Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИРОНЪТ

Александър Хр. Христов

web

Пътят за Скравена е толкова кален, че разбираш защо са кръстили реката, дето лази до него, Калница. В камиона сте много, а прозорци няма и зеблото пуснаха, след като ви качиха. Остава да мислиш само за друсането и за това, че като стигнете, ще ви разделят - жените тука, мъжете там. И после няма да се виждате. Стискаш ръката на Симо, не го виждаш в тъмното, само се молиш калта да става все по-гъста, камионът по-бавно да върви, защото, като стигнете, ще ви разделят и няма повече.

Но ще стигнете и ще ви разделят, жените тука, мъжете там. Между тука и там ще има само една висока дъсчена ограда, другото ще са бараки. По трийсет ще сте вътре, като телета. Мъжкото отделение няма да виждаш, но ще слушаш през оградата. Случайно ще чуеш Симо да приказва, гласа му няма да сбъркаш. Ще го викнеш, ама тихо, да не чуят онези. Двамата ще идете ей там, в горния край на оградата, където не се вижда много и в една от дъските има разхлабен пирон. Малко ще си пошушнете, колкото да се питате добре ли сте. На раздяла Симо ще бутне пирона, така че да се покаже от твоята страна и ще каже утре пак да дойдеш, той също щял дойде, но ако не можеш да говориш, ако гледат, само да бутнеш пирона към неговата страна, за да знае, че си добре. И той така щял да прави.

После калта ще замръзне и побелее, а ти все при пирона ще ходиш. Понякога ще си говорите, но по-често само ще го бутате. Сетне, щом калта пак стане кафява, вече няма да има какво да си казвате, само пирона ще мърдате, за да знаете.

Когато вече си много уморена и нямаш сили да станеш, и си забравила навън кал ли има, или сняг, ще викнеш една жена. Ще я помолиш утре тя да бутне пирона. Ще се съгласи, а на тебе, нищо, че си много уморена, ще ти стане по-леко. Няма да знаеш обаче, че е минал месец вече, откак пирона от оная страна го бута друг мъж.

 

 

© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2014, № 9 (178)

Текстът е отличен с първа награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2014).