Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОГАВА
web
Когато укротя сърцето и ума ти,
но не с вълшебни думи - с тишината,
изтекла от очите ми и много пъти
разпъната до теб и в теб самата...
Когато вятър по прозорците ни хлопа
и носи нощ и сънища на рамо,
покарва песен и расте от нея вопъл -
в душата ти душата ми да пламне...
Тогава и светът над нас се умълчава
да чуе шепота в телата ни... Тогава...
© Драгни Драгнев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.08.2017, № 7 (213)
|