СЕКС ПО ВРЕМЕ НА КОМУНИЗЪМ

Емилия Дяконова

web

Безразборен секс, скътани бутилки Балантайнс, къси поли и джинси Levi’s на фона на гръмко звучащите Pink Floyd, Uriah Heep, Led Zeppelin, Deep Purple. Това са само част от личните спомени на Милена Фучеджиева за времето на социализма в България, които тя помества в последния си роман "Сексът и комунизмът" (2014), и прави един особен тип жест към миналото. Книгата е литературна провокация от страна на авторката, която отваря теми табу от времето на соца и заговаря за тях като за първи признаци на един предстоящ морален и духовен преход. Чрез прехода героите на романа отчаяно ще потърсят своето спасение от живота, в който всичко става с връзки, а компромисите са на всяка цена.

Милена Фучеджиева прекарва половината от живота си зад граница (Франция и САЩ), където създава и по-голямата част от творчеството си като писателка, драматург и сценаристка, но още със завръщането си в родината през лятото на 2010 г. тя добива особена популярност като главен сценарист и един от създателите на хитовия български сериал на bTV "Седем часа разлика". С последния си роман "Сексът и комунизма" тя представя себе си като авторка, която на пръв поглед предпочита клиширания език, циничния изказ и ексцентричния уличен жаргон, но само като ироничен отказ от подчинението на някакви нормативи, а с това се разкрива и като интелигентна и находчива, без да бъде обременена от идеологическите комплекси на соца.

Книгата е художествена трансформация на личните спомени на писателката, които се превръщат в особен тип авторово присъствие, за да подчертаят болката от спомена за ограничената свобода и редуцираната идентичност по времето на соца и допълнително да засилят усещането за задух в цялостната пулсация на текста. В някаква степен стилът на авторката превръща паметта за миналото в болезнени асоциации и за съвременността. Тя експозиционира образ на "благоденствието и безкризисното общество" от времето на развития социализъм у нас, който в манипулираните от изминалото време съзнания започва да се размива бавно и сигурно и води до разочарования, злоба, завист, депресии и комплекси.

Това е роман реминисценция на болезнените спомени на авторката за социализма като минало на ограничените възможности и за едно брутално изнасилване на 16-годишна ученичка от девет нейни съученици - деяние, което остава потулено, а извършителите - ненаказани и до днес; последствията - безследно изчезнало момиче и оставено за осиновяване незаконнородено дете.

Романът се отърсва от куртоазното премълчаване на истината за подобни проблеми - маниер, характерен за соца, според авторката, и ги актуализира като валидни резултати в настоящето, повлияли съзнанието и характера на човека. С това книгата иронично сваля мита за соца, по времето на който "за секса официално не се говореше нищо никъде - все едно, че никой не го правеше". От друга страна, книгата впечатлява с натрапчивото разиграване на няколко постоянни образа в мотивите за секса като комунистическа идеология за любовта и невъзможната любов на комунистическите партийни корективи с буржоазната класа.

Романът представя бруталното сексуално съзряване на тийнейджърката Лола, която е поставена на кръстопътя между буржоазното възпитание, което баща й се опитва да й даде, и комунистическите разбирания за добро поведение на собствената й майка. Отличната ученичка Лола, която е имала късмета да получи по онова време френско образование и възпитание в духа на западния демократизъм, попада под натиска и ограниченията на соцрежима у нас. Сигнално червеното "СЕКСЪТ" се превръща в крясък на раздиращата се в непознатото непокорна духовна идентичност на централната героиня Лола, която сега трябва да живее в "среда, изтъкана от слухове и страх от слухове", и чието сексуално самосъзнание "няма нищо общо с изискванията да си скромна, зле изглеждаща и безропотна жена".

Бунтът и ироничният скептицизъм на вечно разгневената към режима и възпитанието на майка си тийнейджърка оформят образа й като привлекателна и чувствителна алтернатива на неслучилата се и загубена под неконтролируемия натиск и зорък поглед на ДС любов между нейните родители - Маруся Докова, дъщеря на член на партията, и Стефан Карамихов, член на буржоазно семейство.

Загубената безвъзвратно любов между родителите на Лола я тласка в обятията на безразборните сексуални връзки - символичен акт на търсене на любовта, но и на загубената вяра в нея. Разочарованието на Лола от нейните родители я отпраща към загубата на пълноценно личностно самосъзнание и я превръща в крадец на човешки самоличности - нейните партньори, по-възрастни или обвързани, колкото и неподходящи да са за нея, се оказват огледалото, в което тя се оглежда. Поведение, което се превръща в израз на несигурност в човешкото съществуване и отчаян опит на скритата невъзможност да получи свобода, за да обича и да бъде обичана.

Книгата представя секса като обсесивно следствие от определени соцкорективи за изрядно семейство, морално поведение и лична свобода, без да остава безпристрастна към лицемерието на соцрежима, което романът успешно преактуализира години по-късно. Иронията към сексуалното насилие, цинизмът от страна на партийни членове, разпадащата се телесност поради практикуването на секса като обезболяващо средство, се оказват опиатите, без които романът на Фучеджиева не може да диша свободно в бруталността на едно "изнасилено" минало.

© Емилия Дяконова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.11.2020, № 11 (252)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 37, 18.-24.11.2015.