|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЯТА САМОТНОСТ
web
Така се случи и навярно е логично -
останах сам след много, много разговори,
за да се озова сред тишината,
в която всичко ясно си личеше.
И там открих -
синът ми станал мъж
със други светове и с други думи.
Жена си не познавам вече може би,
веднъж в чужд град на улицата май я срещнах,
но казвам "май", защото не съм сигурен,
ала отново препрочитам Анри Бейл -
"За любовта" -
все още имам някакви надежди.
Да, моята самотност гледа със симпатия
на многолюдието и жизнеността
във къщите, които са отсреща,
защото се надявам да се върне там,
ала това изглежда дразни някого
навярно, тъй като е най-забележимо
и тъй като не съществува нещо друго
което може да се разрушава.
© Богдан Тетовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.07.2016, № 7 (200)
|