ОБРАТНО БРОЕНЕ - КЪМ ЗАНУЛЯВАНЕ ИЛИ КЪМ ВДИШВАНЕ?

Иглика Дионисиева

web

Този въпрос поставя петата книга на Владислав Христов "Обратно броене", която освен като посоки на четенето атакува читателя с коренно различни внушения и усещания. Състои се от 64 в голямата си част кратки стихотворения, които не са именувани (тук ценителите на поезията на този автор ще разпознаят почерка му в графиката - изключително само малки букви и спестена пунктуация), и първото от тях е поставено в края на книгата, а последното - в началото, поне според номерацията на страниците. Тази обърната номерация дава възможност за четене отпред-назад и отзад-напред, зависи от субективния читателски подход. Самите поетични текстове, от които е съставена книгата, са максимално изчистени откъм поетични фигури и метафорика, и понеже нямат заглавия или някакви символни отграничения, при четене няма прагове, няма скачане от едно в друго, а се създава усещане за една непрекъснатост и лекота, с която се плъзга лирическият герой по своя темпорален път. Фигури и картини се редят, нахвърляни из дните на живота, сякаш без много замисляне и фатализъм, а като следствие от задоволяване на игровото начало, залегнало в творческата същност на автора. Но това усещане е само на прима виста.

На стр. 54 лирическият говорител казва:

повече ме притеснява
дали човечеството
няма да изчезне

Значи лекотата и приплъзването по повърхността на житейските картини са измамни, те са като коричката на тънкия лед, под който се крие тъмното и дълбокото. Голямата философия, тревожните въпроси, свързани с днешните прояви на човечеството, са замаскирани под красиви и игриви поетични фигури.

Обратното броене е визуализирано и на корицата на книгата, за която е послужила фотография на самия Владислав Христов. Скъсани от работа, блъскане, усилия, ден след ден, в изпълнение на задача след задача, в гонене на благини, на имане, на печалби, ръкавици, на които лимитът е изтекъл.

В книгата посредством поетическата конкретика се назовават всички стъпки, изпълващи амплитудата от първоначалната идея за живот до идването и овластяването на смъртта. Или както е казано на 44 стр.:

единият чаршаф под бебето
другият върху мъртвеца
какво точно се случва
между чаршафите

Така изникват темите за смъртта, за пътя, за алогичния човешки път, за неизменния жизнен кръговрат, за грозното и тленното насред умилението и светостта, за неизкоренимия милитаризъм на хора и животни, за непознаваемостта на живота, за любовта. Това са само част от смисловите "гвоздеи", които в книгата "Обратно броене" правят от частното общовалидно.

"Обратно броене" е най-оптимистичната книга, която съм чела напоследък. Когато часовникът, времето се връща, смъртта се връща в селенията си без жертва, а животът е обратно тук. Да отброиш времето до раждането - както майките броят през бременността. Да отброиш секундите до полета на нов космически кораб-изследовател...

За съжаление, това е само едната страна на монетата.

Обратно броене може да настъпи - по-продължително или мигновено - поради необмислени човешки постъпки, заради античовешки и антипланетарен стил на живот. Обратното броене предшества взривяването на гранатата или пускането на бомбите-убийци, отнемащи човешки животи. Обратното броене се случва по вина на голяма част от човешкото население на земята, заради живота му в безлюбие и без грижа за планетата.

Стихотворенията на стр. 61, 57, 54, 52, 38, 8 са само част от поетическия разказ за погрешните избори и действия.

В едно интервю Владислав Христов казва, че е реалист в книгата, темите в нея са част от живота, който живеем, а стихосбирката е негова естествена реакция на случващото се около нас.

И доколкото поезията има качеството да бъде знаеща и провиждаща (поезията е едно от най-реалните неща според Вл. Христов), тази стихосбирка, с нейните поетични етюди и послания, държи да предизвиква у читателите си спиране за момент и замисляне. Къде сме на пътя, в края или в началото? Можем ли да спрем самоунищожението и да си удължим времето? Можем ли да спрем фаталното тиктакане на обратното броене? Да отложим Апокалипсиса?

Вгледайте се в книгата, без да си поставяте ограничения до каква дълбочина да стигнете, до какви смислови пластове. Може да се натъкнете на обезпокоителни послания и въпроси. И напълно резонно, защото "Обратно броене" има за цел не да ви приспи с изтънчен естетизъм, а да ви извади от унеса, да ви стресне... Преди да е станало късно.

© Иглика Дионисиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.06.2017, № 6 (211)