УЧИТЕЛ И УЧЕНИК - ВЗАИМНИ ПРИЗНАНИЯ

Драгни Драгнев

web

Подобен вид изложба в Художествената галерия на град Добрич не е имало отколе. До учителя и художника Здравко Тошев е настанен неговият ученик Григор Григоров. С картините си двамата като че ли разговарят за живота и природата, за света, който ги обкръжава. Навярно и за тайните на майсторлъка в изкуството. Както е било, предполагам, в часовете по рисуване в училището. За мен, зрителя, този диалог е нечут, привиден, но начаса става явен в платната, пред които спирам петимен и любопитен. Платната сами говорят нетърпеливо за себе си с езика на цветовете и багрите. Със светлината и сенките в тях. С изображенията и структурата си, най-общо казано... В погледа ми проличава ласкаво внимание, грижа и взаимодействие между учителя и ученика. Няма преструвня, нито пресметливост. От друга страна, не забелязвам щрихи на подражание или намек за имитация при ученика. Ученикът търси своя път, различен от опита и четката в ръката на учителя. Освен това придобитото му умение да рисува и встъпителният му стил наклоняват повече към изящната и приложната графика - креатури на илюстрацията, плаката, портрета и т.н.

Здравко Тошев е живописец с афинитет и пориви предимно към пейзажа, към разноликостта в този жанр. Виждал съм негови картини в редица изложби. Той не е авангардистки художник. Движи се уверено и спокойно в лоното на реализма и традицията на българското изобразително изкуство. Тъкмо с тоя урок вероятно влияе благотворно върху развитието на Григор Григоров. Тъй може би му дава кураж и надежда, че е готов да продължи да се учи като студент в Художествената академия...

Пейзажите на Здравко Тошев в тази взаимна изложба са изблик на погледа и душата му към равнината, морето и крайбрежието. Струва ми се, че виждам родство с по-стари добрички художници, като Тодор Балев, Авгел Иванов и още неколцина например. Но тук Тошев само напомня за близостта си с тях, без да му влияят и да ги повтаря в изображенията си. Неговите картини "Добруджанско лято", "Усещане за дъжд", "Добруджанско поле" и "Добруджански терени" стоят в други измерения и висоти. Той не топи четката си в пищна палитра, за да напълни платната със светлина и топлина. Не посяга към ярката тоналност. Не е замаян от разкоша на цветовете в небесната дъга. Не го мами шаренията в градините на пролетта и лятото. Той използва по-често студената гама на цветовете. Като че ли слънцето се крие зад облаците и търси пролуки, за да слезе и проходи на земята. Гласовете на природата са приглушени в сянка, затишие и покой... Това, в края на краищата, отличава Здравко Тошев от по-старите художници на добруджанския пейзаж. На мен отликата ми допада, прави го по-друг, отклонява го в самостоятелен път. Тъй възбужда интереса и любопитството ми. Което е добър знак върху територията на устрема към сполуката и майсторството.

Задоволство и наслада изпитах при морските пейзажи на художника. Морето в тези няколко картини носи могъща сила и енергия. Здравко Тошев се взира в неговата стихия. Той вижда как снагата му се раздвижва, настръхва и с гняв се преобръща. Водните пластове се сблъскват разярени от вятъра, боричкат се, реват, премятат тъмни гриви, чупят красиви шии и тежко полягат един връз друг. Като че ли се чува великански вой и плясък на вода, която иска да затрупа брега, да разкъса устата му, да изтръгне ръцете и нозете му... Над тази стихия се издига люлката на ято гларуси - гладни и хищни, размахали гневни криле, подивели в унисон с бурята на водните пластове...

Наблизо, до морските пейзажи на учителя, се редуват рисунките и плакатите на Григор Григоров. Те стоят като надежда, че ученикът е избрал верен път към бъдещето. А учениците понякога надминават учителите си.

© Драгни Драгнев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2016, № 7 (200)