Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Приятелите ми вървят по стълбището на стиха,
страхувайки се да не ме загубят
такъв един неясен, неедин.
Човешките неща се връщат уморено,
където чака старата мечта
за миналото, книгите и виното.
И дъжд вали.
Ноември.
Нощ е.
Тъмнината...
Човешките неща по стълбите се връщат.
© Богдан Тетовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2016, № 10 (203)
|