една змия му се навря в гащите. Можете ли да си представите змия в гащите? Чина Ламбовица, майка му, обиколи един бюлюк села, за да му баят за страх.

Криво-ляво, Гоцето порасна, ама белите все го дебнаха. Беше години на десет, когато влязох в техния двор и заварих Гоцето в кухничката с превързана глава, легнало на одъра и облещено.

- Кво е станало с вашето Гоце, ма? 

- Брулило орехи... Хвърлило камъка и дорде гледало де жа падне ореха, камъка го глобнал по чутурата... Едва го свестихме... - нажалено се обади чина Ламбовица.

Подир малко забелязах, че Гоцето навред ходи с мотоциклетна каска. И донякъде тя го спасяваше: два пъти беше се рапнало в кена, три пъти са рязна в дерека на стряхата, се аталосало в гредата, падало от тавана надолу с главата... Ама веднъж и каската не му помогнала. Гоцето, както караше на кушия с бегонката, се бъзнало в дувара на леля Пена Чифутката, префърчало през дувара и се забучило с главата в курника й. Кокошките и урдечките от страх изфръкнали чак в чийря. Леля Пена таман гледала по телевизора новини и, като избухтяло нещо, помислила, че американци вече нас бомбят. Точечно. Тя изскочила гаче лалугер от дупката и като видяла Гоцето, го метнала ба с урката, ба с ръжена, ба с хърлеца... Натърти му дупито до синьо и не знаем дали Гоцето жа има деца. Много лоша жена, брей!

Кокошките и урдечките й не се намериха. Едните ги изловиха и изплюскаха комшиите, другите пък подивяха. Леля Пена от яд и глад щеше още есен да опъне търнаците, ама презимува и чак на Гергьов ден се фикна. Бог да я прости.

Гоцето един месец лежа надолу с очите и щум се пооправи, отишло на гераня да вади вода. Таман извадило кофата, геранилото се закача за плета, камъка-противовеса пада и Гоцето, както било се вкопчило в кофата, се излузи подир нея в гераня. Де е Гоцето? Няма Гоце! Всичката майла го тръсихме. Няма го нийде! Гаргашките го намериха. Баба Дона, комшийката разправя:

- Гледам, мари, един бюлюк гаргашки накацали на геранилото и като кряскат, ваджииите... също нещо е станало там. Наближих гераня - мучи нещо. Помислих, че някакво добиче е паднало. Когато надничах – боже, миличък! Гоцето! Се заклещело между кофата и футула, мучи и гледа с бялото. Вы-ых! Хукнах из майлата да викам хора, ама ние сме саде жени. Мъжете ни ба измрели, ба в Москва на гурбетлък. Чак в горния край намерихме двама. Им заклахме две кокошки, изпукаха едно казанче вино и извадиха Гоцето.

Оттогава Гоцето го вардим - едно ергенче имаме в майлата. Той вече е на двайдесет годинки и искаме да го обульчим, ама кой знае, каква бела жа го вчепка пак.

 

 

© Иван Динев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.01.2016, № 1 (194)