Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АКТУАЛНОСТТА НА АНТРОПОЛОГИЯТА

Емилия Дяконова

web

Николай Папучиев. Културна антропология: История на идеите. Том 1Антропологията е наука, която се вглежда в себе си и чете със собствения си инструментариум традициите, които я създават. Но тя е и познание, и усет за актуалностите. Това я прави наука с нерв, която открива себе си в сложното единство на противоречието между новото и старото, установеното и променящото се в културите.

Тези думи на Николай Папучиев - доцент по антропология и фолклор в СУ "Св. Климент Охридски", извеждат основния императив на най-новата му книга "Културна антропология: История на идеите. Том I" (2014). С нея той представя част от темите, които се обсъждат в рамките на лекционните курсове по Антропология на българите и Антропология на славяните в специалностите "Българска филология" и "Славянски филологии". Без да бъде пряко отражение на лекционния курс, книгата надхвърля жанра учебник, като организира материала в проблемни ядра като Пространствата на различието; Памети, митологии, картография; Традициите на специализираното знание и др. Това е първото публикувано систематизирано издание, което представя антропологията като една сравнително нова наука за българските хуманитарни и социални изследвания, критично осмисляйки разпръсната в различни периоди и периодични издания литература на антропологични теми.

В своята методология Н. Папучиев съотнася изследването си към различни познавателни полета - етнология, фолклористика, биология, философия, история и пр., и "чете" традицията, търсейки универсални научни перспективи: "Ако говорим за антропология - пише той, - трябва да се има предвид определен познавателен компендиум, който прави знанието конвертируемо, поне в европейски мащаб". По своеобразен начин книгата преобръща представата за антропологията като наука за традициите, разглеждайки я и като наука за актуалностите, която "чете", със собствен инструментариум, и традиции. Актуалността е преосмислена като криза, в която се търси изход, защото "антропологията е "жива" наука, наука с нерв, която търси сложното единство между новото и старото, установеното и променящото се в културите". Книгата осмисля методологическата криза като усилие на тази наука да открие чрез изследователските си подходи нови пътища към промяна и по този начин да оползотвори целия си наличен потенциал. Според самия автор, търсенето на актуалното в теоретично и практическо отношение прави необходимо партньорството с други клонове на знанието в страната и в чужбина, тъй като по неговите думи "антропологията е немислима без диалога - не само по отношение на изследваните култури, но и по отношение на самата себе си".

С тази книга авторът си поставя за задача да смекчи съществуващата не само в миналото, но и днес, криза в дисциплинарното поле, причината за която би могла да се търси във факта, че антропологията и етнологията стават част от българската наука едва през 90-те години на ХХ век. Книгата е опит да бъде преосмислена представата за наследството като нещо непроменимо, като статукво, което задава облика на университетските курсове. С това авторът повдига въпроса за мястото на фолклористиката в учебните програми и насочва своя опит към формиране и обмен на базови знания у студентите. Интересът на читателя остава в полето на един цялостен режим на критическо четене на традицията като "своеобразна покана за колегиален диалог" и като възможен изход от кризата във фолклористиката, без да отрича наличието на университетски традиции в България.

Книгата представя антропологията преди всичко като наука, която по особен начин е ориентирана към съвременността в своите научни подходи. По този начин авторът разбива създалото се още през 80-те години на ХХ век статукво във фолклористиката и етнографията, за да стъпи в своите методологически търсения на традициите от периода на Втората световна война - плодотворни и новаторски според самия Папучиев.

 


Николай Папучиев. Културна антропология: История на идеите. Том 1. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2014.

 

 

© Емилия Дяконова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.06.2015, № 6 (187)