ЗАЛЕЗ

web

Кон спънат. Залез над реката.
Ливада, вчера окосена.
По-бяла пред нощта луната.
А планината - по-зелена.
И всички те едно и също
ме питат, докато заспивам:
дали отнякъде се връщам,
или нанякъде отивам!
А цял живот това съм правил.
Завръщах се и заминавах.
Какво ли тука съм забравил?
Какво ли другаде спасявах?
Животът - къса, тънка нишка,
с добро и зло и в мен се вглежда -
за посрещачите с въздишка,
за изпращачите - с надежда.
И аз не питах накъде ли
съдбата път ще ми посочи
и под небета странно бели
ще виждам две надгробни плочи,
ще чувам стръвно да изтича
в мен времето ми отредено -
и върнал се, да коленича
до камък в нощите студени.
И времето - едно и също,
да питам, докато заспивам:
завинаги ли тук се връщам,
завинаги ли си отивам?

© Андрей Андреев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2015, № 8 (189)

Стихотворението печели трето място на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2015).