|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАЛНО ЧЕЛО
web
Имаш тъмно петно на челото си,
залепено като есенно листо
на калната мокра подметка.
Аз съм това тъмно петно.
Не разбирам защо не ме махаш?
Тази грозна чернилка.
Не виждаш ли, хората ти се смеят!
Приличаш на сирак,
който е спрял да се мие.
Аз ти причинявам болка
и сърбя, а ти
не спираш да ме дереш.
Двамата се убиваме,
не си приличаме изобщо,
но не можем поотделно.
Задържаш ме,
както солта задържа морето
да не се разлее по плажа.
Ти - с петно на челото,
аз - калта върху тебе.
Единственият спомен
за любовта, дето я няма,
освен между теб
и този сърбеж на челото.
© Ирена Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2014, № 11 (180)
|