КАРНАВАЛНИ ПРАЗНИЦИ В ЕВРОПА И АМЕРИКА И МИСТИЧЕСКИ ПРАКТИКИ

Данко Георгиев

web

Съвременният човек свързва значението на думата карнавал¹ с представата за празнични дни, в които пищни шествия от маскирани хора, танцуващи под съпровода на жизнерадостна музика, дефилират пред веселата тълпа. Това е време на безгрижие, в което редица задръжки и ограничения падат и човек се отдава на забавления, щури закачки и шеги, пародиране на случки и явления от ежедневния живот и пр. Рио де Жанейро, Венеция, Кьолн, Квебек, Ню Орлиънс са сред най-известните световни карнавални центрове, но карнавали се провеждат и в много други градове по света. Всеки съвременен карнавал носи своите уникални особености, с които привлича различни участници и посетители. Той обаче прикрито пази и редица системно повтарящи се общи черти, които напомнят определени древни мистически практики, а настоящото изложение цели да насочи вниманието именно към тях.

I. Традиционно карнавалите се възприемат като разпространен в Западна Европа фестивал, отнесен към определен религиозен празник. Венецианският карнавал² например е определян за един от най-пищните и живописни празници в Европа. Бели маски и черни пелерини, домина и шапки с пера, костюми на Арлекино, Пиеро, Панталоне, Коломбина и останалите герои от комедия дел’арте шестват в продължение на десет дни из улиците на съвременна Венеция.

Първите сведения за карнавала са от далечната 1268 година, а през ХVI и ХVII век той достига своя апогей. По традиция по време на празника венецианците се обличат в дълги черни пелерини и прикриват лицата си с бели маски. Началото се поставя със специален бал, след който из целия град започват многобройни тържества, представления, улични спектакли и хазартни игри. По този начин Венеция си създава име на град, отдаден на забавленията и се превръща в място на изкушенията и удоволствията от живота.

Днес централно място на събитията е известният площад Сан Марко, където се издига грандиозна сцена, на която се представят многобройни спектакли. Карнавалът започва с "полета на ангела". Това е традиция от Средновековието, при която от върха на камбанарията на базиликата Сан Марко бавно се издигна и спуска фееричната бяла фигура на акробат, представящ ангел. Музика, театър, акробати и танци има навсякъде по каналите, мостовете и в многобройните места, които приютяват маскените балове. Съвременните карнавални костюми са с разноцветни маски, домина, шапки с пера или звънчета, пищни перуки, украшения и кринолини, като много популярни са образите на знатни особи, шутове и персонажи от комедия дел’арте.

Друг голям европейски карнавал се провежда в Ница³. Първото сведение за него е от 1294 г., когато конт Шарл д’Aнжу прекарал "радостни дни" в Ница. Сегашният си вид живописният празник има от 23 февруари 1873 г., когато е създаден специален комитет под патронажа на общината.

Шествията от красиво облечени хора в костюми, украсени с живи цветя, са съпътствани от ярки светлинни шоу програми и много музикални събития. В Парада на цветята участват платформи с различни цветни фигури. Те дефилират в цялата си красота по крайбрежния булевард "Променад дез Aнгле", придружавани от клоуни, музиканти и костюмирани жители на града. Кулминация е ожесточената битка с цветя, която датира от 1830 г. Балконите на къщите се превръщат в крепости, от които стопаните "обстрелват" минувачите с цветя. Рози, момини сълзи, лалета, фрезии, лилии, далии, гладиоли, люляци, минзухари обсипват хората, които пък се замерват помежду си с тях и разнасят аромата им по цялата улица. При откриването на Карнавала на цветята в Ница кметът предава официално ключа на града на Краля на карнавала, който води всички процесии. По време на фестивала се обявяват конкурси за поне още 50 различни крале - на киното, на музиката, на шегите и забавата и пр. В първия ден публиката избира и Кралица - най-красивото момиче с най-цветния карнавален костюм.

По същото време в другата перла на френската Ривиера - Ментон⁴, местните жители и гостите се радват на единствения в света Карнавал на цитрусовите плодове. Празничното шествие тук е съставено не от танцьори или загадъчно маскирани хора, а от маски на цитрусови плодове. Началото му е поставено през ХІХ век. През 1882 г. кралица Виктория пристига специално за карнавала, който бил по-нашумял дори от този в Ница.

Съвременният облик на карнавала е от 1933 г., когато в града се открива Ботаническата градина. Всяка година Карнавалът на цитрусовите плодове преминава под различен надслов - "Хиляда и една нощ", "Пепеляшка", "Арлекино", "Алиса в страната на чудесата". По традиция празникът се открива от най-младите жители, които десет дни неуморно дефилират по улиците в пъстрите си приказни костюми.

По време на празника в Ботаническата градина на Ментон се провеждат и много изложби на екзотични плодове, които могат да бъдат опитани. Тук се излагат и най-големите и оригинални платформи от шествието. Те се състезават по фантазия и майсторско изпълнение за наградата на карнавала.

В Германия също празнуват в навечерието на Великите пости. Първите свидетелства за карнавали по германските земи датират от XIII век. Пиршествата стават на обществени места, придружени от изпълнения на музиканти. Музика, танци, ритуали, алегорични театрални представления, турнири и надбягвания придружават карнавалните веселия. На някои места чупят стъкла, другаде се гори сламено чучело на човек, което изобразява карнавалното време. С неговото изгаряне ритуално се изпраща и веселието. На някои места търкалят горящо колело на каруца или обикалят шествия от демони, зли духове и вещици, а в Кьолн тържествено заседават в препълнени карнавални зали, където се избират "принцове и принцеси" на карнавала (Шолц, Узунова 2010).

Карнавалът в Кьолн⁵ се приема за един от големите улични празници в Европа. За него има сведения още от 1341 г., а организираното му провеждане и съвременният му облик се отнасят към 1823 г. Характерни за този карнавал са политическите шаржове, като тази традиция води началото си от времето, когато германските земи са окупирани от Наполеоновите войски. Днес празникът преминава с хиляди литри бира и музика и всъщност е едно огромно улично парти. Любима на всички тук е т.нар. "Вечер на жените". Според традицията жените имат правото да отрежат вратовръзките на всички мъже, които срещнат по пътя си, но после са длъжни да ги възнаградят с целувка. В заключителната част около 150 тона бонбони се хвърлят в публиката. Зрителите на карнавала стават свидетели и на незабравим спектакъл от духови оркестри, танци и близо стотина изпълнителски платформи.

След Великите географски открития карнавалната традиция на Европа е пренесена в Новия свят, където се обогатява с нови елементи. Карнавалът в Ню Орлиънс⁶ например е посветен на празника Марди гра (Блажен вторник). Той, с неговите екзотични парадни шествия, възниква през ХVIII век на територията на днешния щат Луизиана, тогава френска колония. Първите официални подробни данни за организиране на парад по случай празника са от 1837 г. (Крисай 1860: 43-44). Оттогава той се чества всяка година с изключение на периода на Втората световна война.

Карнавалът в столицата на джаза дълго време е съчетавал неконтролируемите улични паради на простолюдието и с партита, организирани от частни клубове, достъпни само за малцина избрани. Първоначално тези клубове имали статута на тайни общества. В днешно време те са напълно лишени от мистиката си и активно се вписват в уличните празненства, като представят на специални платформи теми от египетската, гръцката или римската митология. В продължение на повече от една седмица в града се провеждат многоцветни шествия, озвучени от музиката на джазови оркестри.

Карнавалът в Рио де Жанейро⁷ се счита за най-екзотичния в цял свят. Милиони зрители стават свидетели на невероятната феерия от танци, екзотични костюми, буйни ритми и разноцветни фойерверки. Той винаги започва в събота, преди Великденските пости и завършва във вторник, последният ден преди постите, като фиестата се вихри непрестанно четири дни и четири нощи. За първи път фестивал в Рио де Жанейро се провежда през 1723 година, но познатият днес парад датира от 1830 година.

По традиция в петък вечер, преди същинския карнавал, се организира шествие по улиците на Рио де Жанейро, по време на което кметът връчва ключовете на града на Крал Момо, кралицата на Карнавала и двете принцеси. Кралят се избира измежду най-дебелите жители на града, като условието е да тежи поне 100 кг.

В събота се представят танцовите школи от "А" лигата, които се състезават за участие във Висшата лига през следващата година. Кулминацията на карнавала е в неделя, когато 14-те най-добри школи по самба, съставляващи т.нар. "Висша лига", се борят за шампионската корона. Те изнасят представленията си на прочутия булевард "Самбадром". Над 3000 танцьори от всяка школа, играейки в ритъма на самбата, представят своя дефилираща сцена и оригинален сюжет, посветен на Бразилия.

Канадският град Квебек⁸ ежегодно е домакин на най-известния зимен карнавал в света, наречен Bonhomme Carnaval, по време на който част от града се превръща в истинска зимна приказка, украсена с ледени скулптури. Той се провежда в продължение на 17 дни от края на януари до средата на февруари.

Традицията датира от далечната 1894 година, когато се организира първият голям зимен карнавал със спортни игри и тържества. През 1955 г. е обявен за национално събитие.

Символ на празника е говорещият и танцуващ снежен човек Bonhomme (добър човек). Неговият леден дворец е в центъра на най-важните прояви. Традиционно се организира конкурс за ледени скулптури, провеждат се два нощни парада, множество тържества, шествия на приказни герои. Друга голяма атракция на карнавала са различните спортни игри, най-интересните сред които са състезанието с канута по река Сен Лоран и надпреварата с шейни с кучешки впрягове.

Трябва да се отбележи, че маскарадните игри са популярни не само в Западна Европа (откъдето преминават и в Южна и Северна Америка). Кукерските игри в България например, макар и различни в отделните етнографски области на страната, силно напомнят карнавалната традиция на западния свят - времето на провеждане, шумът и маските, сходната символика и не на последно място еднаквата функционална натовареност - прогонване на зимата и злите сили и осигуряване на плодородие (Арнаудов 1996: 64). Наред с това и в тази част на континента традиционните християнски разбирания (макар и вече от православен тип) определят това време като период на подготовка за поста.

И в българските етнографски области през Сирната неделя е характерно буйното веселие. Паленето на огньове, обредното хоро, излизането на моми и ергени извън селото, кукерските игри са основните елементи на празника. Това е период, през който от страна на патриархалното общество се допуска много по-свободно поведение на младежите и девойките. По принцип обредният еротизъм е характерен за пролетните празници, но по време на Сирница и Гергьовден той е особено наситен. Целта на ритуалните действия е по мистичен начин да се повлияе на плодородието и плодовитостта (Кузманова 1981: 127-136).

Характерното за кукерските игри е, че този обичай се провежда в повратни за аграрния цикъл периоди - 12-те "мръсни дни" от Коледа до Богоявление или в т.нар. "Чисти понеделник" след Сирни заговезни. Той отразява вечната борба между светлината и мрака, между доброто и злото. С причудливите си облекла, изработени от кожи, нарязани ризи или женски дрехи на ленти, смесица от национални костюми и зооморфни маски, с непрестанен звън на различни по големина и звук звънци, хлопки и хлопатари, с игриви танцови и обредни стъпки, кукерите прогонват злите сили и зимата (Арнаудов 1971: 7-127).

Обредното маскиране, свързано със Сирни заговезни, е засвидетелствано в Югоизточна Тракия, Родопите, Североизточна България, Средногорието. В споменатите райони карнавалните лица са познати с названията кукери, старци, кукове, джапалари, камилари, дервиши, джамали, арапе и др. В различните райони се наблюдава разнообразие по отношение на отделните участници в шествието, тяхното маскиране и техните роли. Сравнително най-устойчив е образът на кукера. Той е облечен в кожи, носи кожена маска или си боядисва лицето със сажди, има дървен фалос, запасан е със звънци и хлопки. Съпруга на кукера е бабата (кукерица, кукерска баба, кадъна), която извършва символично сношение с кукера, носи кукла на дете или "ражда". Тя е облечена в парцаливи дрехи, има гърбица и се подпира на патерица. Покрай тях се срещат различни други маскирани образи - харачари и плюфкачи, цигани, чауши, арнаути, берберин, доктор, поп, съдия, камила и др. Всички те изпълняват различни символни действия по време на обхождането на къщите от селото, с които се цели прогонването на злите сили.

В Югоизточна Тракия празникът има и втора част. В нея освен кукера се появява и второ главно действащо лице - царят. Той е облечен в празнични дрехи, окичен е с медали, има своя стража. Двамата извършват поредица от действия, целящи осигуряване на плодородието: кукерът "оре" (прави три прави или в кръг бразди), а царят "сее". След това царят раздава по парче хляб на всички присъстващи и предсказва плодородието по търкулнатата крина, от която е сял.

В днешно време традицията на кукерските игри може да се види на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник⁹. Той се организира от 1966 година, а от 1985 година има статут на международен. Фестивалът се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. Най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и чужбина. Те представят различни автентични маски и костюми и претворяват древните кукерски игри. Наред с това гостуващи чуждестранни състави от Европа и света запознават зрителите със своите маскарадни традиции, песни и танци.

Аналогични на изброените дотук обичаи са разпространени и в най-източните части на Европа. Непосредствено преди Великите пости в Русия също се провежда календарен празник, свързан с прогонването на зимата, осигуряване на плодородие, поставяне на ново начало и почитане на предците. Това е руската Масленица (Проп 1995: 28-29), (Мифы 1992: 122), за която отново са характерни веселието и пиршествата. Тя се отбелязва в продължение на цялата седмица преди Сирни заговезни. Всеки ден от тази седмица има специално название и специфични обичаи. Характерно е, че тя се дели на две части - до четвъртък, когато могат да се извършват стопански дейности и след това, когато те са забранени (започва т.нар. Широкая Масленица).

Централно място по време на празника заема т.нар. Масленица - чучело, облечено в женски дрехи, което символизира умиращото и възраждащото божество (Мифы 1992: 122). То присъства на всички етапи от празника, а в последния ден бива символично погребано (изгорено, разпръснато в околностите на селището и пр.). Този ритуал се извършва под формата на шествие от облечени в празнични облекла хора (в по-архаичния вариант участниците носят еротични атрибути), изпълнено със смях, игри и специални песни, посредством които се призовава пролетта. Особен обичай по време на масленицата е паленето на огън и прескачането му. Характерни за този период от време са също така различните игри със състезателен характер: конни надбягвания, юмручен бой, пързаляне с шейни, бичи кожи или дъски, люлеене на люлки¹⁰. Сведения за провеждането на Масленицата в Русия има още от ХVІІ и ХVІІІ в., като в определени периоди тя е била забранявана от официалните власти. Празникът продължава да се отбелязва и до наши дни, като и тук тенденцията е превес да вземат елементите с развлекателен характер.

II. Представените дотук празнични традиции показват карнавалната култура като едно доста широко разпространено явление. Всъщност веселията от този тип и свързаните с тях действия са били от особено значение за живота на средновековния човек (Бахтин 1978: 17). Според общоприетото разбиране в центъра на празника стоят преобръщането на света, маската, танцът, смехът и процесията. Традиционните карнавали се провеждат в навечерието на Великите пости, непосредствено преди Сирни заговезни. Поредицата от ритуални действия, които се извършват през това време, целят да се изгони зимата и да се осигури плодородие. В индивидуален план карнавалът всъщност е и символично освобождаване на човека от старото Аз. Поставяйки си маска, хората от висшата класа имат възможност да се слеят с тълпата. Анонимността в този период позволява на всички да се отдадат на гуляи и плътски удоволствия като за последно, преди да е настъпил периодът на забрана (пост). По време на карнавала всички позиции в обществото са разменени - господарят става роб, а робът - господар, мъжът приема женски роли, а жената - мъжки и т.н. Този ритуално създаден хаос символизира първоначалния хаос (началото на времето), от който е произлязъл космосът. След карнавала, по време на постите, всичко се пречиства, изкупват се греховете и се възвръща изначалният ред в света (Елиаде 1994: 84-87, Батай 1996: 40-44). Наред с това редица черти на празника го свързват с пролетната фолклорна обредност, като тук се разкриват други негови функции - защита на реколтата и осигуряване на плодородие.

От описанията по-горе става видно, че въпреки външните различия в отделните географски райони, се наблюдават значителни сходства по отношение на времето на провеждане, символиката, ритуалните елементи, главните действащи лица и пр. На какво обаче би могло да се дължи това? В търсенето на отговор на този въпрос следва да се проследи произходът и основните първични функции, които празникът има.

Историческите корени могат да се отнесат към различни езически традиции и вярвания, които личат в отделните ритуали, съпътстващи карнавалните тържества. Обикновено Сатурналиите и Календите в Рим се приемат за първоизточници на утвърдената през Средновековието в Западна Европа пролетна празнична традиция. Връзка би могла да се открие и с Дионисиевите празници и по-специално Антестериите през февруари. Според Дж. Фрейзър обаче церемониите, извършвани по време на карнавала, носят белезите на незапомнена древност, а названията, с които се обозначава празникът, са сравнително по-късни (Фрейзър 1984: 396). А. Ляшок допуска, че възникването на карнавала като форма на празничната култура е предшествано от редица ритуали, практикувани още в периода на архаичните култури. Според авторката това са определени празнични действия, свързани с пролетното пробуждане на природата, основани на митологичните представи, свързани с временното нарушаване на общоприетите норми (Ляшок 2004: 10).

С цел да се осмислят тези мнения за древния произход на карнавала следва да се обърне внимание на съотношението на основните ритуални елементи към функциите на карнавала като празник. Както се вижда от описанията по-горе, в процеса на своето развитие, празниците от карнавален тип придобиват нови смисли за представителите на социума, в зависимост от променящата се културна среда, в която продължават да съществуват. Наблюдаваните трансформации са резултат от взаимовлиянията на различни културни традиции, в следствие на което се стига до заимстване на отделните ритуални образи и действия (Ляшок 2004: 11). Несъмнено част от тях са свързани с регионалния фолклор. Върху съвременния облик на карнавала влияние оказват също така различни литературни и художествени произведения, политическия и обществен живот, техническият прогрес и пр. По този начин всеки конкретен карнавал в различните части на Европа и Америка се обособява като уникално само по себе си явление.

Въпреки различните локални традиции обаче, се наблюдават и постоянни общи обредни черти - маската, смехът, танцът, карнавалното шествие¹¹. Системното присъствие на едни и същи мито-ритуални елементи не е случайно и далеч не е свързано единствено и основно с търсенето на веселие и разнообразие в ежедневието. Напротив, присъствието на конкретни общи обредни действия и атрибути е именно връзката със сакралното, а тяхната устойчивост би могла да бъде обяснена с древния им произход и с функцията, с която е натоварен празникът. В редица фолклорни общества всъщност тези мито-ритуални елементи имат съществено място в обредите на гранични състояния, когато при преминаването от един статус в друг за определен субект (или група) е необходимо да се осигури специална защита (такъв тип церемонии са както различните видове инициация, така и обредите, които бележат границите на годишния цикъл и свързаните с него промени в заобикалящата ни природа¹²).

Така например един от главните мито-ритуални елементи на карнавала - смехът (подобно на плача в други случаи), е основна част от състава на някои обреди на прехода, в редица древни култури (Проп 1976а: 135). За членовете на фолклорното общество той притежава способността не само да повишава жизнените сили, но и да пробужда живот (както по отношение на човека, така и на природата). Вярата в животворната сила на смеха може да се открие не само в античността (фалическите процесии, които предизвикват смях и трябва да въздействат благоприятно на реколтата), но и при представители на по-ранни (родови) общества, както и на патриархалната задруга. Не случайно в този тип култури смехът е част и от обредите за инициация - той съпровожда момента на символичното ново раждане на посветения. Понякога на смеха се приписва дори способността да възкреси мъртви от отвъдното (Проп 1976а: 136; 1976б: 184-192). Магическата му сила в земеделските общества е преосмислена и по отношение на живота на растенията - той предпазва и стимулира растежа на реколтата (Проп 1976б: 192-195). През Средновековието и Ренесанса обредният смях запазва и засилва своето мистическо влияние, поради което някои автори говорят за особен тип смехова култура (Бахтин 1978: 17-19). Всички тези специфики дават основание да се преосмисли ролята на смеха като един от съществените елементи на карнавала. Макар и за съвременния участник в празника възприемането му да е профанизирано (свързано основно с развлекателната страна), в митологичните представи на фолклорното общество смехът има и друг, скрит смисъл и символика - чрез него се провокира пролетното пробуждане на живота в заобикалящата ни природа, което всъщност е една от първичните основни функции на карнавала.

Маската¹³ е друг важен мито-ритуален елемент на карнавалната традиция. В нея е въплътено игровото начало. Тя е характерен атрибут в много обреди на прехода, когато естествените граници в обществото са нарушени и индивидът е подложен на метаморфози (Бахтин 1978: 54-55). В редица древни общества маската е символ на временна диференциация. Тази диференциация играе съществена роля в церемониите, които отбелязват етапите на развитие на индивида и включването му в отделните съсловия на социума. Не случайно маската е сакрален предмет, който често заема централно място в ритуалите по инициация (ван Генеп 1999: 72-77, Търнър 1983: 236-240). Важна част от символиката на маската е това, че като атрибут, изобразяващ тотема предшественик, тя пресъздава различните негови състояния: същество благоразположено или разгневено, в човешки образ или в образ на звяр. Маската е другата, мистическата форма на действащото лице. В това отношение тя е пряко свързана с двойствеността между актьора и неговата роля. Когато тя е поставена, образът е единен, но в момента на нейното сваляне настъпва символичното разобличаване. По този начин се представят междинните форми, които обезпечават прехода от символа към значението, от магическото към обичайното, от свръхестественото към социалното (Леви-Строс 1985: 235). Тези свойства на маската обуславят важната функция, която тя има и в обредите, които бележат промените в годишния цикъл. Като един от основните елементи на карнавала тя играе ролята на посредник с отвъдните сили, като в същото време изпълнява и защитна функция в момента, в който естествените граници са нарушени. Съществена особеност от съвременните значения на маската е способността й да маскира и разобличава, да прикрива (подобно прякор името) и да осмива. В това отношение този обреден елемент на карнавала е пряко свързан с предходния - смеха.

Танцът и шествието са също основни мито-ритуални елементи в обредите на прехода при много архаични култури¹⁴. В земеделските общества хоровите игри, танците, съпроводени с песни, пляскане с ръце и пр., са особен вид подражателен ритуал, който съпътства обредите, свързани с годишния кръговрат. Свидетелства за това се откриват както в най-дълбока древност, така и в Рим и древна Гърция, а по-късно и във фолклорната традиция на Средновековна Европа до ден-днешен (Веселовски 1989: 177-181). В земеделския тип култури и субкултури подражателните действия, които наподобяват акта на засяване, жътва и другите различни дейности, свързани с отглеждането на реколтата, имат особен статут и строго определен ред в аграрния календар (Веселовски 1989: 163). За членовете на фолклорното общество танците и подскоците са общоприети магически действия, с които посевите се подканят да растат нависоко (Фрейзър 1984: 43). Нещо повече, за древните общества танцът е подражание на архетипен жест или реактуализация на митичен момент, която има способността да осигури храна и плодородие (Елиаде 1994: 40-41). Символиката на танца, шествието с еротично поведение (еротичните действия на участниците) по време на карнавала, отново е древна и също е тясно свързана с една от първичните му функции. Изпълнени по време на пролетния обред тези подражателни магически действия подсилват неговата основна мистическа задача - осигуряване на плодородие.

Ако се обърне внимание на другите мито-ритуални елементи на карнавала, като например огъня, хлопката (звънчето), надпреварата (ритуалните боеве), отново прави впечатление, че те са съставна част от обредите на прехода (Елиаде 1994: 82-88), а присъствието им има пряко отношение към изначалните функции на празника. Още в древните общества култът към огъня например е свързан с неговата очистителна и изцеляваща сила (Мифы 1992: 240). Във връзка с тази негова функция е традицията на прескачането му. Този мито-ритуален елемент е пряко свързан и с представата за опасността от смърт, която според М. Бахтин колкото повече се засилва по време на карнавала, толкова повече загубва прякото си и едностранчиво значение на убийство (Бахтин 1978: 270-271). В символиката на празника огънят има функции, свързани с амбивалентните разбирания при аграрните общества за умиране и раждане на природата (изгаряне-възраждане).

Ритуалните боеве и съревнованието под определена форма, също както изброените вече мито-ритуални елементи на карнавала, присъстват в обредите на прехода като действие, тясно свързани с процесите на отделяне от старото статукво и преминаването към ново (ван Генеп 1999: 118-120). При древните общества надпреварата между две групи фигуранти е важна част от празниците, които са свързани с обновлението на света, тъй като тя символично пресъздава космогоничната битка между бога и изначалния змей - прехода от хаос към космос (Елиаде 1994: 85).

Звънчето, или хлопката, е друг важен и необходим атрибут на участниците в карнавала, чието присъствие също има древен произход, свързан с редица митични образи и представи (Бахтин 1978: 234-235). И този мито-ритуален елемент е част от различни езически обреди на прехода, изпълнявани в аграрните култури. Особеното при него обаче е, че той е включен в състава на обредите, свързани с култа към предците, както и на обредите, които се извършват при изпращане в отвъдното (Велецкая 1978: 57-65), т.е. бележи края на някакъв период. В случая символиката може да се свърже с края на зимата и нейното изпращане, за да дойде новото раждане с пролетта.

От по-голямо значение в карнавалната символика обаче е връзката на звънчето (хлопката) като мито-ритуален елемент с древните предпазни практики при табу, които целят да защитят тялото от злите сили - да не влезе зъл дух в него, например по време на хранене или пиене (Фрейзър 1984: 255-256). Тук символиката е пряко свързана с друга основна и първична функция на карнавалния тип празничност - прогонване на злите сили. Много от действията, извършвани по време на карнавала, всъщност са насочени именно в тази посока. А както е известно, обредното изгонване на демони, болести и прегрешения се свежда в общи линии до няколко основни елемента - постене, измиване и други очистителни практики (Елиаде 1994: 66, Фрейзър 1984: 681-694). Конкретните ритуални действия от своя страна могат да бъдат различни: изгонване на демоните посредством шум, викове, удари и преследването им през цялото селище с голяма глъчка; ритуални боеве между групи фигуранти; колективни оргии; шествия на маскирани мъже. Както вече стана ясно, тези мито-ритуални действия под една или друга форма присъстват и в различните съвременни карнавали. Тяхното дълбоко значение обаче е трудно доловимо за съвременния човек, за когото карнавалите са комерсиални прояви, по времето на които всеки намира своя вид забавления.

Обредите, свързани с плодородието, често прерастват в пищни тържества и дори оргии. Ролята на оргията в земеделските общества е твърде сложна - от една страна, има магическо въздействие спрямо очакваната реколта, а от друга, представлява символично връщане към изначалния хаос, от който е създаден космосът. Времето на провеждане на този вид ритуали не е случайно избрано - това е критичен за реколтата период, когато семената са още в земята и съществува опасност за тяхното оцеляване. Преодоляването на този граничен момент, който бележи годишната цикличност, изисква именно тази поредица от мистически действия, които, от една страна, имат защитна функция, а от друга, се свързват със символично прераждане (преминаване в следващ етап).

Карнавалът е особен вид празник, възникнал в аграрните общества от субтропическите и умерените ширини, който е в пряка връзка с годишната цикличност - началото на пролетта и необходимостта от защитата на реколтата в този период. Не е случайно, че той е разпространен в цяла Европа под различна форма (карнавал, кукерски игри, масленица и пр.), а сведения за това има още от Античността, Късното средновековие и Ренесанса. Сходството в различните региони между ритуалните действия и атрибутите на карнавала и тяхната функция дава основания да се предположи общ древен произход на обреда, който в различните територии постепенно започва своя самостоятелна еволюция, свързана с геополитическите промени, общественото и културно развитие, техническия прогрес и пр. Най-ярко доказателство за персонализирането и локалния облик на празника е фактът, че след Великите географски открития в Новия свят карнавалът придобива други особености, макар и несъзнателно да продължава да пази своите древни мито-ритуални елементи. Интересно е да се отбележи например, че в Южна Америка празникът запазва символиката и времето на провеждане, макар че в това полукълбо този момент не е критичен за реколтата (най-логично по аналогия тук празникът би следвало да се провежда през август, когато е краят на зимата). Друг любопитен факт е разпространението на карнавалната традиция и в най-северните географски ширини, извън умерения пояс, където климатът е субарктичен и арктичен и очевидно по това време на годината няма нужда от ритуали, които да прогонват зимата или още повече да осигуряват мистическа защита на реколтата. Тук с основание бихме могли да говорим за особен феномен на привнесения празник, при който той е пренесен механично и претърпява определени външни промени, свързани с новото местоположение.

Всичко това потвърждава мнението, че съвременният облик и днешното разбиране за карнавал прикриват първоначалната функция на празника, като на преден план излиза развлекателният елемент. Обредните действия и атрибути обаче до голяма степен са запазили, макар и инкогнито, своята символика.

БЕЛЕЖКИ

1. За етимологията на названието карнавал има различни тълкувания - според едните то се свързва с италианския израз carne levare, което означава да махнем месото, а според други с латинското carne vale, което означава сбогом на месото. Има и предположение, че думата всъщност произлиза от латинското Carrus navalis - корабът на глупаците. [обратно]

2. Информация за карнавала във Венеция вж. в официалния му сайт, както и Джонсън (2011: 54-65), Жил (2013: 237-310), 501 празнични (2010: 292). [обратно]

3. Повече за карнавала в Ница в официалния му сайт, както и Генова (2002: 28), Влаховска (2005: 158). [обратно]

4. За карнавала в Ментон вж. в официалния му сайт, както и Влаховска (2005: 160). [обратно]

5. Информация за карнавала в Кьолн вж. в официалния му сайт, както и Стоименов (2008: 102-119), Фокс (1972: 25-38). [обратно]

6. За карнавала в Ню Орлиънс вж. в официалния му сайт, както и Димитрова (2008: 30-36). [обратно]

7. За карнавала в Рио де Жанейро вж. в официалния му сайт, както и 501 празнични (2010: 80), Чипилов (2005: 4-5). [обратно]

8. Информация за карнавала в Квебек вж. в официалния му сайт, както и 501 празнични (2010: 10). [обратно]

9. За повече информация вж. официалния сайт на карнавала. [обратно]

10. Подробно внимание на всички тези игри, тяхната символика и функцията, която имат по време на празника, обръща Проп (1995: 132-137). [обратно]

11. Настоящото изложение има за цел да обърне внимание основно върху общите мито-ритуални елементи и обредни действия. Особеностите на персонажите в карнавалния празник и специфичните им функции биха могли да са обект на следващи самостоятелни изследвания. [обратно]

12. Феноменът на междинното състояние за човека от фолклорното общество е от особено значение както за индивида, така и за общността. Действията, с които се отбелязват моментите на прераждане, циклично преминаване в следващ етап, ново начало и т.н. следват утвърдени схеми, при които много често се наблюдава сходство в символиката, образността, ритуалните действия и атрибутите, които в различните случаи имат идентична функция. Налице е особен вид паралелизъм между отделните форми на типовете церемониални системи (ван Генеп 1999: 161-170). Например плодородието на животните и човека е тъждествено на плодородието на земята, тъй като земята се възприема като женски организъм, а зреенето на реколтата като бременност (Проп 1976а: 135-136.). Уподобяването на половия акт и селскостопанската работа е разпространено в много култури (Елиаде 1994: 37). По тази причина при обредите, които осигуряват защита в преходен (рисков) момент за личността или реколтата, се наблюдават сходни деиствия и атрибути, които и в двата случая имат еднаква символика и функция. [обратно]

13. Подробно за свойствата, функциите и основните характеристики на маската вж. Леви-Строс (2000: 3-97) и Търнър (1983: 117-119; 236-240). [обратно]

14. Редица примери за това ни дава Арнолд ван Генеп (1999: 48, 80, 83, 91, 95, 157). [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

501 празнични 2010: 501 празнични събития, които трябва да посетите. Прев. Мария Йоцова. София, 2010.

Арнаудов 1971: Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. Т. 2. София, 1971.

Арнаудов 1996: Арнаудов, М. Български народни празници. Обичаи, вярвания, песни и забави през цялата година. Велико Търново, 1996.

Батай 1996: Батай, Ж. Теория на религията. София, 1996.

Бахтин 1978: Бахтин, М. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. София, 1978.

ван Генеп 1999: ван Генеп, А. Обряды перехода. Москва, 1999.

Венеция б.г.: Официален сайт на карнавала във Венеция <http://www.carnevale.venezia.it/e_index.html> (07.07.2015).

Велецкая 1978: Велецкая, Н. Языческая символика славянских архаических ритуалов. Москва, 1978.

Веселовски 1989: Веселовский, А. Н. Историческая поэтика. Москва, 1989.

Влаховска 2005: Влаховска, Е. Карнавали на лазурния бряг. // Eva, 2005, № 75, февр. 2005.

Генова 2002: Генова, В. Ница говори на много езици. // Паралели, 2002, № 48.

Джонсън 2011: Johnson, J. Venice incognito: masks in the serene republic. Berkeley, Los Angeles, London: University of California Press, 2011.

Димитрова 2008: Димитрова, Т. Ню Орлиънс. Тайфун в свърталището на джаза. // Одисей, 2008, № 11, ноем. 2008. 

Елиаде 1994: Елиаде, М. Митът за вечното завръщане. София, 1994.

Жил 2013: Gilles B. Histoire du carnaval de Venise, XIe-XXIe siècle. Paris: Pygmalion, 2013.

Квебек б.г.: Официален сайт на карнавала в Квебек <http://www.carnaval.qc.ca> (07.07.2015).

Крисай 1860: Creecy, J. R. Scenes in the South, and Other Miscellaneous Pieces. Washington, 1860.

Кузманова 1981: Кузманова, В. За системния характер на пролетните обреди. // Обреди и обреден фолклор. София, 1981.

Кьолн б.г.: Официален сайт на карнавала в Кьолн <http://www.koelnerkarneval1.de>(07.07.2015).

Леви-Строс 1985: Леви-Строс, К. Структурная антропология. Москва, 1985.

Леви-Строс 2000: Леви-Строс, К. Путь масок. Москва. 2000.

Ляшок 2004: Ляшок, А. Карнавал как форма праздничной культуры: философско-культурологический анализ. Автореферат. Краснодар, 2004, с. 10 <http://cheloveknauka.com/karnaval-kak-forma-prazdnichnoy-kultury-filosofsko-kulturologicheskiy-analiz> (07.07.2015)

Ментон б.г.: Официален сайт на карнавала в Ментон <http://www.menton.com/pages-gb/citron-histoire.html> (07.07.2015).

Мифы 1992: Мифы народов мира. Энциклопедия. Т. 2. Москва, 1992.

Ница б.г.: Официален сайт на карнавала в Ница <http://www.nicecarnaval.com> (07.07.2015).

Ню Орлиънс б.г.: Официален сайт на карнавала в Ню Орлиънс <http://www.mardigrasneworleans.com> (07.07.2015).

Перник б.г.: Официален сайт на карнавала в Перник <http://www.surva.org> (07.07.2015).

Проп 1976а: Пропп, В. Я. Проблемы комизма и смеха. Москва, 1976.

Проп 1976б: Пропп, В. Я. Ритуальный смех в фольклоре. // Фольклор и действительность. Москва, 1976.

Проп 1995: Пропп, В. Я. Русские аграрные праздники. Санкт Петербург, 1995.

Рио де Жанейро б.г.: Официален сайт на карнавала в Рио де Жанейро <http://www.rio-carnival.net> (07.07.2015).

Стоименов 2008: Стоименов, М. Кьолн колоритният метрополис на Рейн. // Travel magazine, 2008, № 18, дек. 2008.

Търнър 1983: Тэрнер, В. Символ и ритуал. Москва, 1983.

Фокс 1972: Fuchs, P., Schwering M. L. Kölner Karneval. Zur Kulturgeschichte der Fastnacht. Band 1. Köln: Greven Verlag, 1972.

Фрейзър 1984: Фрейзър, Дж. Златната клонка. София, 1984.

Чипилов 2005: Чипилов, М. Оргия за плътта, празник за душата. // Пътешественик, № 4, 2005, с. 4-5.

Шолц 2010: Шолц, Д., Узунова, Б. Карнавалът през вековете. // DW Made for mids. <http://www.dw.de/a-5169882> (07.07.2015).

© Данко Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.08.2015, № 8 (189)