|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕНЕЦИЯ
web
Казах й:
"Понякога ме събужда шум от Венеция,
шепотът на гребла по Канале Гранде -
отеснялата от тъга моя аорта;
глухите удари от катедралата на площад "Сан Марко",
където забраниха да се хвърлят трошици на гълъбите
и сърцето ми днес едва преживява...
Понякога ме събужда шум от Венеция -
въздишка, която изпраща живота на другия бряг
по мост, изгърбен като съдбата ни...
Понякога ме събужда санитарката,
която идва да измие и дезинфекцира Венеция
и да смени чаршафите на опустялото съседно легло,
но добре, че си ти на прозореца,
където оставям трошици хляб от вечерята снощи... -
моят площад "Сан Марко",
откъдето душата отлита...
Хубава си като Венеция!"
© Гълъб Ковачев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2015, № 12 (193)
|