Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В ТИЛА

Евгения Марс

web | Жената - грешната и святата

Руска Трайчева бe измамена от един безхарактерен младеж, когото тя бе обикнала с всичката сила на първата любов. Той я напусна и замина за бойното поле, без да ѝ каже сбогом, без да ѝ напише една думица за утеха и надежда.

Останала сама да се бори с последиците от една своя наивна вяра в оногова, когото считаше за най-добрия човек на света, тя беше принудена да извърши едно престъпление, за да се избави от по-големия позор.

Подведена под отговорност от военните съдебни следствени власти, заедно с една акушерка, нейна съучастница, тя по съвета на последната, се бе решила да извърши едно друго срамно дело, за да се изтръгне от ръцете на правосъдието. Тя се надяваше, че ще може да съблазни следователя, който изследваше и нея, и съучастницата ѝ. Но опитите ѝ излязоха напразно... Той наистина не можа да намери доказателство за виновността на оногова, който беше още по-виновен от нея и който преди всичко трябваше да понесе едно заслужено наказание. От делото обаче се виждаше напълно нейната виновност и оная на акушерката. След като ѝ предяви според закона следствието, той ѝ каза:

- Госпожице, много се лъжете, като поставяте всички мъже под еднакъв знаменател и като мислите, че те всички са безхарактерни. Аз не Ви обвинявам, че искате да причислите между тях и мене. Не съм аз, който ще Ви съдя за престъплението, което Ви се приписва, съдът ще си каже думата. Моята работа, като офицер - служещ на правосъдието, е свършена, но като човек и българин, аз имам един дълг да изпълня. Животът, който сте водили и постъпката, с която сте искали да замаскирате тоя си живот, са щели да Ви заведат в гроба. Лекарят, който Ви освидетелства, ми съобщи, че ако не се подложите на лекуване, Вие рискувате да умрете. Аз отивам по работа във военната болница. Вървете с мене, ако искате да се спасите.

И Руска тръгна като омагьосана след военния следовател. Тя се качи при него в един файтон, който ги отведе в една от военните болници в града, дето се лекуваше и местното население.

- Господин докторе, моля Ви да изпълните един човешки дълг към тая нещастна мома - каза следователят, като влезе при управителя-лекар на болницата, който вече знаеше опасната болест на момата.

Лекарят охотно прие Руска на лечение и тя в разстояние на две недели бе съвършено здрава.

Смъртната бледност, която покриваше лицето на Руска, се смени с лека руменина, признак на здраве и младост.

- Много добре сторихте, господин Добрев, че настояхте да взема тая мома на лечение, иначе тя наистина бе загубена - каза лекарят на следователя, когато той повторно бе отишъл на работа в болницата.

- Как е нейното здраве?

- Тя е вече добре и ще бъде изписана от болницата.

- О, не, тя и сега ще бъде изгубена, каза следователя, ако не я вземете като гледачка на болни или въобще като служеща в болницата Ви.

- Защо?

- Защо ли? - Не видите ли какво може да става в тила във военно време? Това момиче е на бедни родители. Баща ѝ е на бойното поле, майка ѝ пере чуждо и постоянно тича по разни комисии по прехраната, за да набави храна за себе си и за дъщеря си. Има в тила безсъвестни хора, които, забравили опасностите от фронта, са готови да извършат в това разбъркано време всякакви низости. Тя лесно би се повела по ума на тях, за да си помогне на разноските в тая оскъдица и скъпотия. Аз мисля, че за нейното окончателно поправяне, тя трябва да се отстрани от оная среда, която я тласкаше към престъпление.

- Добре! Мотивите Ви са силни и аз ще изпълня Вашето желание - отговори лекарят.

Той веднага заповяда да зачислят Руска като гледачка на болни с нужната заплата и храна.

Следователят поблагодари на доктора и като си тръгна, повика Руска настрана и ѝ каза:

- Слушайте, госпожице, какво ще Ви каже един български офицер. - Вие сте пострадали от лоши хора или лош човек, пазете се занапред от такива. Забравете миналото и с примерно поведение и честния си труд гледайте да поправите грешката си. Надавайте се на бъдещето и вярвайте, че и за Вас ще огрее звездата на щастието.

Следователят се сбогува с нея, а тя крадешком се наведе и му целуна ръка.

Руска остана на работа в болницата и се предаде на новото си занятие с цялата си душа. Тя дене и ноще тичаше около болните и ранени войници, които се намираха под нейните грижи. Спокойна и сигурна за прехраната си, далеч от хорските злословия, тя чувстваше, въпреки умората, оная бодрост и веселост, които ни дава спокойната свяст и съзнанието за изпълнения дълг.

Един ден тя чу с голяма тъга, че нейния благодетел и спасител го местят другаде на служба. Тя му занесе един чифт чорапи, които сама бе изплела.

- Господин следовател, каза тя, аз се научих, че Вас Ви местят в други град. Моля Ви се, не отказвайте да приемете тоя скромен дар от мене. Аз нямам какво друго да Ви дам в знак на моята голяма благодарност. Вие спасихте душата ми, живота ми и честта ми. Вчера съдът ме осъди условно и аз съм благодарна. Ще работя тая работа, на която Вие ме настанихте. С нея аз храня и себе си, и майка си.

Трогнат от тия хубави чувства, следователят мислеше, че ще обиди момата, ако не ѝ приеме подаръка и той го взе с благодарност.

Младата мома се наведе и му целуна ръка, на която падна една гореща сълза - сълзата на признателността.

 

 

© Евгения Марс
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.07.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019