Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЪДЕ

web

Къде пристигат ония, които си отиват,
защото пристигат някъде, нали?
А ние тук оставаме, все така оставаме
внезапно счупени и малко или много по-сами.
Умиваме очите после, стаите оправяме
и сякаш без да искаме следите техни заличаваме,
свещите запалваме, ритуалите си спазваме.
Кого (освен пък себе си) умело заблуждаваме?
Животът, казват, продължава,
но не съвсем, не, не съвсем
и бързо, съкрушен, го осъзнаваш.
И нищо не е никак същото,
опустяла е вече къщата,
а ние сме други, различни,
нали няма как да е иначе.
Чудим се какво да правим с вещите
пръснати навсякъде - дрехите,
обувки, очилата, недовършена книгата,
четка за зъби и други неща оставени,
за да ни напомнят трайно за липсата
на ония, отишлите си, но не забравяме
да им поливаме грижливо цветята,
книгата да довършим и да затворим,
и да почистваме внимателно очилата.
И някой ден, когато от умора
така събирана в душата, решим,
че повече наистина не можем,
важно е и трябва да си спомним
и да се вгледаме в очите на децата свои,
в полета на чайката, орела,
в лястовичите гнезда отново оживени,
в себе си дори и видим,
че никъде не са пристигнали отишлите си,
не сме сами и те са тук със нас, обгрижващи
безплътно и безмълвно винаги,
докато по пътя наш си крачим неуморно, дишащи,
в смелост, в страх, но пък обичащи
и живота пред смъртта избираме.

 

 

© Дияна Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2016, № 12 (205)