Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТНОВО ЗА ЕМОЦИИТЕ В ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА КУЛТУРА

Амелия Милчева

web

В периода между двете войни, разтърсили през първата половина на ХХ век Европа и света, един от създателите на френската историческа школа "Анали", Люсиен Февр, за първи път насочва поглед към чувствителността и емоциите в историята. Неговата статия1 "Чувствителността и историята. Как да възстановим емоционалния живот от миналото?", публикувана през 1941 г. в създаденото още през 1929 френско списание "Анали" (Февр 1941), се превръща в манифест на историята на емоциите. Февр се обръща към своите колеги историци с призива да обърнат особено внимание в изследванията си на емоциите и да не се колебаят да използват постиженията на психологията в разглеждането на чувствата в исторически план (Плампер 2015: 40-41). Всъщност Люсиен Февр се вдъхновява от изследванията на психолозите Анри Валон2 и Шарл Блондел (Мазюрел 2014: 31), както и от идеите на историка Йохан Хьойзинха.

Особено интересен е фактът, че сходен интерес към емоционалния живот на хората от предишни исторически периоди проявяват през първите десетилетия на ХХ век и други европейски изследователи.

През 1919 г. нидерландският историк Йохан Хьойзинха публикува на родния си език книгата "Залезът на Средновековието", която му носи световна слава, след като е преведена първоначално на немски и английски език през 1924 г., на шведски през 1927 г., на испански през 1930 г., на френски през 1932 г., а до наши дни и на множество други езици3.

Хьойзинха си спомня (Михайлов 1988: 419) как още през 1907 г., разсъждавайки по време на разходка, изведнъж достига до основната идея на своята бъдеща книга - късното западноевропейско Средновековие не предвещава бъдещето, не загатва за Ренесанса, а характеризира отмирането, есента на култура, която е в упадък и си отива в миналото.

Тъй като настоящото изложение е посветено на някои от най-значителните и най-актуални изследвания, разглеждащи емоциите в западноевропейската средновековна култура, няма да се спирам на всички идеи, характеризиращи книгата на Хьойзинха "Залезът на Средновековието". Хьойзинха анализира емоционалността на хората, живели в периода на късното западноевропейско Средновековие (в частност френско и нидерландско), като я сравнява с детския стадий на развитие на съвременния човек от ХХ век. Типичните за късното Средновековие емоции според него се отличават с детската си непосредственост, а хората изпитват бурни, необуздани чувства, които понякога са дори примитивни.

Eмоциите, отразени в културата на късното Средновековие, притежават според Хьойзинха игрови елементи, които спомагат за сублимацията и разтоварването на необузданите желания. Така например относно рицарската култура на късното Средновековие нидерландският историк смята, че "задълбочената аскетичност, мъжествената саможертва, характеризиращи рицарския идеал, са тясно свързани с еротичната основа на този подход към живота и навярно са само нравствен заместител на неудовлетвореното желание" (Хьойзинха 1988: 82)4. Любовта се сублимира и в самия живот на рицарите според Хьойзинха, като това се осъществява чрез придворния етикет, в светските игри и развлечения, в турнирите, в шегите и военните упражнения.

"Бурните емоции, които описва Хьойзинха в културата на късното Средновековие, същевременно често съществуват и се проявяват в постоянен контраст помежду си", отбелязва напълно вярно Давид льо Бретон (2001: 110). Френският антрополог обосновава този контраст по следния начин: "Аскетизмът достига до крайности, благочестивостта е особено силна, състраданието е твърде разпространено, но не по-малко от агресивността или насилието; радостта преминава в болка и обратно; проповедниците изтръгват от християните потоци от сълзи; съсипана от мъка тълпа понякога съпровожда погребалните процесии на принцовете" (Льо Бретон 2001: 110)5.

Според изследванията на Норберт Елиас средновековните емоции доста се приближават до спецификата, разкрита вече от Хьойзинха, но съществено новото е, че се променят през следващите исторически периоди. Елиас, в рамките на историческата социология и социо-историческата психология, е силно повлиян от психоанализата на Зигмунд Фройд. В центъра на неговите изследвания е процесът на цивилизация, разгледан като линеен процес. Означавайки като начална точка на този процес средновековното западноевропейско общество, Елиас описва и средновековната емоционалност. Обаче немският социолог разкрива в изследванията си как бурните и инстинктивни емоции на средновековните войни и рицари преминават постепенно в следващите периоди от процеса на цивилизация в по-сдържани, овладени и подложени на контрол или самоконтрол форми на емоционалност. През 30-те години на ХХ век, Елиас написва в Англия и публикува за първи път през 1939 г. в Швейцария двата тома на своето произведение "Относно процеса на цивилизация". Едва след 1970 г. неговите идеи добиват огромна популярност в научните среди6.

Фактът, че Елиас избира за начало на процеса на цивилизация средновековното западноевропейско общество, не означава, че то е най-примитивно, както в икономически, така и в социален или емоционален план. В книгата си той уточнява, че средновековният стандарт "със сигурност не представлява "начало" или дори "най-ниското стъпало" в процеса на "цивилизация", нито пък, както понякога се твърди, "равнището на варварство" или на "примитивност" (Елиас 1999: 128). Средновековният стандарт е различен от този на Ренесанса и на следващите до ХХ век исторически периоди, но Елиас не дискутира дали е по-лош, или по-добър, а просто прави сравнения и разсъждава.

Когато анализира куртоазията като държание в светското феодално висше общество, той не разглежда рицарството въобще, а рицарско-дворцовите кръгове около големите феодални владетели, за да охарактеризира спецификата на емоционалния им живот, както и специфичните правила на поведение и забрани. Според текстовете, на които се позовава Елиас, по времето на Ренесанса се засилва склонността на хората да наблюдават себе си и другите, а това е "знак, че въпросът за поведението вече приема съвсем друг характер: хората изграждат себе си и другите много по-съзнателно, отколкото през Средновековието" (Елиас 1999: 147). Психологизацията и рационализирането при общуване, характерни за поведението на френските дворцови среди от ХVІІ в., разкриват според Елиас постепенното преминаване в процеса на цивилизация към все по-голяма намеса на разума и съзнанието в поведението в сравнение с по-емоционалните, импулсивни и инстинктивни реакции през Средновековието.

Твърде близко до това на Хьойзинха е описанието на емоциите, което прави Елиас за дългия период на Средновековието. "Инстинктите, емоциите се проявяват по-необуздано, по-неочаквано, по-неприкрито отколкото по-късно" (Елиас 1999: 287). Отново средновековните емоции, техните прояви и форми са сравнени с тези при децата, наречени са "детински" (Елиас 1999: 288). Същевременно Елиас не абсолютизира изброените характеристики и обобщава, че "афективните прояви на средновековните хора като цяло са много по-спонтанни и необуздани, отколкото на онези от следващите времена. Но те в никакъв случай не са необуздани и немоделирани от обществото в някакъв абсолютен смисъл" (Елиас 1999: 304).

Позовавайки се многократно на историка А. Люшер (1909), Елиас приема, че с изключение на елита, феодалното общество почти не променя навиците си от ІХ век до края на Средновековието. Според Люшер, когото Елиас цитира относно времето на Филип Август "рицарят си остава брутален разбойник. Той ходи на война, бие се в турнири, прекарва мирновременните периоди в лов, опропастява се с разточителство, потиска селяните, изнудва съседите и плячкосва земите на църквата" (Елиас 2000: 75-76). Появата на рицарската любовна поезия противоречи на този груб, войнствен рицарски дух. Същевременно още през ХІІ-ХІІІ в., по изключение, сред елита на френските феодални кръгове се среща учтивото, куртоазно поведение, което е по-благосклонно към жените (Елиас 2000: 85). "Това е онзи стандарт на маниери, онази конвенциалност на общуването, онова изглаждане на поведението, на което в самото общество се дава името "куртоазия" (Елиас 2000: 91). Така според Норберт Елиас генезисът на поезията на трубадурите се оказва пряко свързан със социологическите промени в рицарското и феодалното общество. Характеризиращи само елита, рицарската любовна лирика и куртоазията се оказват по-изтънчени, по-рафинирани форми на общуване и на изразяване на емоциите.

Според Елиас в реалния живот рицарите разтоварват агресивността си в боя, но в определени кръгове, сред елита, се появява необходимостта от сублимация и културни форми на изразяване на чувствата, които най-вероятно понякога са имали и реално въплъщение, дори това да се е случвало твърде рядко.

Идеите на Йохан Хьойзинха и Норберт Елиас отразяват станалата вече класическа в историята на емоциите "хидравлична" теория. "Хидравличната" теория за емоциите е наречена така от нейните критици. Според нея емоциите се приемат като вид енергия, като вода, която се натрупва и удържа от бент. Когато емоциите потекат волно като освободена водна маса, това отприщване позволява те да се успокоят и разтоварят. Идеите на психолога Анри Валон са в основата на тази теория за емоциите. Той разглежда емоциите като състояния на физиологична възбуда. Въпреки отказа й от физиологията, психоаналитичната теория на Фройд се оказва твърде близка до концепцията на Валон. Именно затова идеите на френския психолог и на австрийския невролог оказват огромно влияние върху историците, приложили до 60-те години на ХХ век "хидравличната" теория в изследванията на емоциите в исторически план (Розенуайн 2006: 35-37).

В САЩ още по това време, през 60-те години на ХХ век, "хидравличната" теория е постепенно изместена от конитивната теория за етиологията на емоциите, коята остава актуална в американските научни среди и до днес (Розенуайн 2006: 35). Още две теории в историческата психология на емоциите се появяват впоследствие отново в САЩ и в англоезичните изследвания. Те са съответно свързани със социалния конструктивизъм и с еволюционистката психология (Розенуайн 2006: 33-48).

Не само в Северна Америка (САЩ и Канада), но и в Западна Европа до края на ХХ век и особено през последните 20 години множество психолози, историци и антрополози посвещават усилията си на интердисциплинарни изследвания, които разкриват нови необозрими хоризонти пред историята на емоциите в различни географски региони и през различни исторически периоди.

Следвайки темата на настоящото изложение, ще представя съвсем накратко значителния принос на американската медиевистка Барбара Х. Розенуайн, която въвежда новото понятие "емоционална общност" и актуалните изследвания за чувствителното Средновековие на канадските медиевисти Пирошка Наги и Дамиен Боке.

Концепцията на Б.Х. Розенуайн относно "емоционалните общности" се появява още в края на ХХ в. и се доразвива в началото на ХХІ в.

Розенуайн споделя как след разнообразните си изследвания, достига до историята на емоциите. В края на ХХ век, когато в САЩ почти всички психолози отхвърлят "хидравличната теория" за емоциите на Норберт Елиас, Барбара Розенуайн също се опитва да намери по-различно обяснение за динамиката на историята на емоциите, като отхвърля логиката на Елиас в "процеса на цивилизация" и въвежда своето ново понятие "емоционална общност". "Емоционалните общности" според американската медиевистка най-общо съвпадат със социални групи, но във всяка от тях съществуват определени цели и ценности. Именно затова във всяка "емоционална общност" някои емоции са предпочитани, а други са отхвърляни и по този начин се изгражда "стандарт" за емоционално изразяване, който определя основните афективни аспекти на взаимоотношенията между приятели, неприятели, членове на семейна група и на външни за общността представители. Първоначално Розенуайн разкрива множество емоционални общности, които съвместно съществуват на много места през ранното европейско Средновековие (Розенуайн 2013). Впоследствие изследванията й анализират спецификата на емоционални общности, съществували и в други периоди на западноевропейското Средновековие.

Отново самата Розенуайн (2007: 24-25) уточнява въведения относно Средновековнието термин "емоционална общност", като прави паралели с множество добре познати понятия и категории, характеризиращи други исторически и културни периоди. Според нея емоционалните общности се доближават в известна степен до общия дискурс, за който говори М. Фуко, защото споделения в тях словесен начин на изразяване и формите на мислене имат контролираща, дисциплинираща функция. Средновековните текстове до ХІІІ век основно са четени на глас, наизустявани са и така се превръщат в част от начина на мислене на тези, които ги разпространяват. Именно по този начин герои, ценности и емоции оформят общия аксиологичен, емоционален и словесен стандарт за дадена емоционална общност.

Съчетавайки методите на културната антропология и на конитивната теория за произхода на емоциите, Барбара Х. Розенуайн дава възможност на множество изследователи да приложат нов подход в изследването на западноевропейската средновековна култура.

Канадските медиевисти Пирошка Наги и Дамиен Боке са верни последователи на идеите на Розенуайн. Те посвещават през последните 20 години голяма част от изследванията си на емоциите в западноевропейската религиозна култура на Средновековието. Двамата обосновават същевременно във френскоезичните научни среди сериозността на дисциплината история на емоциите, като се позовават на най-актуалните идеи от различни научни области (Боке, Наги 2009)7.

Книгата на Д. Боке и П. Наги от 2015 г. "Чувствително Средновековие. История на емоциите в средновековния Запад"8 е синтез на изследванията им, който те посвещават на Жак Льо Гоф. Двамата медиевисти доразвиват идеите на Б. Розенуайн, но същевременно се основават на актуалните англоезични и френскоезични изследвания по психология, философия, история, културология и антропология, свързани със западноевропейското Средновековие.

Д. Боке и П. Наги, подобно на Б. Розенуайн, се дистанцират от западноевропейската история на рационалността, разкрита чрез "процеса на цивилизация" на Норберт Елиас. В духа на конитивната психология двамата медиевисти приемат, че емоциите през Средновековието са не по-малко кодифицирани и рационални отколкото в наши дни. Те използват в анализите си не само понятието, въведено от Б. Розенуайн "емоционална общност", но и понятия, като "емоционален режим" или "емотив", познати от изследванията на Уилям Реди. Двамата медиевисти приемат освен това емоциите като исторически променливи, т.е. те не са универсални за хората от различни епохи. Затова според канадските изследователи определенията на съвременната неврология и психология за емоциите не са подходящи при исторически анализ. В светлината на социо-конструктивизма спецификата на средновековните емоции се формира и проявява в различна културна среда, която те анализират, сравнявайки съвременните концепции за емоциите със съответстващите за времето на съществуване на тази културна среда разбирания за чувствителността. Същевременно понятието "емоция" не съществува на старофренски език, то се появява едва през ХV в. и има съвсем различно значение9 от неговите съвременни значения на различни европейски езици. Различия съществуват в значенията на общоприетия вече термин "емоция" и в различните европейски езици, на които се изразяват изследователите, работещи в областта на актуалната история на емоциите. Осъзнаващи всички тези трудности, Д. Боке и П. Наги използват понятието "емоция" като евристична категория, но разглеждат освен това чувства, страсти, афекти, настроения. Обсега на анализите им визира преди всичко чувствителността и в по-малка степен сетивността на средновековните хора. Д. Боке и П. Наги изследват в западноевропейската средновековна култура съхранените следи на афективни усещания, удоволствия и страдания, радости и болки. Като историци те се интересуват от нормите, риториката, взаимодействията и властта, културните представи и реализации в средновековния Запад. Емоциите, изразени с думи в множество текстове или изобразени с жестове в миниатюри, както и в други произведения на средновековната визуална култура, са основният източник на техните наблюдения, затова авторите уточняват, че творят в областта на културната история. Те са същевременно напълно категорични, че емоцията е в центъра на антропологията на западноевропейското Средновековие. Отделният индивид не е обект на историческото им наблюдение, напротив, те се интересуват в антропологичен план от човека като цяло и от неговите особености (Боке, Наги 2015: 16-17).

Д. Боке и П. Наги разглеждат в книгата си най-обстойно връзката между античните и средновековните емоции, като се основават на множество текстове и различни източници на средновековната визуална култура. Авторите разкриват убедително процеса на християнизация на емоциите в западноевропейската религиозна култура от времето на патристиката и апологетите на християнството. Средновековната християнска антропология е основата, върху която те надграждат специфичните емоции, характеризиращи различни емоционални общности, съществували сред духовенството или в светските социални среди в различните периоди от западноевропейското Средновековие. Същевременно емоциите играят огромна роля в отделните средновековни общности, защото са споделяни. Това се осъществява чрез текстове, четени на глас, както и изпявани или посредством изображения, съзирани от множество хора. Интересното изследване на канадските медиевисти съдържа и множеството други оригинални идеи и анализи.

Дамиен Боке и Пирошка Наги с много ентусиазъм и професионализъм продължават да разпространяват във френскоезичните научни среди своите идеи чрез изследователски проект, който постоянно отразява нови публикации, конференции или дискусии в интернет10. Проектът им допринася за популяризацията на актуалните идеи, свързани с емоциите през Средновековието, но същевременно разкрива пред изследователи от различни области нови перспективи и възможността за по-различни гледни точки в техните научни занимания.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Преводът от френски език на заглавието на статията на Л. Февр - мой. [обратно]

2. Анри Валон публикува през 1938 г. във "Френска енциклопедия" статия, според която емоциите са в основата на социалния живот и на общуването между хората (Розенуайн 2006: 33-34). [обратно]

3. На български език книгата на Й. Хьойзинха се появява през 2002 г. [обратно]

4. Преводът от руски език - мой. [обратно]

5. Преводът от френски език - мой. [обратно]

6. На български език двата тома на книгата на Елиас са публикувани съответно през 1999 г. и 2000 г. [обратно]

7. В интернет са достъпни някои статии на двамата автори. Вж. напр. Боке и Наги (2011), Наги (2013). [обратно]

8. Книгата на канадските медиевисти Дамиен Боке и Пирошка Наги излезе на френски език през 2015 г. Преводът на заглавието от френски език - мой. [обратно]

9. Думата "емоция" ("йmotion") се появява едва през ХV в. в среднофренски език със следните значения: размирица, протест, народен бунт. [обратно]

10. Това е проектът ЕММА (Емоциите през Средновековието), който е представен подробно в интернет (вж. Проект ЕММА 2006). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Боке, Наги 2009: Boquet, D., Nagy, P. Pour une histoire des йmotions: l’historien face aux questions contemporaines. // Le Sujet des émotions au Moyen Age. Paris: Beauchesne, 2009, p. 15-51.

Боке, Наги 2011: Boquet, D., Nagy, P. Une histoire des йmotions incarnées. // Médiévales, № 61, automne 2011. 17/01/2012 < http://medievales.revues.org/6249> (21.09.2016).

Боке, Наги 2015: Boquet, D., Nagy, P. Sensible Moyen Age. Une histoire des йmotions dans l’Occident médiéval. Paris: Seuil, 2015.

Елиас 1999: Елиас, Н. Относно процеса на цивилизация. Социогенетични и психогенетични изследвания. T. 1. София: Атика, 1999.

Елиас 2000: Елиас, Н. Относно процеса на цивилизация. Социогенетични и психогенетични изследвания. T. 2. София: Атика, 2000.

Льо Бретон 2001: Le Breton, D. Les passions ordinaires. Anthropologie des йmotions. Paris: Armand Colin, 2001.

Люшер 1909: Luchaire, A. Sociйté française au temps de Philippe-Auguste. Paris: Hachette, 1909.

Мазюрел 2014: Mazurel, H. De la psychologie des profondeurs à l'histoire des sensibilités. Une généalogie intellectuelle. // Vingtième Siècle. Revue d'histoire, 2014/3 (№ 123), p. 22-38 <http://www.cairn.info/revue-vingtieme-siecle-revue-d-histoire-2014-3-page-22.htm> (21.11.2016).

Михайлов 1988: Михайлов, А. В. Й. Хлйзинга в историографии культуры. // Хлйзинга, Й. Осень Средневековья. Москва: Наука, 1988, стр. 412-459.

Наги 2013: Nagy, P. Faire l’histoire des йmotions à l’heure des sciences des émotions. // BUCEMA. Bulletin du centre d’études médiévales d’Auxerre, Hors-série № 5, 2013 <http://cem.revues.org/12539> (21.11.2016).

Плампер 2015: Plamper, J. The History of Emotions: An Introduction. Oxford University Press, 2015.

Проект ЕММА 2006: Le projet EMMA (Les йmotions au Moyen Age), 2006 <http://emma.hypotheses.org/le-projet> (21.11.2016).

Розенуайн, 2006: Rosenwein, B. H. Histoire de l'émotion: méthodes et approches. // Cahiers de civilisation médiévale, Vol. 49, № 193, janvier-mars 2006 <http://www.persee.fr/doc/ccmed_0007-9731_2006_num_49_193_2929> (21.11.2016).

Розенуайн 2007: Rosenwein, B. Х. Emotional Communities in the Early Middle Ages. Ithaca: Cornell University Press, 2006.

Розенуайн 2013: Rosenwein, B. Х. Barbara H. Rosenwein: bio-bibliographie. // BUCEMA. Bulletin du centre d’йtudes médiévales d’Auxerre, Hors-série № 5, 2013 <http://cem.revues.org/12557> (21.11.2016).

Февр 1941: Febvre, L. La sensibilitй et l’histoire. Comment reconstituer la vie affective d’autrefois?. // Annales d’histoire économique et sociale, № 3, 1941, p. 5-20.

Хьойзинха 1988: Хлйзинга, Й. Осень Средневековья. Москва: Наука, 1988.

Хьойзинха 2002: Хьойзинха, Й. Залезът на Средновековието. София: Панорама, 2002.

 

 

© Амелия Милчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2016, № 11 (204)