ЧАКАЙ МЕ ТУК

web

И тя му казва, чакай ме тук,
и без да се обръща си отива.
То поглежда я объркано,
но без звук,
докато гледа как зад ъгъла завива,
без да мръдне, зачаква я търпеливо.

Минава час, а после два,
леко притъмнява и покрай него
в мрака на града
минават хора, бързат за дома,
а то се уморява,
но чака кротко майка си сина.

Минава ден, а после два
гладува вече, студ и вятър, самота,
а после дъжд и сняг, сезон
се сменя, но то я чака неизменно.

Годината се свършва, някъде изтича
после идва друга, момчето става мъж,
много малко по-различен,
а после старец, бил дете веднъж.

Животът неусетно го събаря,
полека той се свлича, гасне,
изтощен да чака тук забравен,
но няма да помръдне,

като куче вярно
нито да се усъмни
с очите, вперени във ъгъла,
зад който майка му,
единствената,
някога зави.

© Дияна Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2016, № 12 (205)