СТРАХОВЕ

web

когато гледам към планината
точно на свечеряване
и тъмносините облаци
знаеш как я забулват
без да отнемат от хубостта й
присвивам очи и едва проличава
как неусетно пълзят по нея
отиват нанякъде устремени
и оня безутешен хоризонт дето
планината и небето се докосват
с обич
когато и времето пълзи напред
а не назад и то отива някъде
откъдето никога не се връща
усещам как бавно и неумолимо
остарява всяка клетка в тялото ми
и все по-малко приличам
на онова момиче с изплашен поглед
от снимките гледам го настойчиво
и все по-чуждо ми е то все по-далечно
в друг живот може би го е имало
и особено винаги
винаги когато
мисля за теб
се страхувам от онзи далечен ден
или пък близък кой знае
когато в самия край срещна човека
който съм можела да бъда

© Дияна Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2016, № 12 (205)