Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖЕНАТА НА ПОЕТА
web
Жената на поета няма равна... Тя е
грехът и музата, небето, храмът...
Над нощите му бди, с възторга му сияе -
той пише стихове на голото й рамо...
Когато се изгуби и затъне в мрака,
ще я намери той - с любов ще я нахрани,
в сърцето си ще я заключи да го чака
и до последен дъх да му измива раните.
Дори невидима - жената на поета -
виж в песните му нежно рамото й свети.
© Драгни Драгнев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.08.2017, № 7 (213)
|