Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВРЕМЕ
web
И думи има. Неподвижни думи.
А може би привидно неподвижни,
защото всяко нещо си върви
и непрестанно търси своя смисъл.
Защото слънцето, изрязано от книга,
когато аз пораснах, стана слънце,
което може да ни изгори.
Не е невинна стаята, в която си стоиш и мислиш.
Не. И тя е влак.
Дори и столовете могат да излъжат,
защото ни услужват и участвуват в живота ни,
макар и да мълчат.
© Богдан Тетовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.07.2016, № 7 (200)
|